1 Р Е Ш Е Н И Е № 58 гр. София, 08 февруари 2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при секретаря Елеонора Михайлова и в присъствието на прокурора Калин Софиянски изслуша докладваното от съдия Вълкова касационно дело № 859 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на Глава двадесет и трета от НПК. Образувано е по касационна жалба от подсъдимия А. Ц. И., чрез защитника адвокат П. М. от АК-Русе срещу решение № 80 от 21.06.2022 г., постановено по ВНОХД № 98/2022 г. по описа на АС – Велико Търново, с което се изменя присъда № 6 от 23.02.2022г., постановена по НОХД № 809/2021г. на Окръжен съд – Русе. В жалбата се ангажират всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 - 3 от НПК. Оспорва се извода на съдилищата относно авторството на деянието по чл.354а, ал.1 от НК с доводи за липса на доказателства, като се изтъква нарушение на чл.303 от НПК, защото постановената присъда почива на предположения и се явява явно несправедлива, поради което се претендира отмяна на обжалваното въззивно решение и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или изменение на въззивното решение, като касаторът не конкретизира в какво да бъде изразено това изменение. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът не се явяват, редовно призовани, и не сочат уважителни причини за неявяването си, поради което ВКС постанови делото да се разгледа в тяхно отсъствие на основание чл.353, ал.3 от НПК. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите в жалбата, изложените от страните съображения и извърши касационна проверка в пределите по чл. 347 НПК, намери следното: С присъда № 6 от 23.02.2022г., постановена по НОХД № 809/2021г. Окръжен съд - Русе е признал подсъдимия А. Ц. И., род. на 16.03.1998 г., за виновен в това, че на 04.12.2020г. в [населено място], без надлежно разрешително, издадено по реда на ЗКНВП, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – метамфетамин с нето тегло 6,14 грама и съдържание на активен наркотично действащ компонент метамфетамин 79,4 тегловни % , на стойност 153, 50 лв. и марихуана с нето тегло 1,61 грама и съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 1,3 тегловни %, на стойност 9,67 лв., всичко на стойност 163, 17 лв., поради което и на основание чл.354а, ал.1, предл.4 от НК и чл.54 от НК му наложил наказание две години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. На основание чл.55, ал.3 от НК съдът не е наложил предвиденото в закона по-леко наказание глоба. С присъдата съдът е групирал на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК наложените на подсъдимия наказания с одобрени от съда споразумения по НОХД № 2109/2019 г. на РС - Русе (осем месеца лишаване от свобода с отложено изпълнение на основание чл.66 от НК за изпитателен срок от три години) и по НОХД № 240/2019 г. на ОС - Русе (една година и шест месеца лишаване от свобода с отложено изпълнение на основание чл.66 от НК за изпитателен срок от четири години), като е определил най-тежкото измежду тях – една година и шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл.68, ал.1 от НК е постановил да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. На основание чл.354а, ал.6 от НК съдът е отнел в полза на държавата наркотичните вещества - предмет на престъплението, разпоредил се е с веществените доказателства по делото и е възложил деловодните разноски в тежест на подсъдимия. По протест на прокурора (срещу неналагането на глоба на основание чл.55, ал.3 от НК) и по жалба на подсъдимия (с главно искане за оправдаването му) е било образувано ВНОХД № 98/2022г. по описа на АС - Велико Търново, по което е постановено оспорваното пред ВКС въззивно решение, с което първоинстанционната присъда е изменена на основание чл.337, ал.2, т.1 и ал.1, т.1 от НПК, като е отменено приложението на чл.55, ал.3 от НК и вместо това е наложена глоба на подсъдимия в размер на 5000 (пет хиляди) лева на основание чл.354а, ал.1 от НК и чл.54 от НК. Въззивният съд е отменил присъдата и в частта, с която е приложен чл.25, вр. чл.23 от НК и чл.68 от НК и вместо това е направил ново групиране на наказанията, като е наложил на подсъдимия общо наказание две години лишаване от свобода, като е постановил на основание чл.68, ал.1 от НК подсъдимият да изтърпи и наказанието осем месеца лишаване от свобода по НОХД №2109/2019 г. на РС – Русе при първоначален общ режим за изтърпяване на двете наказания, като към така определеното ново общо наказание, на основание чл.25, вр. чл.23, ал.3 от НК, е присъединил наказанието глоба в размер на 5000 лв. Касационната жалба на подсъдимия е срещу съдебен акт по чл. 346, т. 1 НПК, депозирана е в законоустановения петнадесетдневен срок от съобщението за изготвяне на въззивното решение от страна, която има право на това, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. На първо място се налага да се направи уточнение, че отправеното в касационната жалба искане за оправдаване на подсъдимия от касационната инстанция принципно е допустимо (чл.354, ал.1, т.2 от НПК), но само в рамките на приетите от въззивният съд фактически обстоятелства. От изложените от касатора съображения е видно, че именно те се оспорват с оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в аналитичната доказателствена дейност на въззивния съд, като се твърди, че подсъдимият не е извършил инкриминираното деяние, поради което счита осъждането за неправилно. Следва да се направи и уточнението, че присъстващите в касационната жалба аргументи за необоснованост на въззивния съдебен акт, доколкото с тях се изразява несъгласие с фактическите изводи на предходните съдебни инстанции, за които защитата счита, че не се подкрепят от доказателствата по делото, сочат на довод за необоснованост, която не е сред основанията, на които може да се предизвика касационна проверка. Освен това, нарушението на закона се претендира не с оглед самостоятелното му процесуално значение, присъщо на всяко от касационните основания, а предвид оспорената доказаност на обвинението. Твърди се, че по делото е направен неверен фактически извод за авторството на деянието въз основа доказателства, които не установяват категорично основнорелевантните факти, а именно осъществено от подсъдимия държане с цел разпространение на високорискови наркотични вещества, без съответно разрешение. При касационната проверка не се откриват съществени нарушения на процесуалните правила по чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК при извеждането на фактите по чл.102 от НПК, включително за главния факт от предмета на доказване – осъщественото от подсъдимия държане с цел разпространение на метамфетамин и марихуана, който е установен по несъмнен начин, включително от данните изводими от показанията на свидетеля очевидец Г. П. и потвърдени от производни доказателства от показанията на полицейските служители Т. Т. и Н. Н.. Съгласно свидетелските показания на П. преди подсъдимият И. да му предаде черното „текстилно калъфче“ с инкриминираните вещества, същото е било именно в неговата фактическа власт. Предвид данните, че подсъдимият е разпространявал наркотични вещества и че иззетите с въпросното калъфче са били разпределени на дози и представляват различни наркотични вещества, убедително е изведен и фактическият извод за наличие на специалната (съставомерна) цел за разпространението им. В мотивите на обжалваното решение, които отговарят на изискванията на чл. 339, ал.1 и ал.2 от НПК, въззивният съд е изложил подробни съображения защо кредитира определени доказателствени източници, в това число показанията на посочените трима свидетели и как установените от тях факти се отнасят към предмета на доказване по делото. Не е вярно, че липсват достатъчно доказателства, както и преки такива, за осъждане на подсъдимия. Кредитираните от съда показания на свидетеля Г. П., дадени в хода на съдебното следствие и приобщените такива по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК, които той е дал в досъдебното производство, са източник на преки гласни доказателства доколкото видно от съдържанието на съответните протоколи същият свидетелства за факти, възприети лично от него като държател на инкриминираното количество наркотични вещества, които непосредствено преди това са били във фактическата власт на подсъдимия и само поради опита да избегнат полицейската проверка подсъдимият, който в този момент управлявал лекия автомобил, в който пътувал и свидетелят П., дал на последния да ги държи. Горното не променя факта, че инкриминираните вещества са били във владението на дееца, обратно на твърденията в касационната жалба . Въззивният съд е подходил обективно при анализа на доказателствения материал, като е проверил при точно спазване на процесуалните разпоредби допустимостта и достоверността на събрания доказателствен материал, включително показанията на свидетеля П. пред съда и в ДП, като ги е съпоставил и оценил не само помежду им, но и в контекста на останалите гласни, писмени и веществени доказателства, както и с експертното заключение за вида на наркотичното вещество и процента на активния компонент – тетрахидроканабинол и метамфетамин и данните от протокола за оглед и протокола за доброволно предаване, с който освен наркотичните вещества, разпределени на дози в текстилното калъфче, е била предадена и един брой мини електронна везна, намираща се също в полиетиленовия плик, в който са били и останалите вещи (вж. л.37 от ДП). Несподелим е доводът в касационната жалба, че са нарушени правилата на доказването поради неназначаване на дактилоскопна експертиза за този плик поради наличието на достатъчни преки и производни гласни и писмени обвинителни доказателства за осъщественото от подсъдимия държане на наркотични вещества. Експертизата е само един от алтернативно посочените в чл.136 от НПК способи на доказване, като процесният случай не обуславя нито една от хипотезите за задължително експертно изследване по смисъла на чл.144, ал.2 от НПК, поради което и предвид липсата на основанията по чл.144 и чл.153 от НПК за назначаване на първоначална, съответно допълнителна и/или повторна експертиза за изследване на поставения от защитата въпрос, нереализирането на този способ на доказване не се явява съществено нарушение на процесуалните правила, което да обоснове отменително основание по чл.348, ал.3,т.1, вр. с ал.1, т.2 от НПК. Въззивният съд е извършил самостоятелен щателен анализ, в който е изложил съответни на закона и съдебната практика собствени доказателствени изводи по всички факти от предмета на доказване по чл.102 от НПК, включително относно изведения от касационния жалбоподател като най-спорен въпрос за авторството на деянието от страна на подсъдимия И.. Всъщност това е основното възражение на подсъдимия и защитата му и всички оплаквания са насочени срещу процесуалната дейност на въззивния съд при оценката на писмените и гласни доказателствени материали, на основата на които е прието за категорично установено обстоятелството, че преди да даде наркотичните вещества на свидетеля П., подсъдимият ги е държал с цел да ги разпространи предвид разпределението им на дози и наличието на мини електронна везна. Събраният доказателствен материал позволява еднозначен извод за това, което изключва основателността на довода в касационната жалба, че отговорността на подсъдимия е ангажирана при недоказано по изискуемия от закон начин обвинение. В контекста на изтъкнатото по-горе, касационната инстанция намира, че материалният закон е приложен правилно, като липсват основания за оправдаване на подсъдимия. Касаторът ангажира и касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, но не навежда конкретни оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание, поради което в тази част жалбата не може да получи по-обстоен отговор. Наложеното на подсъдимия наказание две години лишаване от свобода, както и наложената глоба в размер на 5000 лв., предвидена като кумулативно наказание, са в установените от закона минимуми, поради което не разкриват признаците на явна несправедливост по смисъла на чл.348, ал.5 от НПК особено, като се отчетат данните от показанията на свидетелите Г. П., Д. Б. и В. И., че се снабдявали с наркотични вещества от подсъдимия, като последните двама си ги купували от него (вж. л.57, л.87 и л.106 от НОХД №809/2021 г. на ОС – Русе). Тези данни самостоятелно завишават степента на обществена опасност на личността на дееца независимо от обремененото му съдебно минало ( вж. справка за съдимост л.121-123 от ДП), поради което наложените минимални наказания дори могат да се отчетат като проява на неоправдано снизхождение. Направеното с обжалваното въззивно решение ново групиране на наказанията е по-благоприятно за дееца, защото в резултат от наложителното с оглед особеностите на случая и предходните осъждания на дееца съчетано приложение на чл.25 вр. чл.23 от НК и чл.68, ал.1 от НК подсъдимият ще следва да изтърпи наред с наложеното общо наказание две години лишаване от свобода отделно наказание осем месеца лишаване от свобода на основание чл.68, ал.1 от НК вместо приведеното на същото основание от първоинстанционния съд по - тежко наказание, а именно една година и шест месеца лишаване от свобода. По реда на въззивния контрол е облекчен и режимът на изтърпяване на двете наказания, като вместо определеният в първоинстанционната присъда „строг“ режим, въззивният съд е определил режимът и в двата случая да е по-лек („общ“), поради което няма основание за касационна намеса и в тази част от обжалванато решение. С оглед на гореизложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 80/21.06.2022 г. на Апелативен съд – Велико Търново, постановено по ВНОХД № 98/2022 г. по описа на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.