8 Р Е Ш Е Н И Е № 50144 гр. София, 29 ноември 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести септември, две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валя Рушанова ЧЛЕНОВЕ: Христина Михова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Мира Недева и прокурора Калин Софиянски, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №573 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия В. И. В. срещу решение №142 от 25.05.2022 г., постановено по ВНОХД №7/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд. С въззивното решение е изцяло потвърдена присъда №24 от 03.11.2021 г., с която подсъдимият В. е признат за виновен в това, че на 24.08.2019 г. в [населено място] на [улица], в ап.14 умишлено е направил опит да умъртви Н. Ч. Т., като и е нанесъл удари с нож и сатър и на основание чл.115, във вр. с чл.18, ал.1 НК и чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от десет години, което следва да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ лежим. С присъдата подсъдимият В. е осъден да заплати на Н. Т. сумата от 30 000 лева- обезщетение за претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 24.08.2019 г. до окончателното изпълнение на задължението, като предявения граждански иск до пълния му размер от 50 000 лева е отхвърлен като неоснователен. В касационната жалба са посочени всички касационни основания. Жалбоподателят оспорва доказателствените изводи на предходните съдилища, като поддържа, че неправилно са ценени събраните гласни доказателства и погрешно съдебните състави са приели, че с действията си В. е целял да умъртви пострадалата. Моли да бъде отчетено това, че той е нанесъл удари по пострадалата само с нож, а не с по- опасното оръжие сатър и те не са били насочени към коремната кухина, където лесно биха засегнали жизненоважни центрове, което е индиция за липса на умисъл да се причини смърт. Поддържа, че действителното намерение на подсъдимия е било за причиняване на телесна повреда. В жалбата се поддържа, че неправилно е кредитирано заключението на приетата тройна комплексна съдебно- психиатрична и психологична експертиза, а не е възприето това на изготвената на досъдебното производство съдебно- психиатрична и психологична експертиза. Твърди се, че е направен погрешен анализ на доказателствата и това представлява съществено нарушение на процесуални правила. Като допълнително нарушение, свързано с това касационно основание се посочва и това, че мотивите на първоинстанционната присъда са с пропуски, които не са отстранени от въззивната инстанция. С жалбата се оспорва и възприетата правна квалификация на извършеното инкриминирано деяние, като се поддържа, че неправилно съдилищата не са отчели, че подсъдимият е действал при условията на неизбежна отбрана и осъщественото от него трябва да се квалифицира по чл.12, ал.4 НК. В случай, че не бъде възприета тази правна квалификация се предлага да бъде прието, че В. е осъществил деянието в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалата с насилие и обида. На тези основания се предлага алтернативно да бъде възприета правна квалификация по чл.118, във вр. с чл.115 и чл.18, ал.1 НК. С касационната жалба се твърди, че наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо, защото не съответства на установените в хода на производството смекчаващи отговорността му обстоятелства и здравословното му състояние. Поддържа се, че предвид недовършеността на инкриминираното деяние и при липсата на настъпили общественоопасни последици от него наказанието на подсъдимия е следвало да бъде определено при приложение на разпоредбата на чл.55 НК. На тези основания се предлага да бъде отменена присъдата и подсъдимия В. да бъде оправдан. При условията на алтернативност се предлага наложеното му наказание да бъде намалено. В касационното съдебно заседание защитника на подсъдимия поддържа жалбата и възпроизвежда отразените в нея оплаквания. Моли да бъде прието, че извършеното от В. е при условията на неизбежна отбрана, тъй като към инкриминираната дата той е бил непосредствено след сърдечна операция- имал е открита рана в областта на гръдния кош и действията му са били отговор на нападение от страна на пострадалата. Поддържа, че между двамата е имало продължителен конфликт, възникнал във връзка с желанието на Т. да й бъде прехвърлено жилището, което двамата обитавали. Защитникът оспорва възприетата от предходните съдебни състави правна квалификация, като твърди, че подсъдимият не е осъществил деянието с умисъл да умъртви пострадалата. Представителят на държавното обвинение предлага касационната жалба да не бъде уважавана, като твърди, че голяма част от доводите в нея са относими към оплакване за необоснованост на постановения въззивен съдебен акт. Моли да бъде преценено, че предходните съдебни състави са направили подробен и верен доказателствен анализ, като правилно са анализирани преките доказателствени източници и гласните доказателствени средства и не са допуснали формални и логически противоречия при установяване на релевантните факти. Поддържа, че правилно е установена формата на вината на В., като вярно е прието, че той е извършил престъплението при форма на вината пряк умисъл, като е целял да умъртви пострадалата и тази цел не е била постигната единствено поради физическата му непълноценност. Твърди, че няма основание за преквалифициране на деянието като осъществено при превишаване на пределите на неизбежната отбрана или при извършено при условията на остър физиологически афект. На тези основания предлага атакуваното въззивно решение да бъде оставено в сила. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Т. поддържа, че касационният съд следва да се занимава единствено с касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК, тъй като извън оплакването за размера на наложеното на подсъдимия наказание в жалбата не са изложени други аргументи. Твърди, че не са налице никакви основания за промяна на правната квалификация на инкриминираното деяние, тъй като заключението на кредитираната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза е категорично, че в случая няма място за обсъждане на афект, неизбежна отбрана или превишаване на пределите й. На тези основания предлага атакуваното въззивно решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Подсъдимият В. се присъединява към становището на защитника си и моли да се обърне внимание на обстоятелството, че той не е е използвал сатъра. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По отношение на оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения: Касационният съд прецени, че в хода на воденото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК. Оплакванията, отразени в касационната жалба са за несъответствие на фактическите изводи със съдържанието на доказателствените източници. На първо място следва да бъде посочено това, че това оплакване по съществото си е за необоснованост и същото е несъвместимо с касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Необосноваността (в настоящата редакция на процесуалния закон) не е касационно основание и при такава претенция за касационната инстанция съществува задължение единствено да провери дали въззивният съд е допуснал фактически и логически грешки при анализа на доказателствата и доказателствените средства и дали правилно въз основа на този анализ е установил релевантните факти. Основните претеции на касационния жалбоподател са за това как се е развил инцидента между пострадалата Т. и подсъдимия В. в какво психологично състояние се е намирал последният при осъществяване на инкриминираното деяние. Правилно въззивният съд е възприел изцяло доказателствения анализ на първостепенния съд и е приел, че конфликта между В. и Т. се е развил в хола на апартамента, обитаван от двамата, като той е започнал след като подсъдимият нанесъл удар в областта на гърба на пострадалата със сатър (причинил прорезно нараняване в областта на лопатъчната кост- на гърба в ляво) и след това е нанесъл удари с нож в областта на лявата част на гръдния кош и левия горен крайник (които са причинили прободно- прорезни наранявания в областта на ръката и гръдния кош- непроникващи в гръдната кухина и едно прободно- порезно нараняване в областта на лявата част на гръдния кош- проникващо в гръдната кухина, довело до излив на 250 мл в нея). Вярно е прието, че инцидента е започнат от В., който след като е нанесъл удар в областта на гърба на Т., докато тя е била с гръб към него, е отправил и обидни реплики по отношение на нея. Правилно съдът е приел, че след удара е настъпил физически сблъсък между двамата, в хода на който са нанесени на пострадалата удари с нож в областта на лявата част на гръдния кош и лявата ръка. Схватката е приключила след като Т. е успяла да се отскубне от В. и да напусне помещението, след което се е заключила в кухнята на жилището, където впоследствие е била открита в безпомощно състояние от свидетелите К. и И.. Правилно въззивният съд е кредитирал показанията на свидетелите Т., К., И., Н. и Д. по отношение на посочените по- горе обстоятелства, като е преценил, че показанията им са непротиворечиви, допълват се помежду си и дават информация за начина на развитие на инцидента и обстоятелствата, възприети от свидетелите в различните етапи от развитието му. Вярно е отчетено и това, че посочените доказателствени източници се подкрепят и от изготвения по делото протокол за оглед, с който са иззети средствата за извършване на деянието и са закрепени видимите следи на местопрестъплението и от заключенията на приетите по делото съдебно- медицински експертизи, които установяват увреждания на пострадалата съответстващи на причиняването им по посочения по- горе механизъм и с посочените по- горе средства. Тези изводи се подкрепят и от приетите писмени доказателства- медицински документи, установяващи същите обстоятелства. Правилно контролиращият съд е възприел изводите на първостепенния, че не следва да бъдат кредитирани обясненията на подсъдимия В. в частта им че той е нанесъл на пострадалата само един удар с нож и то след като е бил нападнат от нея, съборен на земята и е инкасирал удари в предната част на гръдния кош, където имал следоперативна рана. Вярно е преценил, че обясненията в тази им част не се подкрепят от други доказателствени източници и се явяват изолирани. Информация за осъществено агресивно поведение от страна на Т. не се съдържа в други доказателствени източници, а това че нараняванията й са причинени от повече от един удар с нож е безспорно установено не само от показанията на посочените по- свидетели, но и от намиращите се в кориците на делото писмени доказателства и доказателствени средства и заключенията на приетите съдебно- медицински експертизи, обективно установили както регистрираните увреждания по Т., така и вероятния начин за получаването им. В касационната жалба е отразено и оплакване за това, че предходните съдебни състави неправилно