1 2 Р Е Ш Е Н И Е № 15 гр.София, 22.01.2016г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети януари, две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря С. Тодорова като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 5860 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Делото е образувано по молба за отмяна от 07.08.2015г. на Я. Л. Л. на влязлото в сила решение от 17.10.2014г. по гр.д.№32 367/2013г. на РС София на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Ответникът Я. В. С. чрез процесуалния си представител поддържа, че молбата за отмяна е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., , приема за установено следното: С атакуваното решение РС София е осъдил Я. Л. да заплати на Я. С. сумата сумата 11 720 /единадесет хиляди седемстотин и двадесет/ лв. - предоставена в заем по договор от 04.10.2012 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.07.2013 г. до окончателното изплащане на задължението. Съдът е приел, че между страните по дело е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключен договор за заем, като Я. С. в качеството си на заемодател е предал в собственост на Я. Л. в качеството му на заемополучател сумата от 11 720 лв. Прието е, че договорът за заем е реален, но за сключването му не е необходима писмена форма за действителност и задължението по него възниква по силата на постигането на съгласие и на предаването на сумата. Прието е също така, че договорът за заем, като двустранна правна сделка поражда права и задължения и за двете страни, като заемополучателят е длъжен да върне заетата сума и същите са постигнали съгласие това да стане в шестмесечен срок, считано от 04.10.2012 год. Посочено е, че в доказателствена тежест на ответната страна- в случая молителя, съгласно нормата на чл.154, ал.1 ГПК е да докаже, че на падежа е престирала дължимия резултат, т.е. че на уговорената дата е върнала на ищеца сумата от 11 720 лв., а тя не е ангажирала доказателства за точно изпълнение на своето договорно задължение, поради което съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл.240 ЗЗД е основателен. В молбата за отмяна молителят Я. Л. поддържа, че на постоянния му адрес: [населено място], [улица], ет.2, ап.4 не е получил препис от исковата молба и доказателствата към нея , за да може да изготви отговор по нея. Поддържа също така, че неправилно е призован при условията на чл.47, ал.1 ГПК и неправилно му е бил назначен особен представител при условията на чл.47, ал.6 ГПК, а и назначения такъв- адв. И. Т. е депозирал писмен отговор на исковата молба, но не се е явил в съдебно заседание и не е защитил законните му интереси. По делото е установено, че уведомлението по чл.47 ГПК е поставено на постоянния адрес на 10.12.2013г., след като същият е посетен от връчител на 16.11.2013г., 18.11.2013г. и 10.12. 2013г. При тези данни съдът е назначил особен представител адв.И. Т., който с молба от 10.10.2014г. е заявил, че не може да се яви в съдебно заседание на 10.10.2014г., но не възразява да се даде ход. В същата е взел становище по иска и на делото е даден ход по същество на 10.10.2014г. и след това е постановено атакуваното решение. В изготвения писмен отговор на исковата молба процесуалният представител на молителя-ответник по иска, е поискал да се представи оригинала на заемния договор от 04.10.2012г., но съдът не е взел становище в доклада си по това доказателствено искане. При тези данни Върховният касационен съд състав на ІV г.о. намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК е основателна. Правото на ефективна процесуална защита на страните в процеса е гарантирана от разпоредбите на гражданскопроцесуалния кодекс, визиращи установена процедура по призоваването на лицето за съдебно заседание, надлежно връчване на съдебните книжа , личното или чрез пълномощник участие в съдебно заседание и в хода на съдебното производството по повод осъществяване правото на защита на спорни субективни материални права. Съгласно чл.303, ал.1, т.5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Общото между тези основания е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител в разглеждането на делото. В случая страната не е била надлежно представлявана по делото поради нарушаване на процесуалните правила от съда, тъй като при направено искане от особения й представител съдът не се е произнесъл по по него, а същото е за допускане на относимо по делото доказателство- оригинал на представения по делото договор за заем, който документ е от съществено значение за делото, включително и с оглед допустимостта на гласни доказателства с оглед разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 ГПК . Като е дал ход на делото по същество, без да е осигурил възможност да бъдат събрани своевременно поискани и допустими доказателства, съдът е лишил молителя от възможността да защити правата си в производството. Предвид изложеното, налице е основание за отмяна на решението по реда на чл.303, ал.1 т.5 ГПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд, от стадия по събиране на доказателствата. При новото разглеждане на делото с оглед изхода по спора съдът ще следва да присъди и дължимите се разноски. Предвид изложените съображения, съдът Р Е Ш И : О Т М Е Н Я влязлото в сила решение от 17.10.2014г. по гр.д.№32 367/2013г. на РС София на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК. В Р Ъ Щ А делото на РС София за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: