О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №38 гр. София, 18.02.2016 г. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. д. № 5929 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх.№ 11240 от 18.08.2015 г. на [фирма], чрез адвокат Г. Г. от АК - Р. и частна касационна жалба с вх.№ 11700 от 03.09.2015 г. на [фирма], чрез адвокат Х. Л. против определение № 2013 от 22.07.2015 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 2911/2015 г. по описа на Апелативен съд – София, ГК, II състав, с което частично е отменено протоколно определение от 27.05.2015 г. по гр.д.№ 2993/2013 г. на Софийски градски съд, ГО, I–4 състав. Частните касационни жалби са постъпили в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационното обжалване на въззивното определение, съдът взе предвид следното: Производството пред СГС е било образувано по искова молба на [фирма] срещу [фирма] и [фирма] с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК. Ищецът е поискал обезпечение на предявения иск, което е допуснато от първоинстанционния съд с определение от 02.04.2013 г. Последното е отменено от САС с определение № 1196 от 30.05.2013 г. по в.ч.гр.д.№ 2052/2013 г. С отговора на исковата молба [фирма] е поискало присъждане на разноски. Приложено е пълномощно за процесуално представителство пред СГС с договор за правна защита, сключен с адвокат Г. М. Г. от 22.04.2013 г. Договорено е възнаграждение от 20 000 лв., с отбелязан начин на плащане: по банкова сметка и без представени доказателства за извършен банков превод. В проведеното открито съдебно заседание от 21.05.2014 г. ищецът [фирма] на основание чл. 232 ГПК е оттеглил предявения иск като е поискал делото да се прекрати. Процесуалният представител на ответника [фирма] адвокат Г. е претендирал разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК, в който са посочени: (1) 5 000 лв. адвокатско възнаграждение, заплатено от ответника по частното производство по обжалване на определението по допускане на обезпечение пред САС; (2) 15 лв. – държавна такса за обжалване на определението по допускане на обезпечението пред САС; (3) 25 000 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за защитата по предявения иск (първоначално договорените 20 000 лв. и допълнително заплатените в брой 5 000 лв. по ДПЗС от 20.05.2014 г.) и (4) 10 лв. – държавна такса за два броя удостоверения. С протоколно определение от 21.05.2014 г. съдът е прекратил производството по делото на основание чл. 232 ГПК поради оттегляне на иска, като е дал възможност на ищеца по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК да вземе становище. С молба от 22.05.2014 г. ищецът е възразил срещу така претендираните от ответника разноски. Последвало е постановяването на определение от 30.05.2014 г., с което първоинстанционният съд е присъдил разноски за ответника [фирма] в размер на 5 000 лв. Това определение е отменено с определение № 2565 от 21.10.2014 г. по в.ч.гр.д.№ 3701/2014 г. на САС, ТО, 11 с–в (поради липса на изложени от СГС мотиви), като делото е върнато на СГС за произнасяне по направените искания съгласно списъка по чл. 80 ГПК. След като делото му е било върнато, с определение от 04.11.2014 г. СГС е допълнил постановеното на 21.05.2014 г. протоколно определение за прекратяване на делото, като е осъдил ищеца [фирма] за сумата 5 025 лв. Това определение е обжалвано от двете страни в производството и с определение № 636 от 04.03.2015 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 615/2015 г. САС, ГО, 8 с–в е решил въпроса за разноските по същество, като е приел, че ищецът [фирма] дължи освен направените в частното производство по обжалване на допуснатото обезпечение на иска разноски в размер на 5 015 лв. (5 000 лв. адвокатско възнаграждение и 15 лв. – държавна такса по ЧЖ), така също и присъдените от СГС 10 лв. – държавна такса за два броя удостоверения, както и разноски в размер на 5 000 лв. – заплатеното в брой адвокатско възнаграждение по ДПЗС от 20.05.2014 г. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел за неоснователно възражението на ищеца за прекомерност на дължимото адвокатско възнаграждение за частното производство по обжалване на определението по допускане на обезпечение. По отношение претендираните разноски за първоинстанционното производство апелативният съд е приел, че същите са доказани единствено за сумата от 5 000 лв., платени в брой по допълнително договореното с ДПЗС от 20.05.2014 г. адвокатско възнаграждение, което е част от общо претендирания от ответника хонорар от 25 000 лв. Въззивният съд е пояснил, че диспозитива на обжалваното пред него определение от 04.11.2014 г. е непрецизен, поради което делото следва да се върне на първоинстанционния съд за отстраняване на очевидна фактическа грешка с постановяването на отхвърлителен диспозитив за сумата 25 000 лв. Допълнително е пояснил изложените в определение № 636 от 04.03.2015 г. мотиви с постановеното на 22.05.2015 г. определение в отговор на депозирана от [фирма] молба за тълкуване. Въззивният съд е посочил, че определение № 636 от 04.03.2015 г. не подлежи на обжалване, но въпреки това е постъпила частна жалба от [фирма] с вх.№ 4024 от 25.03.2015 г., която не е администрирана от САС, 8 състав. Последвало е постановяването на протоколно определение (наименовано „Решение”) от 27.05.2015 г. по гр.д.№ 2993/2013 г., с което СГС е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в определението от 04.11.2014 г., като е постановил диспозитив, с който „оставя без уважение молбата на ответника [фирма] за присъждане на направени по делото разноски в останалата им част – в размер на сумата 25 000 лв.”. Последвало е подаването на нова частна жалба, по която е образувано в.ч.гр.д.№ 2911/2015 г. по описа на САС, ГК, II състав. Същата е насочена срещу определението от 27.05.2015 г. по гр.д.№ 2993/2013 г. на СГС, І-4 състав. Несъответно на обекта на обжалване – вместо по наличието или липсата на основания за допускането на поправка на очевидна фактическа грешка в определението от 04.11.2014 г., в частната жалба са развити доводи в подкрепа на искането по чл. 78, ал. 4 ГПК за присъждане на останалата неприсъдена към момента на депозиране на тази частна жалба сума от 20 000 лв. В отговор е постановено обжалваното по настоящото производство определение № 2013 от 22.07.2015 г., с което САС частично е отменил определението на СГС от 27.05.2015 г., като е осъдил [фирма] да заплати на [фирма] сумата 600 лв. - адвокатски хонорар за първоинстанционното производство, а в останалата част е постановил, че потвърждава отказа за присъждане на разноски над сумата 600 лв. до сумата 25 000 лв. Съгласно разясненията, дадени с т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, ако съществува вероятност обжалваният въззивен акт да е нищожен или недопустим, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационен контрол, за да се провери неговата допустимост. Въззивното ч.гр.д.№ 2911/2015 г. по описа на САС, ГК, II състав е било образувано по частна жалба с вх.№ 76207 от 12.06.2015 г. на [фирма] срещу определението от 27.05.2015 г. по гр.д.№ 2993/2013 г. на СГС, І-4 състав. Последното съставлява акт по чл. 247 ГПК. По тази причина (независимо от изложените от пълномощника на [фирма] разсъждения) въззивният съд е дължал да извърши проверка основно по въпроса дали са били налице или са отсъствали основания за допускането на поправка на очевидна фактическа грешка в определението на СГС, І-4 състав от 04.11.2014 г. Въззивният съд не се е произнесъл в съответствие с характера на акта, с жалбата срещу който е бил сезиран, предвид което се налага извода, че с постановеното от него определение № 2013 от 22.07.2015 г. е излязъл извън предмета на делото и в този смисъл е постановил недопустим съдебен акт. Излизайки извън предмета на обжалване, като краен резултат САС, ІІ състав е пререшил въпрос, който вече е бил предмет на произнасяне за друг, равен му по степен съд и е бил разрешен с постановеното от САС, 8 състав определение № 636 от 04.03.2015 г. Това съставлява отделно основание определение № 2013 от 22.07.2015 г. да бъде квалифицирано като недопустимо и съответно – подлежащо на обезсилване. Ето защо обжалваният съдебен акт следва да бъде обезсилен, а делото – върнато на САС за ново разглеждане на частната жалба с вх.№ 76207 от 12.06.2015 г. на [фирма] от друг състав на въззивния съд. След приключване на производството по обжалването на определението от 27.05.2015 г. по гр.д.№ 2993/2013 г. на СГС, І-4 състав, делото следва да се докладва на съдията-докладчик по в.ч.гр.д.№ 615/2015 г. за администриране на подадената от [фирма] частна жалба с вх.№ 4024 от 25.03.2015 г. срещу определение № 636 от 04.03.2015 г. по в.ч.гр.д.№ 615/2015 г. По отношение на същата следва да се има предвид на първо място, че е насочена срещу обжалваем акт (въпреки противното отбелязване в диспозитива на определение № 636 от 04.03.2015 г.). Доколкото определение № 636 от 04.03.2015 г. не е било съобщавано по реда на чл. 7, ал. 2 ГПК, срокът за обжалването му от страните по в.ч.гр.д.№ 615/2015 г. не е започнал да тече. По тази причина частна жалба с вх.№ 4024 от 25.03.2015 г. се явява и депозирана в срок, а по своя характер е такава по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, което следва да се има предвид при администрирането й. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2013 от 22.07.2015 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 2911/2015 г. на Апелативен съд – София, ГК, II състав. ОБЕЗСИЛВА определение № 2013 от 22.07.2015 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 2911/2015 г. на Апелативен съд – София, ГК, II състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на частната жалба с вх.№ 76207 от 12.06.2015 г. на [фирма] от друг състав на въззивния съд, както и за последващо администриране на подадената от [фирма] частна жалба с вх.№ 4024 от 25.03.2015 г. срещу определение № 636 от 04.03.2015 г. по в.ч.гр.д.№ 615/2015 г. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: