ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 591 София, 13.10. 2020г. Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ ЕРИК ВАСИЛЕВ изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1488 по описа за 2020г. и приема следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на юрисконсулт С.Г. като процесуален представител на „Проучване и добив на нефт и газ“ АД София срещу въззивното решение на Плевенския отръжен съд от 09.12.2019г. по в.гр.д. № 917/2019г. Ответникът по касационната жалба С. С. Д. от [населено място], област П., не е подал отговор по реда на чл.287 ал.1 . Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт. За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС съобрази следното: С атакуваното решение ПОС е отменил решението на РС Плевен от 18.09.2019г. по гр.д. № 3284/2019г. и вместо него е постановил друго, с което е уважил предявените от С. С.Д. срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ и в тежест на последния е присъдил такси и разноски. За да постанови решението, въззивният съд е приел за установено, че трудовото правоотношение между страните за длъжността „електромеханик“ е прекратено с две заповеди от 15.4.2019г. с налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“. В заповедта е посочено като нарушение отклоняване на гориво, квалифицирано като нарушение по чл.187 ал.1 т.9 и 10 КТ, както и че не е изпълнено задължение от работника да пази грижливо повереното му имущество или в което е в досег при изпълнение на работата му. Прието е, че не е налице разминаване между текстовата част на заповедта и посочената в нея правна квалификация на нарушенията. Прието е, че по делото не е установено по категоричен начин горивото, намерено в бутилки в раницата на ищеца, което не е спорно, да е било собственост на работодателя и да е идентично с него. Спорни са въпросите относно произхода на горивото. В обяснението си ищецът сочи, че горивото е закупено от бензиностанция, но не разполага с касова бележка за това. Свидетелят Д.Д. твърди, че е занесъл на ищеца 4 бутилки нафта през март 2019г. вечерта около 21.30 – 22.00 часа. Тежестта за доказване на отклоняването на гориво, собственост на ответника, е негова. Налице са доказателства /съдържащи се в показанията на св.Е.Д. и св.И.П./, че при ответника не е установена липса на гориво, а и такава не се твърди от него. Представеното доказателство относно параметрите на изследваното в лицензирана лаборатория гориво установява само характеристиките на горивото, без сравнение между него и проба от горивото при работодателя за установяване на идентичност. С представения сертификат за качество на гориво от определен вид, доставено с определен транспорт и с отбелязване, че тестовете са реализирани в лаборатория на Ромпетрол, по никакъв начин не се установява по категоричен начин, че намереното у ищеца гориво е на работодателя – със сертификата се установяват само едни характеристики на гориво, различни от установените от лицензираната лаборатория, но не и идентичност на горивото с това на работодателя. Тежестта за установяване, че намереното гориво е отклонено от цистерни на работодателя, е на ответника и наличието на непоследователност в обясненията на ищеца не отменят това. Указания за това са дадени на ответника в доклада на първоинстанционния съд. С оглед на това е направен извод, че уволнението е незаконно и следва да бъде отменено, като ищецът бъде възстановен на заеманата преди това длъжност. Относно претенцията по чл.225 ал.1 КТ е прието, че липсват твърдения на ответника ищецът да е започнал работа по друго правоотношение след уволнението, а липсата на такова е отрицателен факт, който не следва да се доказва от ищеца. С оглед на това искът следва да бъде уважен до предявения размер, въпреки че към момента на постановяване на въззивното решение е изтекъл целият 6 месечен период. В изложението си по чл.287 ал.1 ГПК касаторът сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите: 1. Следва ли да се дадат изрични указания на ответника за подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответните дзоказателства относно фактическия състав на дисциплинарното нарушение при условие, че въззивният съд е възприел различна правна квалификация на деянието в сравнение с тази на първоинстанционния /съответно по т.8 и т.9 и по т.8 на чл.187 ал.1 КТ/ – в противоречие с т.2 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК – съдът следвало да даде указания за ангажиране на доказателства за собствеността на отнетото гориво и за идентичност между горивото в машините и резервоарите на работния обект и отнетото; 2.следва ли да се докаже наличието на липса на СМЦ при условие, че в заповедта за дисциплинарно наказание работодателят не е направил такива твърдения, нито е поддържал такива в съдебното производство, тъй като горивото е иззето от ищеца и е налично при работодателя за контролна проверка – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК; 3. по въпроса за доказателствената тежест за установяване оставането без работа след уволнението въззивният съд се произнесъл в противоречие с ТР № 6/2013г. на ОСГК, приемайки, че тя е на ответника, а не на ищеца. Сочи се и очевидна неправилност на въззивното решение по съображенията за процесуални нарушения, необоснованост и незаконосъобразност, релевирани в касационната жалба. ВКС намира, че касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато в частта по претенцията по чл.344 ал.1 т.3 КТ и в частите за разноските и държавната такса, присъдени в тежест на касатора, само по третия поставен в изложението въпрос, разрешен от въззивния съд в противоречие с ТР № 6/2013г. на ОСГК, според което при иск по чл.344 ал.1 т.3 във вр. с чл.225 ал.1 КТ доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца. Първият въпрос е неотносим към изхода на спора по делото, тъй като изводът на въззивния съд в тази връзка е, че на ответника са дадени указания от първоинстанционния съд, че тежестта за доказване на обстоятелството, че намереното гориво е отклонено от цистерни на работодателя, е негова /в каквато насока са ангажираните от страните доказателства по делото/. Следва да се посочи и че нито във въззивната жалба на ищеца, нито в отговора й на ответника, не се сочат пороци, изразяващи се в допуснати процесуални нарушения при докладване на делото от първоинстанционния съд. А според сочената от касатора в тази връзка задължителна практика на ВКС – т.2 от ТР № 1/2013г. – въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото, като в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано такова оплакване, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Освен това, приетото в т.2 от посоченото тълкувателно решение, че когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства, касае правната квалификация на предявената претенция, а не на вменените на ищеца дисциплинарни нарушения. Вторият въпрос е без значение за изхода на спора с оглед на обстоятелството, че приетото от въззивния съд, че при работодателя не е установено наличието на липса на гориво, няма само по себе си решаващ спора характер. Решаващ е изводът, че не е установено по делото, тежестта за което е на ответника, намереното у ищеца гориво да е отклонено от цистерни на работодателя. Не е налице и очевидна неправилност на решението. Обосноваващите това твърдение съображения, изложени в касационната жалба, са такива за процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност. Не се сочи порок, притежаващ характеристиките на явно тежко нарушение на процесуалния и материалния закони, видими пряко от съдържанието на съдебния акт. А преценката дали такива нарушения са допуснати изисква проверка и анализ на процесуалните действия на страните и съда, на събраните доказателства и съпоставянето им с формираните изводи, каквато касационният съд извършва, ако допусне касационно обжалване, но не и в производството по допускането. На касатора следва да бъде указано в едноседмичен срок да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС 69.18лв. държавна такса, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Окръжен съд Плевен, ГК, № 581 от 09.12.2019г. по в.гр.д № 9179/2019г. в частта по иска по чл.344 ал.1 т.3 КТ и в частите за присъдените разноски и държавна такса. НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Окръжен съд Плевен, ГК, № 581 от 09.12.2019г. по в.гр.д № 9179/2019г. в останалите му обжалвани части. УКАЗВА на „ПРОУЧВАНЕ И ДОБИВ НА НЕФТ И ГАЗ” АД София в едноседмичен срок да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС 69.18лв. държавна такса, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната. Определението не подлежи на обжалване. След изпълнение на процедурата по даденото указание делото да се докладва за преценка на следващите се процесуални действия по него. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: