4 Р Е Ш Е Н И Е № 159 С., 17,10 , 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в съдебно заседание на 13 октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Росица Божилова при участието на секретаря Н. Такева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров т. дело № 3605/ 2013 година Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. З. О.-Ст.З. против решение № 275/28.05.2013 г. по т.д. № 299/2013 г. на Пловдивски АС, с което се потвърждава решение № 479/20.12.2012 г. по т.д. № 434/2012 г. на СЗОС, с което касаторът е осъден да заплати на Т. АД-С. сумата 100 000 лв. неустойка по чл.11,ал.3 на договор за наем от 19.12.2007 г., ведно със законната лихва и разноски. Ответното по касация АД е подало отговор да не се допуска касационно обжалване и че жалбата е неоснователна, като претендира за разноски. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: На 19.12.2007 г. между страните е сключен договор за наем на недвижим имот, по който ищецът е наемодател, а ответникът-наемател. Безспорно е, че ответникът не е плащал наемни вноски след сключване на договора. Съгласно чл.11,ал.3 на договора, при закъснение в предплащането на наема, /тъй като се плаща до 5 число на текущия месец/, или разходите /за консумативи/ по ползуване на имота, по-вече от 2 месеца, наемодателят има право едностранно да развали договора, като наемателят ще дължи обезщетение в размер на двойната сума на наема за просрочения период. С писмо от 17.03.2009 г. ищецът е уведомил ответника, че на основание чл.11,ал.3 от договора за наем, го прекратява /разваля/ поради неизпълнение от последния за заплащане на наемната цена и е отправено предизвестие за освобождаване на имота в 14 дн.срок от получаването, което е било връчено на 19.03.2009 г. В писмения отговор и във въззивната жалба ответникът признава, че не е освободил имота, тъй като в него се намират машини и съоръжения, които охранява. Според ищеца общият размер на дължимото обезщетение, за периода 3 г. назад от 5.05.12 г., /а искът е предявен на 4.06.2012 г./, възлиза на 380 160 лв. Претендират се частично 100 000 лв. С обжалваното решение е прието следното: С разпоредбата на чл.11,ал.3 от договора страните са били уговорили размера на обезщетението при неизпълнение или забавяне на плащането на наема за период по-дълъг от два месеца, включая периода както преди прекратяването, така и след прекратяване на договора, но преди преустановяване на използуването. Дължимостта на обезщетението и след прекратяване на договора и преди освобождаване на имота от наемодателя произтичало и от чл.236,ал.2 ЗЗД. Затова искът е уважен. Всъщност по въпросът за определяне съдържанието на договорната клауза на чл.11,ал.3 и доколко тя предвижда неустойка за евентуално неизпълнение на задължението да се предаде имота след разваляне на договора за наем, е констатирано противоречие с Р по т.д. 761/2008 на І т.о., че съдът се съобразява с изявената , а не с предполагаемата воля на страните и не може да подмени нейното съдържание. Затова е допуснато касационно обжалване с опр. № 324/23.04.14 г. Въпросът на касатора се свежда да това дали уговореното обезщетение се дължи и след разваляне на договора, но преди освобождаване на имота. Въпросът е релевантен. Налице е неясна договорна клауза по която има спор между страните и затова подлежи на тълкуване по реда на чл.20 ЗЗД. Приетото от съда, че чл.11,ал.3 от договора се отнася и за периода след прекратяване на договора, но преди преустановяване на ползуването, е мотивирано единствено с чл.236,ал.2 ЗЗД, без тълкуване съобразно обективните критерии регламентирани в чл.20 ЗЗД, което е в противоречие със задължителната практика на ВКС, включително представеното от касатора Р 81/7.07.2009 по т.д. 761/2008 на І т.о. и др. На тълкуване по реда на чл.20 ЗЗД подлежи неясната договорна клауза и тази, по която е налице спор между страните, като съдът при тази своя дейност, която е обективна, се съобразява с изявената, а не с предполагаемата воля на страните, и не може да подмени нейното съдържание. В случая, отговорът на въпросът по делото е, че с чл.11,ал.3 на договора за наем, е уговорено обезщетение за просрочие на наемна цена, която се дължи в срока на действие на договора до развалянето му, но не на ползуването на имота след разваляне на договора. Липсва договорна клауза за последната възможност. А обезщетението по чл.236,ал.2 ЗЗД се изчислява на плоскостта на неоснователно обогатяване. Страните са били обвързани с наемно правоотношение, произтичащо от сключения на 19.12.2007 г. договор за наем на недвижим имот. Не е било спорно в производството, че с писмо от 17.03.2009 г. ищецът е уведомил ответника, че прекратява договора за наем, поради неизпълнение от последния за заплащане на наемната цена, и е отправено предизвестие за освобождаване на имота в 14 дн.срок от получаването, което е било връчено на 19.03.2009 г. Затова, претендираното обезщетение за 3 г. назад от 5.05.2012 г. не се дължи и предявеният частичен иск е неоснователен. По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде отменено и на основание чл.293,ал.2 ГПК вместо него постановено друго, с което частичният иск да бъде отхвърлен. Водим от горното, ВКС-І т.о. Р Е Ш И : Отменя решение № 275/28.05.13 г. по т.д. № 299/13 г. на Пловдивски АС, както и потвърденото с него решение № 479/20.12.12 г. по т.д. № 434/12 г. на Старозагорски ОС, и вместо тях постановява: Отхвърля предявеният от Т. АД-С. против С. З. О.-Ст.З. частичен иск за сумата 100 000 лв., представляваща неустойка по чл.11,ал.3 на договор за наем на недвижим имот от 19.12.2007 г. Осъжда Т. АД-С. да заплати на С. З. О.-Ст.З. сумата 6 280 лв. разноски за трите инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: