О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 218 С о ф и я, 29 декември 2011 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в з а к р и т о заседание на 19 д е к е м в р и 2011 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ като съобрази становището на прокурора Стефка Бумбалова, изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски ч.н.дело № 2988/2011 година. Производството е по чл.44, ал.1 от НПК, образувано по повдигнат от Пловдивския районен съд спор за подсъдност на наказателно административен характер дело, образувано по жалба на едноличния търговец С. Д. С. от Х. с фирма “СВЕ-С. С.” със седалище и адрес на управление в Х., като правоприемник на [фирма] от Х., срещу наказателно постановление № 51839-0112958/21.07.2011 г. на директора на ТД на НАП-Пловдив, офис Х., с което на последната е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв за допуснато административно нарушение на чл.7 ал.3 от КСО. Писменото становище на прокурора от Върховната касационна прокуратура е, че Пловдивският районен съд неоснователно оспорва компетентността си да разгледа и реши делото. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното : С наказателно постановление № 51839-0112958/21.07.2011 г. на директора на ТД на НАП-Пловдив, офис Х., за нарушение на чл.7, ал.3 от КСО на едноличния търговец Д. Т. С. от Х., с фирма „ДТС-Д. С.” с адрес на управление на дейността й в Х. е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв, на основание чл.355, ал.1 от КСО. Същото обаче е обжалвано от ЕТ С. Д.С. с фирма „СВЕ-С. С.” от Х., като правоприемник-купувач на търговското предприятие на едноличния търговец Д. Т.С., по повод на което е било образувано НАХД № 1158/2011 г. на Районен съд-Хасково. С протоколно определение от 15.11.2011 г. съдът е прекратил производството по делото и го е изпратил за разглеждане и решаване от районен съд-Пловдив, позовавайки се на разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗАНН, считайки го за компетентният съд с оглед данните за констатираното нарушение. След постъпване на делото в районен съд-Пловдив е образувано НАХД № 7948/2011 г, производството по което с разпореждане № 16586/05.12.2011 г. е прекратено и на основание чл.44 от НПК е изпратено на ВКС за разрешаване на повдигнатия от втория докладчик спор за местната му подсъдност. Според изложената в обжалваното наказателно постановление фактическа обстановка за осъществяване на инкриминираното нарушение по чл.7, ал.3 от КСО, същото било извършено от едноличния търговец Д. С. чрез бездействие – „не е изпълнила задължението си да внесе в законоустановения срок осигурителните вноски за ДОО .... за м.12.2010 г.”, което следвало да стане по сметка на „компетентната ТД на НАП”, в случая ТД на НАП-Пловдив, но според районния съдия от районен съд-Пловдив, в „офис-Х.”, което определяло местната компетентност на районен съд-Х.. Структурата и компетентността на органите по приходите са регламентирани в закона за Националната агенция за приходите (НАП), като на териториално ниво това са териториалните дирекции (ТД на НАП-чл.6 от ЗНАП), а правото на изпълнителния директор на НАП и на териториалните директори да делегират упражняването на техни правомощия на определени служители е уредено в чл.7 ал.3 и чл.11, ал.3 от същия закон, което се установява от приложената по преписката заповед на първия от 06.01.2010 г. Възможността тези органи на НАП да откриват сметки в различни населени места за изпълнение на парични задължения от задължените субекти, съответно да създават помощни органи за контрол в рамките на териториалното звено не променя местната им компетентност по установяване на нарушенията и съответно санкциониране на нарушителите. В случая не се спори между съдилищата, че дължимото действие от ЕТ Д.С. е следвало да бъде извършено чрез внасяне на паричното задължение по сметка на компетентната ТД на НАП, а като не е извършено, нарушението е допуснато чрез „бездействие”. Съгласно чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК, компетентната ТД на НАП за производствата по ДОПК е „териториалната дирекция по постоянен адрес на физическите лица, включително и на едноличните търговци”, а този адрес за допусналата нарушението ЕТ Д. С., която се явява осигурител на наетите във фирмата й лица, е в Х., което е в района на ТД на НАП-Пловдив. На основание чл.7, ал.7 от КСО, осигурителите внасят по сметка на компетентната ТД на НАП задължителните осигурителни вноски (ЗОВ) чрез „съответните банки, лицензиран пощенски оператор или поделенията им, като ползват единния идентификационен код (ЕИК)”, за което съгласно чл.5, ал.4 от КСО и чл.2, ал.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005. подават пак в компетентната ТД на НАП декларации по образец. Самото изпълнение на задължението за плащане е уточнено в приетата на основание чл.179, ал.3 от ДОПК Наредба за реда за внасяне и разпределение на ЗОВ и вноските за фонд „ГВРС”, като съгласно чл.2 и 3 от същата, за събиране на вноските и другите приходи „НАП открива в съответния клон на обслужващата банка сметки за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване и фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване по ред, определен от министъра на финансите и управителя на Българската народна банка” и внесените от работодателите, осигурителите, самоосигуряващите се лица и осигурителните каси задължителни осигурителни вноски постъпват в тези сметки по съответните кодове за вид плащане от Единната бюджетна класификация. В ал.8 на чл.7 от КСО законодателят е определил осигурителите да внасят осигурителните вноски за всеки месец поотделно „чрез прехвърляне от сметките си по съответната сметка на ДОО и на ДЗПО, едновременно с изплащането на дължимото възнаграждение или на част от него (ал.1), а когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени или не са начислени, осигурителят внася осигурителните вноски по ал. 1 и 2 до края на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът (ал.3). Безкасовото плащане чрез банка, съгласно чл.178, ал.5 от ДОПК, се извършва с платежно нареждане (вносна бележка) за плащане към бюджета по образец, утвърден от МФ, а чрез лицензиран пощенски оператор - с пощенски запис за плащане към бюджета също по утвърден от МФ образец. Или, като извод от тази нормативна уредба, дължимото от осигурителя, в случая ЕТ Д. С., действие е било да преведе ЗОВ по посочената й сметка на компетентната ТД на НАП-Пловдив, а именно тази на офиса в Х., според представените по преписката справки. Безспорно е, че съгласно чл.59, ал.1 от ЗАНН, местната подсъдност на делото се определя според района на съда, където е било извършено или довършено деянието (действието или бездействието), чрез което е осъществен съставът на съответното административно нарушение, в случая, бездействието е допуснато чрез не внасяне в законовия срок на ЗОВ по сметката на ТД на НАП-Пловдив, офис Х., което определя местно компетентния съд за произнасяне по жалбата срещу НП за констатираното нарушение, а именно районен съд-Х.. Водим от горното и на основание чл.44, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ОПРЕДЕЛЯ РАЙОНЕН СЪД-ХАСКОВО като компетентен да разгледа жалбата на едноличния търговец С. Д. С. от Х. с фирма “СВЕ-С. С.” с адрес на управление в Х., като правоприемник на ЕТ Д. Т. С. от Х. с фирма „ДТС-Д. С.”, срещу наказателно постановление № 51839-0112958 от 21.07.2011 г. на директора на ТД на НАП-Пловдив, офис Х., с което на последната е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв за допуснато административно нарушение на чл.7, ал.3 от КСО. ПРЕПИС от настоящето определение да се изпрати за сведение на ПЛОВДИВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :