5 Р Е Ш Е Н И Е
№ 60248
гр. София, 22 декември 2021 година
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА
ДЕНИЦА ВЪЛКОВА
при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурор Бенчев изслуша докладваното от съдия Рушанова н.д. № 919/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е по реда на гл. ХХХІІІ от НПК.
Образувано е по искане на главния прокурор за отмяна по реда на възобновяването на постановеното по ч.н.д. № 1550/21г. по описа на Специализирания наказателен съд определение от 17.06.21г., с което по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК отношение на осъдения В. С. К. е определено едно общо наказание 20 месеца лишаване от свобода измежду наложени му наказания по отделни присъди.
В искането се твърди, че при постановяване на съдебния акт са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Иска се отмяната на определението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
В съдебното заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането за възобновяване на делото.
Защитникът на осъдения В. К. намира искането за основателно и пледира за уважаването му.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, обсъди доводите на страните и за да се произнесе, съобрази следното:
Искането на главния прокурор е допустимо – направено е от процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал. 1 от НПК, в законоустановения срок по чл. 421, ал.1 от НПК и е депозирано срещу акт, подлежащ на проверка от ВКС по реда на чл. 419, ал.1 от НПК.
Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.
По предложение на прокурор при Специализираната прокуратура Специализираният наказателен съд е сезиран по реда на чл. 306, ал.1, т.1 от НПК с искане да се произнесе на осн. чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 23 от НК за определяне на общо наказание на осъдения В. С. К. по нохд № 1233/21г. на СНС, нохд № 333/20г. на ОС - Бургас, нохд № 603/2015г. на РС-Бургас и нохд № 7203/16г. по описа на РС- Бургас.
С определението, предмет на настоящия извънреден способ за проверка, Специализираният наказателен съд е приел, че по отношение на осъдения К. „..са налице влезли в сила съдебни актове, по които е осъден за извършени престъпления преди да има влязла в сила присъда, за което и да е от горецитираните…”, поради което е счел, че са налице предпоставките за групиране на наказанията по посочените по-горе 4 дела и е постановил К. да изтърпи най-тежкото измежду наложените наказания – 20 (двадесет ) месеца лишаване от свобода. В мотивната част на определението е констатирал, че по едно от делата на осъдения е наложено наказание „глоба” в размер на 4000 (четири) хиляди лева. В диспозитива е присъединил това наказание към определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на 20 (двадесет) месеца. Освен него към наказанието лишаване от свобода присъединил и още две наказания - „забрана за управление на МПС за срок от 1 година” и пробационни мерки – „задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година с периодичност 2 пъти седмично” и „задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година” и „безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа годишно за срок от 1 година”.
От справката за съдимост на К. е било изяснено, че спрямо него са постановени множество съдебни актове, с които е осъден във времеви период, предхождащ осъждането по всяко от делата, по които СНС се е произнесъл, групирайки ги с оспореното определение. Те са се отнасяли до деяния, извършени във времевия период от 06.05.2006г. до 18.11.2011г., а присъдите за тях са влезли в сила в периода от 12.09.2007г. до 30.08.2012 година. По -важното е, че наказанията по тях са били предмет на групиране неколкократно, като последно съдилищата са ги групирали с акт, влязъл в сила на 03.11.2012г. (чнд № 416/12г. по описа на РС - Поморие), а определеното общо наказание - е било изтърпяно към 12.05.2014година.
Останалите деяния, по които са постановени отделни присъди или определения за одобряване на споразумения за решаване на делата, са извършени след 12.05.2014 година, както следва:
- с определение за одобряване на споразумение по н.д. № 603/15г. на РС-Бургас, влязло в сила на 17.03.2015г., на осъдения К. е наложено наказание пробация при пробационни мерки - „задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичност два пъти седмично”; „задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година” и „безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа годишно за срок от една година. На осъдения е наложено наказание – лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (една) година. Съдебният акт е постановен за извършено от осъдения К. деяние по чл. 343 б, ал. 1 от НК на 22.12.2014 година;
- с определение по нохд № 7203/2016г., влязло в сила на 31.01.2017г., РС – Поморие наложил на осъдения К. наказание 5 (пет) месеца лишаване от свобода за деяние по чл. 343 б, ал. 2 от НК, извършено на 09.04. 2016 година. На осн. чл. 343г във връзка с чл. 343б, ал. 2 от НК на дееца е наложено кумулативно наказание „лишаване от право да се управлява МПС за срок от 1 (една) година;
- с определение по нохд № 333/2020г., влязло в сила на 04.06.2020г., Окръжен съд - Бургас наложил на К. общо наказание в размер на 1 (една) година и 5 (пет) месеца лишаване от свобода за деяния по чл. 354а, ал.1 във връзка с чл. 20, ал.2 от НК и по чл. 354в, ал.1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, съответно извършени на 07.09.2019г. и в периода от неустановена дата през м.05.2019г. до 07.08.2019 година. Към определеното общо наказание е присъединено кумулативното наказание глоба в размер на 4000 лв., наложено за едно от деянията.
