Р Е Ш Е Н И Е № 68 гр. София, 27.04.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, II Наказателно отделение в открито заседание на тринадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕР ТРОЯНОВ ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурор Божидар Джамбазов, като разгледа докладваното от съдия Ангелова наказателно дело № 214 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т.4 НПК и е образувано по жалба от подсъдимия В. Г. Ш., депозирана чрез неговия защитник. С присъда № 500036 от 05.01.2021г. по НЧХД № 748/2017г. Районен съд – Разлог е признал подсъдимия В. Г. Ш. за виновен в това, че на 04.09.2015г. около 08.00 часа в гр. Якоруда, на ул. "Места" чрез нанасяне на удари с ръце и дърво причинил на В. А. Ш. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение движението на ляв горен крайник – изкълчване на лява раменна става като деянието е извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия и на основание чл. 132, ал.1, т.2 вр. чл. 129, ал.1 НК и чл. 78а НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева. Подсъдимият бил осъден да заплати на гражданския ищец и частен тъжител В. А. Ш. и сумата от 5000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди ведно със законната лихва от деня на увредата до окончателното й изплащане. В рамките на осъществен въззивен контрол по жалби от повереника на гражданския ищец и от подсъдимия Благоевградски окръжен съд – 1 въззивен наказателен състав с решение № 188 от 15.10.2021г. по ВНЧХД № 114/2021г. е отменил атакуваната присъда, с която В. Г. Ш. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 132, ал.1, т.2 вр. чл. 129, ал.1 НК, прекратил производството по делото в наказателната му част поради изтекла давност, изменил я относно разноските, представляващи адвокатско възнаграждение, намалявайки ги от 1000.00 на 500.00 лева и я потвърдил в останалата й част. В касационната си жалба подсъдимият чрез своя защитник заявява, че атакуваното решение е неправилно, тъй като не е спазен визираният в разпоредбата на чл. 81, ал.3 НПК шестмесечен срок за подаване на частна тъжба. Констатира и неяснота относно датата на осъществяване на деянието – описаната в тъжбата е 08.09.2015г., а отразената в присъдата - 04.09.2015г. Анализира събраните по делото доказателства, за да направи извод, че не са налице такива, които да доказват описаната в сезиращия районния съд документ фактическа обстановка. Моли касационната инстанция да отмени атакуваното от него решение като неправилно. В срока по чл. 351, ал.4 НПК е постъпило възражение от частния тъжител и граждански ищец, депозирано чрез неговия повереник, в което се излагат аргументи за недопустимост и неоснователност на касационната жалба. В съдебно заседание пред настоящия състав повереникът на гражданския ищец и частен тъжител възпроизвежда застъпената и във възражението си позиция, че касационната жалба е недопустима поради искане от касатора за прилагане на института на давността, което е и сторено от съда. Заявява, че тя е и неоснователна, тъй като изложените доводи са били предмет на разглеждане и от двете предходни инстанции. Моли да му бъдат присъдени направени от него разноски в касационното производство. Гражданският ищец и частен тъжител В. А. Ш. поддържа позицията на своя повереник. Прокурорът излага доводи за допустимост на жалбата на подсъдимия, а по отношение на основателността й изразява позицията, че тя не следва да бъде уважена. Детайлно оборва доводите на касатора относно времеизвършването на деянието и спазване на срока за подаване на частната тъжба. Поддържа тезата, че давността по отношение на деянието е изтекла още към момента на постановяване на първоинстанционната присъда. Моли решението на Окръжен съд -Благоевград да бъде оставено в сила. Подсъдимият и неговият защитник не се явяват, за да заявят личната си позиция по спора. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, изложеното в жалбата и в рамките на своите правомощия, прецени, че тя е допустима, но неоснователна. Разпоредбата на чл. 346 НПК определя предмета на касационното обжалване и в нейната т.4 лимитативно са визирани актовете, които подлежат на касационен контрол – тези на окръжен и апелативен съд, постановени за първи път във въззивното производство, с които се прекратява, спира или прегражда пътя на наказателното производство. Атакуваният пред настоящия състав акт е именно такъв, тъй като при осъществяване на въззивен контрол на присъда на районен съд, е констатирано изтичане на предвидената в материалния закон давност за наказателно преследване. В съдебно заседание пред второстепенния съд на 06.10.2021г. самият подсъдим двукратно е заявил, че желае „делото да се прекрати по давност“. Това искане на подсъдимия В. Г. Ш. е удовлетворено и със своето решение Окръжен съд – Благоевград е отменил присъдата и прекратил производството по делото в наказателната му част. Независимо от единността в позициите на подсъдимия и съда по отношение на приложението на института на давността, този акт на въззивния