са преценили, че подсъдимият, при извършване на инкриминираното деяние, не се е намирал в състояние на остър физиологичен афект. Настоящата инстанция изцяло се солидаризира с изводите на въззивния съд, че правилно по този въпрос е било кредитирано заключението на изготвената в хода на съдебното производство комплексна тройна съдебно- психиатрична и психологична експертиза, а не това на изготвената на фазата на досъдебното производство експертиза. Вярно въззивният съд е споделил виждането на първоинстанционния, че към момента на извършване на инкриминираното деяние В. не е бил в състояние, характеризиращо се със стеснено съзнание или в такова, което да му пречи да възприема правилно действителността. Правилно е отчетено и това, че деянието е осъществено при интензивен негативен заряд, породен от комплексни фактори, но при ясно съзнание на В., когато той е бил контактен, критичен и свързан с обективната действителност и най- вече всестранно ориентиран. Всички тези важни за установяване на психологическото състояние на подсъдимия се установяват не само в резултат на проведено при изготвяне на експертизата изследване, но и от съдържанието на обясненията му, в които той излага подробно и последователно своята версия за случилото се. Вярно въззивният съд е преценил, че това състояние не може да бъде дефинирано като физиологичен афект и правилно съдът не е кредитирал заключението на първоначално изготвената експертиза в тази насока, като е преценил, че то противоречи на посочените по- горе обстоятелства. Предвид изложеното касационният съд прие, че доказателствен анализ, направен от въззивния съд е подробен и верен и приетите за установени релевантни факти са изяснени при липса на фактически и логически пропуски при оценката на доказателствените източници. Ето защо и не може да бъде споделено оплакването за допуснати в хода на производството нарушения на чл.14 НПК. Касационната инстанция категорично не възприе и оплакването за непълнота на въззивните мотиви, като прецени, че същите са пълни, поробни дори ненужно обемни (в частта, в която се сочат исканията на страните и се възпроизвеждат почти дословно фактическите и правни изводи на първостепенния съд). Те съдържат отговор на всички направени пред въззивната инстанция възражения и са достатъчни да бъде ясна установена волята на решаващия съд и да бъде проверена законосъобразността на постановения въззивен съдебен акт. По оплакванията за неправилно приложение на материалния закон: Касационният съд прецени, че при вярно установените факти въззивния съд законосъобразно е преценил като правилна дадената от първостепенния съд правна квалификация по делото. Категорично не може да бъде възприета тезата на защитата, че в случая е приложима разпоредбата на чл.12, ал.4 НК, тъй като в хода на производството по несъмнен начин е установено, че подсъдимият В. е поставил началото на инцидента, като е нанесъл удар със сатър по пострадалата Т. (намираща се с гръб към него и неочакваща нападението). Едва след като тя е получила прорезното нараняване в гърба е осъществила физически контакт с него, който представлява защитно действие. В хода на физическия сблъсък между двамата (описан от подсъдимия като „сбутване“) той й е нанесъл пет удара с нож в областта на лявата ръка и лявата част на гръдния кош, като един от тях е проникнал в гръдната кухина. Касационната инстанция изцяло споделя изводите на въззивния съд, че действията на подсъдимия не могат да бъдат квалифицирани като превишаване на пределите на неизбежна отбрана, тъй като тази квалификация е възможна единствено ако бъде установено, че пострадалият е осъществил нападение по отношение на отбраняващия се извършител, а това не само не е установено, а напротив е изцяло опровергано. Тези доводи се отнасят и към предложената от защитата правна квалификация по чл.119 НК, тъй като и тя е възможна единствено при осъществено нападение от страна на пострадалия. Съдът споделя изцяло и изводите на въззивната инстанция, че инкриминираното деяние не може да бъде квалифицирано като престъпление по чл.118, във вр. с чл.115, във вр. с чл.18 НК. Този привилегирован състав на умишлено убийство е възможен когато в хода на производство, при условията на кумулативност, се установят две предпоставки- деянието да е осъществено при условията на силно раздразнение (медицински критерий- съответен на физиологичен афект) и това състояние да е предизвикано от пострадалия с тежка обида, клевета или друго противозаконно деяние (юридически критерий), от което да са настъпили или да са могли да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. По делото е установено, че не е налице нито една от посочените две предпоставки, тъй като липсва противозаконно поведение от страна на пострадалата- тя е нападната от подсъдимия непредизвикано и неочаквано за нея и той е осъществил това действие при психическо състояние, което не представлява физиологичен афект. Осъществяването на физически контакт с подсъдимия и евентуално последвала уплаха за телесния му интегритет не може да бъде ценено на плоскостта на чл.118 НК, тъй като действията на Т. по своя характер са защитни и са отговор на предприето непосредствено преди това нападение срещу нея от страна на В.. Правилно въззивният съд е приел, че от доказателствата по делото следва извод, че подсъдимият е осъществил инкриминираното деяние с намерението да причини смъртта на пострадалата, като вярно са оценени действията му- нанасяне на множество удари с различни средства- нож и сатър в тялото и лявата ръка на пострадалата, като едно от нараняванията е проникнало в гръдната кухина на Т.. Правилно са кредитирани заключенията на приетите по делото съдебно- медицински експертизи и дадените в хода на производството разяснения от експертите, че причиненото увреждане е могло да причини смъртта на пострадалата, ако тя не е била получила своевременна специализирана медицинска помощ. В тази връзка обясненията на подсъдимия в частта им, в която поддържа, че начина на нанасяне на прободното увреждане (това, че не е завъртял ножа, след като той е проникнал в гръдната кухина) нямат отношение към преценката за осъществяване на престъплението от субективна страна, тъй като и така нанесеното увреждане на пострадалата обективно е могло да причини смъртта й. Настоящият съдебен състав категорично не може да възприеме тезата на защитата, че изборът на подсъдимият да не нанесе увреждане в коремната кухина, където се намират жизненоважни органи е индиция за липсата на умисъл да умъртви пострадалата. В случая именно намерението да се постигне този резултат се установява от това, че ударите са насочени към гръдния кош на пострадалата, нанесени са в лявата му част (където се намира сърцето й) и един от тях е проникнал в гръдната кухина и е причинил увреждане, което обективно е могло да доведе до смъртта й. Това, че тези удари не са причинили целения резултат е защото подсъдимият е страдал от заболявания, които не са му позволили да ги нанесе с достатъчна сила и защото пострадалата е получила своевременна специализирана медицинска помощ. Предвид всичко изложено съдът прие, че законосъобразно инкриминираното деяние е квалифицирано по чл.115, във вр. с чл.18 НК, като това престъпление е осъществено от подсъдимия В. от обективна и субективна страна. На тези основания касационният съд прецени, че предходните съдебни състави са приложили правилно материалния закон и атакувания въззивен съдебен акт не следва да бъде коригиран. По оплакванията за явна несправедливост на наложеното наказание: В разпоредбата на чл.351, ал.1 НПК законодателят е посочил реквизитите на касационната жалба и е предвидил задължение за жалбоподателя да посочи касационното основание, искането което прави и данните, които го подкрепят. При внимателен преглед на подадената жалба може да бъде направен извод, че е посочено касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК и искането, свързано с него- да бъде редуцирано наложеното на подсъдимия наказание е обосновано единствено с това, че то не съответства на здравословното състояние на В.. В касационното производство не съществува характерното за предходните инстанции служебно начало, като съда има задължение да отговори на конкретни искания, отразени в касационната жалба. Ето защо този съдебен състав прецени, че не следва да прави пореден подробен преглед на законосъобразността на наложеното на подсъдимия наказание, а единствено да прецени, дали при определянето му съдът е отчел и здравословното му състояние. Видно от съдържанието на постановените съдебни актове предходните съдебни състави са оценили при индивидуализация на наказанието здравословното състояние на В., като са го приели за изключително смекчаващо отговорността му обстоятелство. Преценили са, че заболяванията на подсъдимия значително са затруднили ежедневния му живот и са били причина за настъпилата при него ограничена личностна промяна. При индивидуализацията на наказанието му са ценени и други смекчаващи отговорността обстоятелства- чистото му съдебно минало и това, че престъплението е останало недовършено. Законосъобразно като отегчаващи отговорността обстоятелства са ценени начина на извършване на престъплението- с две различни оръжия и множеството нанесени удари, това че нападението е осъществено непредизвикано по отношение на лице, което трайно е полагало грижи за подсъдимия и упражнените физическо и психическо насилие по отношение на пострадалата в други случаи преди инкриминираното деяние. При преценката на тези смекчаващи и отегчаващи отговорността на В. обстоятелства правилно му е наложено предвиденото за престъплението по чл.115 НК минимално наказание в размер на десет години „лишаване от свобода“. Преценката на посочените по- горе обстоятелства са довели до верния извод, че по делото липсват основания както за приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 НК, така и на тази на чл.58, б.“а“ НК, тъй като предвиденото за престъплението по чл.115 НК минимално наказание съотнесено към конкретното осъществено инкриминирано деяние не е несъразмерно тежко. Правилно въззивният съд се е съгласил с изводите на първостепенния, че налагането на по- леко наказание не би било съответно на извършеното престъпление и не би постигнало целите на наказанието, дефинирани в нормата на чл.36 НК. Касационният съд не може да възприеме оплакването, че здравословното състояние на В. налага редуциране на отмереното му наказание, тъй като това обстоятелство е отчетено при индивидуализацията му и именно то е било основание за определяне на наказание в минимален размер. Ето защо съдът прецени, че наложеното наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НПК и атакуваното въззивно решение не следва да бъде изменено във връзка с това касационно основание. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №142 от 25.05.2022 г., постановено по ВНОХД №7/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.