Р Е Ш Е Н И Е № 483/12 София, 01.07.2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети ноември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 473 по описа за 2012г. и приема следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв.О. като процесуален представител на Л. К. Л. от срещу въззивното решение на СГС от 12.І.2012г. по в.гр.д. № 8913/2011г. Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 983/15.VІІІ.2012г. на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК поради противоречива практика по въпроса за възможността съдът да разреши неограничени пътувания на дете в чужбина без съгласието на единия родител. Ответницата по касационната жалба А. А. А. от е заела становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното: С атакуваното решение СГС е потвърдил решението на СРС от 11.V.2011г. по гр.д. № 15075/2010г., с което е заместено съгласието на Л. К.Л. – баща на малолетното дете П. Л.Л., ЕГН [ЕГН], за издаването на паспорт по реда на ЗБЛД за пътуването му извън територията на РБ и за напускане от детето на територията на РБ без ограничение на броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което се провеждат, само със съгласието на неговата майка А. А.А., само или придружено от майка си. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че независимо, че е поискано заместване на съгласието на бащата за пътуване на детето извън страната без ограничения на броя на пътуванията, на продължителността и времето, през които се провеждат, страните не спорят и молителката е посочила ясно в молбата си до съда, че пътуването, за което се иска съгласие, е до Германия и ответникът не оспорва, че именно за това пътуване се противопоставя; че уважаването на молбата е изцяло в интерес на детето с оглед на обстоятелствата: спазване на установения режим на лични контакти на детето с бащата; привързаност и здрави пълноценни връзки на детето не само към и с майката, но и към и с бащата; възможност за майката да продължи работа като програмист във фирмата, в която работи, но в М., Германия, при изразено нейно желание и готовност режимът на лични контакти между бащата и детето да бъде три пъти през годината – зимната, лятната и пролетната ваканции на детето в България и поемане на разходи на бащата да вижда детето и в Германия; реализирането професионално на майката като програмист с добро заплащане в Германия ще създаде стабилност на връзката с този родител, който ще бъде удовлетворен, което е от значение за качеството на отношенията на детето с него, още повече, че този родител и към настоящия момент полага адекватни непосредствени грижи за детето, но при отчитане и на съществуващата емоционална връзка и режим на лични отношения с другия родител, пълноценни с оглед на тяхната честота и качество и правото на този родител за поддържане на такава връзка и за в бъдеще; детето ще има възможност при пътуването извън страната да живее и учи в Германия, която е една от водещите страни в ЕС, с висок стандарт на живот и с възможност за добро образование, пребиваването му там ще бъде с майка му, на която работодателят е предложил добри условия за работа и живот. Като неоснователни са оценени възраженията на ответника, че при преместване на детето в Германия то ще попадне в несигурна и неясна икономическа обстановка – с оглед на посочените вече обстоятелства, както и че чуждата държава, бит, език и култура ще доведат стрес за детето – молителката е предприела действия по изучаване на немски език от детето, проучване на възможните училища, предварителна подготовка на детето за евентуално предстоящо пътуване. Въвличането на детето в спора между родителите да пътува или не не може да обоснове тезата на ответника, че преместването на детето е в негова вреда, а не в негов интерес. Пътуването на детето свободно извън пределите на РБ е изцяло в негов интерес, като правото на лични отношения не е сред посочените в чл.35 ал.1 КРБ, нито в чл.10 ал.2 от Конвенцията на О., основания за ограничаване правото му на свободно придвижване, още повече, че е уредена възможността за промяна на режима на лични контакти така, че детето да има пълноценна връзка и с родителя, комуто не са предоставени за упражняване родителските права. Според представената съдебна практика /решение № 697/01.ХІ.2010г. по гр.д. № 1052/2010г. ІV ГО и решение № 236/20.VІ.2010г. по гр.д. № 4549/2008г. ІV ГО/, формирана по реда на чл.290 и следв. ГПК и имаща поради това задължителен за съдилищата характер, не е в интерес на детето то да може да бъде извеждано неограничено в чужбина по преценка на единия родител, защото този родител може да отведе детето в държава, условията в която биха създали опасност за живота и здравето му, или в държава, с която няма сключени договори за правна помощ или не е от европейската общност, при което България не би могла да гарантира изпълнението на собствените си съдебни решения за определяне на мерки за лични отношения между детето и другия родител и да осъществява контрол върху действията на родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските права. Последователна и все в същия смисъл е практиката на ВКС, обективирана и в следните решения на негови състави: № 669/26.ХІ.2010г. по гр.д. № 1623/2009г. ІІІ ГО; № 147/19.ІV.2011г. по гр.д. № 845/2010г. ІІІ ГО и № 58/08.ІІІ.2012г. по гр.д. № 721/2011г. ІІІ ГО. Настоящият състав на ВКС на РБ напълно споделя тази практика. При разрешаване на спор между родители относно пътуване на детето им зад граница съдът се ръководи от най-добрия интерес на детето, преценявайки в тази връзка установените във всеки случай релевантни конкретни обстоятелства. С оглед този извод атакуваното въззивно решение е неправилно, което налага касирането му и произнасяне по същество, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. Искането на А. А. за даване на разрешение за неограничено пътуване на детето извън страната е неоснователно. По делото са представени доказателства за принципно запитване от ищцата и отговор от немско училище, че с оглед възрастта му детето би подлежало на задължително обучение и в Германия от 2011г. и че то може да бъде записано в начално училище в М., в Л. или Х. в зависимост от населеното място, в което то ще живее с майката, както и потвърдено намерение от [фирма] М. за прехвърляне контактите за връзка и местоработата на ищцата от „Т. д.Л.” България в Германия през 2011г. Не са представени доказателства за осъществяване плановете за преместване на А. в Германия от 01.ІХ.2011г., в какъвто смисъл е последващото представено потвърждение от С. АГ Германия /в документа се сочи, че „Т. дата Л.” България преминала към С. Л. България/, и за осигуряване на училище за детето от същата дата, както тя е заявила в молбата си от 09.VІІІ.2011г. Не се твърди предпоставка за това да е било решаването на спора за пътуването на детето в чужбина – според изявлението на А. в съдебното заседание пред въззивния съд, проведено на 13.Х.2011г., към тази дата тя все още /почти година след изразеното от „Т. д.” намерение за преместване на местоработата й в Германия/ чака документи от там, както и че в началото смята да живее в апартамент под наем и че впоследствие ще се установи. Преценката на тези обстоятелства налага извод за липса на действително възникнала необходимост детето да пътува в чужбина, обоснована с преместването на местоработата на майката там. Посочените обстоятелства сочат още и липса на конкретност на данните за местопребиваването му /не се твърди и не се установява страните да са разрешили въпроса за промяна на местоживеенето му, което не е предмет на настоящото производство/ и за условията, при които то би живяло и учило. Такива данни не се съдържат и в показанията на свидетелката К., според които районът на М. е красив и чист, децата на други нейни колеги, които се преместили там, започнали да учат в училище, въпреки че не знаели немски, а сега се справяли много по-добре от родителите си, имало осигурен транспорт от училището до дома, ако жилището се намирало в града, не било проблем да се ходи пеша до него. Тази липса на конкретност прави невъзможна преценката дали промяната на местоживеенето на детето в Германия или където и да било другаде, в какъвто смисъл е заявеното искане, на нуждата от каквато единствено е основана претенцията по делото, би удовлетворило най-добрия негов интерес. Даването на разрешение за неограничено пътуване извън страната при тези обстоятелства не би гарантирало сигурността на детето и обезпечаването на упражняването на мерките за личните му отношения с другия родител /с който то има създадена дълбока връзка и продължителното им разделяне би било в негов интерес само при необходимост/ и би се отразило и на възможността за осъществяване от държавата на възложените й с Конвенцията за правата на детето функции за осигуряване на правата и за закрила на детето. Ето защо молбата за заместване съгласието на ответника за издаването на необходимите лични документи за пътуване на детето извън пределите на РБ и за даване на разрешение за неограниченото му пътуване извън страната, без ограничение на броя на пътуванията, на тяхната продължителност и на времето, през което се провеждат, само или придружено от майката, следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени 1200лв. разноски. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решението на СГС, ГО, ІІ-ри брачен въззивен състав, № 276 от 12.І.2012г. по гр.д № 8913/2011г. и ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ молбата на А. А. А. от за заместване съгласието на Л. К. Л. от за издаването на необходимите лични документи за пътуване на детето им П. Л. Л., родено на 11.ІV.2004г., извън пределите на РБ и за даване на разрешение за неограничено пътуване на детето извън страната без ограничение на броя на пътуванията, на тяхната продължителност и на времето, през което се провеждат, само или придружено от майката. ОСЪЖДА А. А. А. от да заплати на Л. К. Л. от 1200лв. разноски. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: