РЕШЕНИЕ  № 145   София, 17. февруари 2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на единадесети февруари две хиляди и десета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ:           Красимира Харизанова                               Марио Първанов   при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 3477 по описа на Трето гражданско отделение за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд от 07.05.2008 г. по гр.д. № 71/2008, с което е потвърдено решението на Варненския районен съд от 27.11.2007 г. по гр.д. № 1730/2007, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на материалноправния въпрос за възможността за доказване на правото на собственост с нотариален акт за завет при възстановяване на собствеността върху земеделска земя. По повдигнатия правен въпрос едни съдилища приемат, че нотариалният акт за завет не доказва правото на собственост върху завещания имот, а други – че като “друго писмено доказателство” по см. на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ нотариалният акт за завет доказва правото на собственост в производството по възстановяване на земеделски земи. Правилно е второто разрешение. Когато правото на собственост е предмет на установяване в исково производство, в тежест на претендиращия такова право е да докаже по несъмнен начин своето придобивно основание, т.е. всички елементи на правопораждащия фактически състав. Когато обаче предмет на делото е правото на възстановяване на земеделска земя, законодателят установява в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ особени правила за облекчено доказване, които важат не само в производството по възстановяване пред административния орган по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, но и в производството пред съда по 14, ал. 3 и чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. В това производство правото на собственост се доказва с нотариални актове, делбени протоколи, протоколи на трудовокооперативни земеделски стопанства, емлячни регистри, молби-декларации за членство в трудовокооперативно земеделско стопанство, счетоводни книги за заплащане на рента, протоколи и решения за оземляване, в това число и по Закона за трудовата поземлена собственост от 1946 г. и правилника за неговото приложение и други писмени доказателства. Нотариалният акт за завет, като акт на разпореждане с имот е друго писмено доказателство наред с нотариалните актове за сделки между живи и делбените протоколи. Този акт доказва правото на собственост с по-голяма сигурност в сравнение с емлячните регистри, молбите декларации за членство и другите документи посочени в примерното изброяване на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че не е доказано придобиването на процесната земеделска земя от наследодателката на ищеца чрез договор за продажба през 1930 г., както и че я не е била член на ТКЗС, поради което нейна земя е заменена със земи на членове кооператори. В нарушение на закона въззивният съд е приел, че правото на собственост на наследодателката на ищеца не се доказва от представеното нейно нотариално завещание в полза на ищеца от 22.08.1953 г. Нотариалното завещание, макар и акт на наследодателката в случай на смърт, доказва нейното право на собственост върху земеделска земя в производството по възстановяване, тъй като то съставлява “друго писмено доказателство” по см. на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че към 22.08.1953 г. наследодателката на ищеца е била собственица на процесната земеделска земя – нива от 6 дка, м. Гюргенлика при съседи: Васил К. , А. К. и Г. К. , която е била включена в блоковете на ТКЗС и към приключване на устните състезания продължава да е земеделска земя, подлежаща на възстановяване с план за земеразделяне. Без правно значение е дали наследодателката на ищеца е станала член-кооператор и е внесла земята в ТКЗС. Земеделската земя е обобществена и подлежи на възстановяване по искане на ищеца като заветник на отчуждената собственица К. (Домна) К. К. Също без правно значение е обстоятелството, че с други земеделски земи на наследодателката са извършени замени през 1950 г. Тези земеделски земи също подлежат на възстановяване при съответните предпоставки, но са извън предмета на делото. Видно от изложеното предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. Разноски по делото не се претендират. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение   РЕШИ:   ОТМЕНЯ решението на Варненския окръжен съд от 07.05.2008 г. по гр.д. № 71/2008. ПРИЗНАВА правото на възстановяване върху НИВА с площ 6 дка в землището на с. Г., м. Гюргенлика, община А., Варненска област по иска на Й. Д. К., ЕГН **********, като наследник по завещание на К. (Домна) К. К. срещу ОСЗГ А. и О. А. на основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:       1.   ЧЛЕНОВЕ:   2.