По делото са налице данни, съдържащи се в предложението на прокурора по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, както и в приложено искане от защитник на осъдения К. (л. 16 от чнд № 1550/21г. по описа на СНС), че този съд е постановил последния влязъл в сила съдебен акт - определение за одобряване на споразумение за решаване на делото по нохд № 1293/21г. по описа на СНС, влязло в сила на 27.04.2021г., с което на К. е наложено наказание 20 (двадесет) месеца лишаване от свобода.
Последният съдебен акт не е отразен в бюлетина за съдимост, приложен в материалите по делото.
В кориците на делото отсъства и заверен препис от същия.
За наличието му може да се съди по приложено на л. 9 от чнд № 1550/21 по описа на СНС извлечение от електронната система на съда, което обаче не съдържа информация за нуждите на конкретното наказателно частно производство, а именно кога е извършено деянието, предмет на произнасяне в съдебния акт и какво наказание е наложено на осъдения.
Така посоченото дава основание на ВКС да счете, че искането за възобновяване на наказателното производство е основателно, тъй като при решаване на въпросите за общото наказание на осъдения, което следва да се определи по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, Специализираният наказателен съд е допуснал нарушения на процесуалния и материалния закон.
Преди всичко отсъства яснота за кръга на наказанията, подлежащи на групиране, доколкото в предложението на прокурора се е претендирало съдът да се произнесе и по съвкупност, включваща наказанието по нохд № 1293/21г. на СНС, което впрочем е определящо и за компетентостта му да разгледа и реши производството по този въпрос. Както бе посочено по-горе, в делото не е налична надлежно удостоверена информация за това какъв акт е постановен, по кое наказателно производство, за времето на извършване на деянието и за вида и размера на наложеното наказание. По този начин заключението на съда, че на осъдения следва да се наложи едно общо най-тежко наказание в размера от 20 месеца (определен по нохд № 1293/21г. на СНС) е доказателствено необезпечен.
На следващо място, съдът е постановил определението си, не само при отсъствието на каквито и да било разсъждения относно предпоставките по чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 -3 от НК (т.е. при липса на мотиви, включително и относно присъединяването на кумулативни наказания), но и при неверен извод, че по отношение на К. „…са налице влезли в сила съдебни актове, по които е осъден за извършени престъпления преди да има влязла в сила присъда, за което и да е от горецитираните ..” ( нохд № 1293/21 на СНС, нохд № 33320г. на ОС - Бургас, нохд № 7203/2016г. на РС - Бургас и нохд № 603/2015г. на РС – Бургас). Ако съдът бе спазил задължението да запълни доказателствената съвкупност с надлежна информация за съдебния акт, постановен по нохд № 1293/21г. на СНС, а след това - и да съпостави времето на влизане в сила на съдебните актове с датите на извършените деяния, по които К. е бил осъден и му е било наложено наказание, би констатирал, че деянията по нохд № 7203/2016 на РС - Бургас, нохд № 333/20г. на РС - Бургас и нохд № 1293/21г. на СНС са в рецидив с това по нохд № 603/2015г., т. е. извършени са след като последният акт е влязъл в законна сила. Следователно, коментираните осъждания не могат да се включат в една съвкупност, поради което е изключено определянето на общо наказание по тях.
Повърхностният подход на решаващия съд е намерил израз и в това, че съдът е пропуснал да изследва, съответно - да съобрази и друго съществено в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК обстоятелство – че част от осъжданията са не само в отношение на рецидив, но и отчасти – и в съотношение на съвкупност. Така – престъпленията по нохд № 7203/2016г. на РС - Бургас и нохд № 333/20г. на ОС- Бургас са в отношение на рецидив, тъй като второто престъпление е извършено след влизане в сила на съдебния акт, постановен по нохд № 7203/2016 г. на РС- Бургас. Същевременно ( при надлежното изясняване на данните за осъждането по нохд № 1293/21г. на СНС) всяко едно от престъпленията по тези две дела ( нохд № 7203/2016г. и нохд № 333/20г.) би било в съвкупност с това по нохд № 1293/21г. на СНС. По този начин съдът е постановил съдебния акт в разрез с принципните положения в ППВС №4/65г. и Решение №11/1987г. на ОСНК на ВС на РБ, че когато от материалите по делото се констатира усложнена форма на множество престъпления, част от които са едновременно в съвкупност и в рецидив помежду си, следва да се извърши групиране на наказанията в най-благоприятен за осъдения вариант, изискващ извършване на преценка кои наказания следва да се включат в съвкупност, кои да се включат в друга група на съвкупност или да се изтърпяват поотделно.
Изложеното ясно указва на допуснати от първоинстанционния съд нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Те могат да бъдат отстранени чрез възобновяване на наказателното производство, отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за новото му разглеждане на първоинстанционния съд.
При така посоченото, ВКС, първо наказателно отделение, на осн. чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА ЧНД 1550/21г. на СНС, като ОТМЕНЯ изцяло определение от 17.06.21г., с което по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК по отношение на осъдения В. С. К. е определено едно общо наказание.
Връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|