състав подлежи на касационен контрол, тъй като с него се прекратява наказателното производство, а нормата на чл. 346, т.4 НПК не визира изключение от правилото, че второинстанционни актове с подобен характер подлежат на касационна проверка. Това определя и допустимостта на депозираната от подсъдимия касационна жалба, въпреки че в нея не се излагат възражения за неправилно приложение от страна на Окръжния съд на института на давността, а се преповтарят доводи, депозирани и разгледани и от двете предходни инстанции. Очевидно касаторът се възползва от възможността, дадена му от процесуалния закон, да атакува решението на въззивния съд, обективирайки претенции, които остават извън обхвата на касационната проверка в това производство. Настоящата инстанция следва да фокусира своето внимание единствено върху това дали правилно е приложен закона по отношение на давността, касаеща конкретното деяние и отговорът на този въпрос е позитивен. Съобразно твърдяното от частния тъжител в обстоятелствената част на неговата тъжба и изрично направеното от неговия повереник в съдебно заседание на 31.10.2018г. пред първостепенния съд уточнение, датата на извършване на твърдяното от В. А. Ш. деяние е 04.09.2015г. То е квалифицирано като покриващо състава на престъпление по чл. 132, ал. 1, т.2 НК, в чиято санкционна част е визирано наказание лишаване от свобода до една година. Наказателното преследване за този вид престъпно посегателство се изключва по давност, ако не е възбудено в продължение на три години или ако е изтекъл срок, който надвишава с 1/2 този срок. В конкретния случай срокът, след който не може да бъде ангажирана наказателната отговорност на В. Г. Ш. е 4 години и 6 месеца и той е изтекъл на 04.03.2020г. Наличието на тази формална предпоставка, както и изричното волеизявление на подсъдимия, че желае да се възползва от института на давността и делото в наказателната му част да бъде прекратено, определя като законосъобразно решението на Окръжен съд – Благоевград, който при произнасянето си е спазил всички изисквания на процесуалния и материалния закон. След тази констатация, водеща като естествена последица оставяне в сила на атакувания от подсъдимия въззивен акт, следва да бъде взето отношение по претенцията на повереника за присъждане на частния тъжител на сторените от него пред касационната инстанция разноски. По делото е представен договор за правна защита и съдействие № 198875 заедно с пълномощно за оказване на правна помощ – отговор на касационна жалба, от който договор е видно, че частният тъжител В. Ш. е заплатил в брой на повереника си адв. П. С. сумата от 2000.00 лева. Производството пред настоящата инстанция е инициирано единствено по жалба от подсъдимия чрез неговия защитник срещу решение, отменящо първостепенна присъда на основание чл. 334, т.4 вр. чл. 24, ал.1, т.3 НПК, с която той е признат за виновен и наказателното производство е прекратено поради изтичане на давността за наказателно преследване за деянието, за което е повдигнато обвинение с частната тъжба. Безспорно разпоредбата на чл. 190, ал.1 НПК е категорична, че когато наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител. Тази разпоредба не може да бъде разглеждана отделно от нормата на чл. 189, ал.3 НПК и да не се държи сметка за процесуалната съдба на производството и поведението на страните в делата от частен характер. Въпреки че законодателят не е обвързал дължимостта на разноските от частния тъжител с причините за прекратяване на производството по делото, то следва да се вземе предвид, че смисълът на оставяне в негова тежест на направени по делото разноски, са свързани с некоректно негово поведение или злоупотреба с права, довели до прекратяване на производството и необосновано уязвили правната сфера на подсъдимия. В конкретния случай делото пред Върховния касационен съд, пред който са направени претендираните разноски, е стартирало по инициатива единствено на подсъдимия с депозиране на касационна жалба срещу решение, постановено в унисон с негово изразено желание за прилагане на закона за давността. Това е ангажирало частния тъжител по полагане на усилия по упражняване на функции като страна в процеса, включително и с депозиране от негов повереник на отговор срещу тази касационна жалба и участие в открито съдебно заседание пред настоящия състав. При констатация за правилно прилагане на закона и недопуснати нарушения на процесуалните правила от въззивния съд, аргументи за което бяха изложени и оставяне в сила на атакувания акт, направените от тъжителя разноски в производство пред Върховния съд, неинициирано от него и финализирано с отхвърляне на касационната жалба на В. Г. Ш., следва да бъдат възложени на подсъдимия. Поради това Върховен касационен съд – Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 188 от 15.10.2021г. по ВНЧХД № 114/2021г. на Окръжен съд – Благоевград, I въззивен наказателен състав. ОСЪЖДА подсъдимия В. Г. Ш. да заплати на частния тъжител В. А. Ш. сумата от 2000.00 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.