Р Е Ш Е Н И Е № 110 гр. София, 05.03.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 27 февруари, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Жанина Начева при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 108/2013година. Производството по чл. 419 и следващите НПК, е образувано по искане на осъдената Г. С. В. от гр.П., чрез нейния защитник – адвокат, д-р Р. П., за възобновяване на внохд № 246/2012 г., на Пазарджишкия окръжен съд, в потвърдителната му част. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание – явно несправедливо. Исканията са: да бъде отменен и подсъдимата оправдана, или делото върнато за ново разглеждане от ПзОС. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд в пределите на проверката по реда на чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 56/22.02.2012 г., постановена по нохд № 1602/2011 г., Районен съд Пазарджик е осъдил подс. Г. С. В. за извършено на 05.11.2010 г. в гр.П., престъпление по чл. 172б, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК и е наложил наказание от десет месеца лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК и „глоба” от 2 000 лв. платими в полза на държавата. Уважил е предявените граждански искове: в полза на А. АГ, представлявана от [фирма] за 11 572 лв. и в полза на Н. И. ЛТД, представлявано [фирма] сумата от 1 040.90 лв. Произнесъл се е за веществените доказателства и направените по делото разноски. С решение № 98/22.06.2012 г. по внохд № 246/2012 г., Пазарджишкият окръжен съд /ПзОС/, е изменил посочената първоинстанционна присъда, като я е отменил в частта й за уважените граждански искове и е прекратил производството в тази му част Потвърдил е присъдата в останалата й част. По довода за нарушение на материалния закон: Посоченото основание за възобновяване – по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Не може да бъде споделено виждането на молителката, свързано с несъставомерност на извършеното деяние. Доказателствените източници са били обсъдени според действителното им съдържание. Вън от всякакво съмнение, че осъдената В. е осъществила от обективна и субективна страна признаците на инкриминираното с обвинението деяние по чл. 172б, ал. 1, вр. чл. 13 от Закона за марките и географските означения /ЗМГО/. Безспорно по делото от събраните доказателства е установено от една страна, че е налице изключително право на марка, а от друга – неправомерно ползване от дееца – без съгласие на притежателя. В. не притежава отстъпено право на ползване на марките „А.”, „Н.” и „Пума”, липсва необходимото съгласие на правопритежателите за ползване на собствените му търговски марки. В чл. 13, ал. 2, т. 2 ЗМГО, изрично е посочено, че ползване на марка е и предлагането на стоки за продажба, носещи знак по смисъла на ал. 1, пускане на пазара, съхраняване с тази цел и пр. От заключението на съдебно – марковата експертиза се установява, че поставените знаци върху стоките са сходни с регистрираните марки, обект на изключително право на защита и те водят до възможност за объркване на потребителите относно действителният им произход. Посочените във искането възражения във връзка с този довод са идентични с поддържаните и при предходните съдилища. Същите подробно са се занимали с тях – за приложението на чл. 13 и чл. 15 ЗМГО, за наличието на обективната и субективна страна на престъплението – л. 44 – 45 от мотивите, като са направили законосъобразния извод, че са неоснователни. Тези изводи се възприемат изцяло от настоящата инстанция по реда на посоченото производство, поради което не се нуждаят от преповтаряне. С оглед на изложеното и настоящата инстанция счита, че съставът на престъплението е осъществен от подсъдимата, както от обективна така и от субективна страна. В съответствие с установената и приета фактическа обстановка, въз основа на събраните доказателства, е безспорен извода за виновността на осъдената В. в осъществяване на инкриминираното деяние. Същото е точно квалифицирано и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Посоченото отменително основание – по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, е също неоснователно. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на осъдената В.. За да са налице такива е необходимо съдът да е нарушил специалните правила за провеждане на второинстанционното производство, отразяващи основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са допуснати. Въззивният съд по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви. Вътрешното му убеждение е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, участие на защитник на осъдената, възможност за устни възражения и изложение по направените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните й права. Решението на въззивната инстанция не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за неговото отмяна по реда на възобновяване на наказателни дела и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. След като е установил по несъмнен начин, че подсъдимата е осъществила състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е потвърдил осъдителната присъда в тази й част. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в посочената част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. Както бе посочено по – горе, съдът е изложил законосъобразни и подробни съображения относно исканията и твърденията във въззивната жалба. В тази връзка е била обсъдена подробно позицията на осъдената и нейната защита, като са изложени убедителни съображения и основанията защо не се възприема – чл. 339, ал. 2 НПК. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Настоящата инстанция счита, че и това релевирано отменително основание, без да са посочени конкретни възражения, се явява неоснователно. При определяне размера на санкцията са били подложени на задълбочен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона са от значение за отговорността на дееца. Точно са приложени разпоредбите на чл. 54 НК, за индивидуализацията й, с оглед на данните за деянието и личността на дееца. По нататъшно снизхождение няма да способства за осъществяване задачите на наказателната репресия. Ето защо и на основание чл. 426, вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, 2-ро наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Г. С. В. от гр.П., за възобновяване на внохд № 246/2012 г., в частта с която е била потвърдена присъда № 56/22.02.2012 г., постановена по нохд № 1602/2011 г. на Районен съд Пазарджик. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :