3 Р Е Ш Е Н И Е № 65 София, 26 март 2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на деветнадесети март две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 208 по описа за 2018 година. Производството е по реда на глава двадесет и трета от НПК, образувано по касационна жалба на подсъдимия К. И. З. против решение № 559 от 13.12.2017 г., постановено по внохд № 1121/17 г. на Софийския апелативен съд. Претендира се наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.3 от НПК и се иска намаляване на наказанието. Пред ВКС подсъдимият лично и защитата му поддържат жалбата. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение на оспорения съдебен акт. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдена присъдата на Софийски градски съд, постановена по нохд № 1698/17 г., с която подсъдимият е осъден за деяние, извършено на 29.09.2016 г., на основание чл.199, ал.1, т.4, във връзка с чл.198, ал.1, чл.29 и чл.58а, ал.1 от НК и чл.373, ал.2 от НПК на четири години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, като е зачетено времето, през което той е бил задържан и с мярка за неотклонение „Задържане под стража”. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Жалбата е неоснователна и съображенията за това са следните: Най-напред трябва да се посочи, че производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, в частност по чл.371, т.2 от НПК. Подс.З. признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Направеното от подсъдимия изявление в коментираната посока, отразява неговата валидно формирана воля – виж протокол на л.49 и сл.от нохд. Налице е цялостно признание на фактите, като в същото съдебно заседание, подс.З. е изразил несъгласие само с отразената в обвинителния акт година на неговото раждане – 1985, а не 1984 г, когато бил роден (л.50 на същото място). СГС като установил, че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Мотивите на първоинстанционния съдебен акт са съответни на изискванията на чл.373, ал.3 от НПК. Иначе казано, процедурата по особените правила е проведена законосъобразно, до какъвто правилен извод е достигнал и въззивния съд. В рамките на фактите, приети за установени, съобразно чл.373, ал.3 от НПК, законът правилно е приложен. Същите факти разкриват признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав. Въззивният и сега касационният контрол са инициирани от подсъдимия и защитата му с оплакване единствено на плоскостта на справедливостта на наказанието. Възраженията поставени на вниманието на САС са получили отговор, съответен на изискванията на чл.339, ал.2 от НПК, като в мотивите на въззивното решение са изложени съображения по основанията предопределили отхвърлянето им като неоснователни. Същите съображения не са декларативни, нито пък формални – виж л.4 и 5. Пред ВКС претенцията за явна несправедливост на наложеното наказание се поддържа при данни, че подсъдимият е дал съгласие производството пред СГС да протече по реда на глава двадесет и седма от НПК и искрено съжалява за стореното. Сам подсъдимият счита, че съответно на деянието и дееца е наказание от 2-3 години лишаване от свобода, в която посока и претендира корекция в оспорения съдебен акт. Възраженията са идентични с тези, които въззивният съд е обсъдил и отхвърлил при съображения, за които стана дума по-горе. Доколкото последните са съответни на данните по делото, закона и практиката по приложението му, ВКС ги споделя изцяло, като не е необходимо преповтарянето им тук. Безспорно е, че данните по делото не разкриват наличието на предпоставките за приложение на института на смекчената наказателна отговорност. Поради това наказанието на подс.З. правилно е индивидуализирано в рамките на предвиденото от закона – от пет до петнадесет години лишаване от свобода и конфискация до една втора от имуществото на виновния. При обективираните по делото данни за степента на обществена опасност на конкретното деяние и деец, на последния е определено наказание малко над минимума от предвиденото в закона – шест години лишаване от свобода, надлежно и правилно намалено при условията на чл.58а, ал.1 от НК с една трета, а допълнителното наказание – конфискация, не е наложено, поради липсата на имущество на виновния. ВКС споделя констатацията на САС за несправедливост на наказанието с обратен знак, различен от заявения от подсъдимия и защитата му, като предвид инициативата за образуване на касационното производство, по нататъшен коментар, в същата посока, не е наложителен. По-важно е друго. Наложеното по вид и размер наказание лишаване от свобода не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 от НПК и като такова е справедливо, при горната забележка. За намаляване на наказанието липсват причини. Не се установява обстоятелства от значение за определянето му да са останали вън от погледа на съда или такива да са ценени неадекватно на обективното им значение. Все в тази посока ВКС не може да си позволи да злепостави постигането на целите на наказанието, което би сторил ако удовлетвори искането на подсъдимия. Ето защо като не установи причини за изменение на обжалвания съдебен акт, още по-малко такива за отмяната му, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 559 от 13.12.2017 г., постановено по внохд № 1121/17 г. на Софийския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.