Ключови фрази
Обжалване на решение на дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители * дисциплинарно производство по Закона за частните съдебни изпълнители


Р Е Ш Е Н И Е № 285
София, 07.02.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на осми октомври две хиляди и дванадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

При участието на секретаря Северина Толева и като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 595/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 73 от Закона за частните съдебни изпълнители.
Образувано е по жалба на Министъра на правосъдието чрез Д. Д. – младши юрисконсулт в дирекция „Правни дейности” срещу решение от 24.01.2012 год. на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители по дисциплинарно дело №13/2011 год., с което е оставено без уважение искането на министъра на правосъдието с пр. осн. чл. 70,ал.1 ЗЧСИ за налагане на дисциплинарно наказание на Частен съдебен изпълнител А. Б. с рег. № 850, с район на действие - Софийски градски съд.
В жалбата се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Навеждат се доводи, че ЧСИ е ощетил взискателите по изп. дело №20098500400676 със сумата от 1008 лв. В тази връзка се сочи , че в сметката по чл. 79 ЗЧСИ, № 0001897/30.10.2009 год. на ЧСИ авансово са платени 1008 лв. , същата сума е включена в покана за доброволно изпълнение изх. № 007716/02.11.2009 год. , а от отбелязванията върху изпълнителния лист е видно, че на взискателите е изплатена сума в размер на 1295 лв., която сума включва 1050 лв. задължение по изпълнителен лист, 200 лв. адвокатско възнаграждение и авансови такси по ТТРЗЧСИ в размер само на 45 лв. като изпълнителното дело е прекратено и няма данни към взискателите да са извършени други плащания, което не е съобразено от дисциплинарния състав на Комисията.
Според жалбоподателя дисциплинарната комисия неправилно е приела, че няма нарушение на чл. 22,ал.2 от Наредба № 4 за служебния архив на ЧСИ, тъй като писмените доказателства по делото установяват , че начислената такса съответства на сумите, посочени в изготвените и връчени покани за доброволно изпълнение като не е съобразено , че ЧСИ не е изпълнил вменените му задължения относно съставяне на сметките по чл. 79 ЗЧСИ във връзка с чл. 22,ал.2 от Наредба № 4 за служебния архив на ЧСИ.
Иска се отмяна на решението на дисциплинарната комисия по Дисциплинарно дело №12/2011 год. и налагането на ЧСИ А. Б. на едно от дисциплинарните наказания предвидени в чл. 68 ЗЧСИ.
Ответникът по жалбата ЧСИ А. Б. оспорва същата в писмен отговор по делото. Счита, че не е допуснал нарушения на ЗЧСИ , които да обосновават дисциплинарната му отговорност.
Ответникът Камара на частните съдебни изпълнители на РБ оспорва жалбата чрез юрк. М. М.. Също счита, че ЧСИ не е извършил визираните в искането на Министъра на правосъдието по чл. 70,ал.1 ЗЧСИ дисциплинарни нарушения.Моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 73,ал.2 ЗЧСИ , от страна, която е легитимирана да обжалва и срещу акт подлежащ на обжалване пред ВКС съгл. чл. 73,ал.1 ЗЧСИ, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
По следните съображения:
С жалбата за пръв път се релевира нарушение на ЧСИ, което не е било предмет на направеното от Министъра на правосъдието искане за образуване на дисциплинарно производство и което с оглед на това не е било предмет на разглеждане в обжалваното решение . В първият пункт на искането се сочи, че ЧСИ е извършил дисциплинарно нарушение във връзка с начисляване на таксите за налагане на запор , като е определена такса по т.9 от ТТРЗЧСИ за изпращане на запорни съобщения до 28 банки за двете задължени по изпълнителното дело лица или общо 56 броя запорни съобщения. Същите са таксувани по 18 лв. с ДДС или общо е начислена авансова такса в размер на 1008 лв.Според искането, запор върху парично вземане, представляващо банкова сметка на длъжника може да бъде наложен само ако към момента на получаване на запорното съобщение има открита такава сметка и такса по т. 9 от ТТРЧСИ може да бъда събрана само в тази хипотеза.Във всички останали случаи на изпратени запорни съобщения таксата е следвало да бъде определена и събрана по т.3 от ТТРЧСИ в размер на 5 лв. като за извършена справка за имуществото на длъжника.
Именно в отговор на искането в тази му част в обжалваното решение Дисциплинарната комисия на К. на ЧСИ излага съображения, че визираното дисциплинарно нарушение не е налице, доколкото за длъжниците – физически лица няма информация за притежаваните от тях банкови сметки , доколкото в регистрите , в които се правят справки за имущественото им състояние такава информация не се съдържа. Изложено е съображение, че налагането на запорите като изпълнителен способ е поискано от взискателите по изпълнителното дело и частният съдебен изпълнител е бил длъжен да се съобрази с това.
Следователно жалбата на Министъра на правосъдието , че решението е неправилно доколкото дисциплинарната комисия не е съобразила обстоятелството,че начислената по т.9 от ТТРЧСИ и внесена от взискателите такса, не им е била възстановена е неоснователна.Такова дисциплинарно нарушение не е било предмет на Искането на министъра на правосъдието по чл.70,ал.1 ЗЧСИ и не е било предмет на разглеждане в обжалваното решение.
Действително при изготвянето на сметка №947/29.10.2010 год. на ЧСИ А. Б. , касаеща пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ на обща стойност 250,45 лв., не е упоменат материалния интерес върху която е изчислена , което формално представлява нарушение на чл. 22,ал.2 от Наредба № 4 за служебния архив на ЧСИ. Последното обаче не е довело до увреждане на длъжниците по изпълнителното дело, доколкото, както е посочено и в обжалваното решение, таксата е определена правилно. При определянето й е съобразен размера на материалния интерес / дълга/и не са включени разноските по т.9 и т.5 от ТТРЗЧСИ.
Не на последно място следва да се посочи и това, че жалбата на В. К. А. от [населено място] - длъжник по изпълнителното дело, по която е извършена проверка по реда на чл. 76 във вр. чл. 75А от ЗЧСИ от Инспектората на Министъра на правосъдието и отпочната дисциплинарна процедура е била оттеглена от жалбоподателката като неоснователна, изрично посочено в подадената от нея молба..
С оглед на изложеното, жалбата срещу решение от 24.01.2012 год. на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители по дисциплинарно дело №13/2011 год. се явява неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 24.01.2012 год. на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители по дисциплинарно дело №13/2011 год.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: