О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60443 гр. София, 09.12.2021 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева Емилия Донкова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 4006 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 262612 от 21.04.2021г. по гр.д. № 5517/2020г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 308140 от 20.12.2019г. по гр.д. № 29469/2017г. на Софийски районен съд, 171 състав и е постановено уважаване на предявения от Т. Г. Т. и И. Т. Т. против Столична община установителен иск за собственост на апартамент №7 в [населено място],[жк], бл.32/нов 348/, вх.А, ет.2 с площ 86,70 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, с избено помещение № 7 и 1,590% ид.ч. от общите части на сградата. Касационната жалба е подадена от ответника Столична община. Твърди се на първо място, че решението е недопустимо, тъй като образуваното въззивно производство е нередовно - нередовностите на въззивната жалба на ищците не са били отстранени в дадения от съда срок, а един ден след изтичането му. Твърди се недопустимост и поради нередовност на исковата молба доколкото не е изяснено ищецът И. Т. на какво основание е установил владението си на процесното жилище. По-нататък са изложени съображения са неправилност на направения от въззивния съд извод, че упражняваното от ищците владение е добросъвестно и за придобиването на имота по давност са достатъчни пет години. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване наред с недопустимостта, се сочи и очевидна неправилност на съдебния акт предвид направените изводи, че владението е установено в момент, в който законът не позволява придобиване по давност на държавни и общински имоти, както и че това владение е било добросъвестно. Поддържа се по-нататък противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпросите: 1/ при действието на чл.86 ЗС в редакцията му в ДВ бр.31/1990г. и до изменението в ДВ бр. 33/1996г. допустимо ли е било да се установи добросъвестно владение върху имот - общинска собственост; 2/ при непълен и неточен доклад на първоинстанционния съд следва ли въззивният съд да даде указания относно процесуалните действия, които страните са пропуснали да извършат и относно доказателствата, които следва да ангажират. Ответниците по жалбата Т. Г. Т. и И. Т. Т. в писмения отговор, изготвен от адв. Г., намират жалбата за неоснователна; не изразяват конкретно становище по основанията за допускане на касационен контрол. Счеитат , че са спазили седемдневния срок за внасяне на държавната такса по жалбата и представяне на платежния документ по делото. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по установителен иск за собственост, предявен от Т. и И. Т. против Столична община относно апартамент в [населено място], жк.Л.. Ищците основават правото си на собственост на придобивна давност с начало 14.09.1994г. когато от ответника са въведени във владение на жилището. Установено е, че с протокол за избор на жилище от 18.07.1990г. по време на брака си с Б. И. Т. първият ищец е избрал да получи от ГДИС процесния апартамент въз основа на лихвоточки от жилищноспестовен влог. На 14.09.1994г. семейството било въведено във владение и оттогава владее жилището със съзнание, че е негов собственик, въпреки че документ за собственост не е издаден. Водено е от страна на ищеца Т. Т. производство по чл. 19, ал.3 ЗЗД против Столична община по отношение покупката на апартамента, но предявеният иск е бил отхвърлен. Впоследствие двамата ищци придобили с покупко-продажба от физическо лице друго жилище в жк.Л. и предложили на общината извършване на замяна. През 2004г. е издадена заповед за извършване на замяната, оценени са двете жилища, но договор за замяна не е сключен. Спрямо замяната също е предявен иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД, който отново е отхвърлен. На основание изложеното ищците претендират да бъдат признати за собственици на жилището на основание придобивна давност. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска. Намерил е за безспорно, че ищците владеят имота от датата на въвода през 1994г. и цената на жилището е изплатена от ищеца Т. Т. чрез ДСК-жилищно кредитиране. Договор за продажба не е сключен, а това според съда означава, че владението не произтича от правно основание, годно да ги направи собственици по смисъла на чл. 70, ал.1 ЗС и следователно владението не е добросъвестно и за придобиване по давност са нужни поне десет години владение. В периода от 14.09.1994г. до 31.06.1996г. давност не е текла поради забраната на чл. 86 ЗС. А от 01.06.2006г. съгласно §1 ДР ЗС е спряно течението на придобивната давност за имоти частна държавна или частна общинска собственост; това спиране действа и понастоящем - до 31.12.2022г. Отделно съдът е посочил, че осъществяваното от ищците владение не е било с намерение за своене, доколкото те са съзнавали, че жилището е общинска собственост и в периода 1998г. - 2010г. са се домогвали по различен начин да придобият правото на собственост. Софийски градски съд, действайки по въвззивна жалба на ищците, е отменил първоинстанционното решение и е уважил предявения иск. Приел е, че ищците са добросъвестни и могат да придобият правото на собственост с кратката петгодишна давност. Счел е, че такава е изтекла в периода от отпадане на забраната на чл. 86 ЗС - 01.06.1996г. до 01.06.2001г. - преди въвеждане на мораториума върху течението на придобивната давност от 01.06.2006г. На първо място е изтъкнал, че доводът на недобросъвестност на ищците не е въведен от ответника в отговора на исковата молба и е преклудиран. Независимо от това е посочил, че фактическият състав на покупко-продажбата по реда на НДИ включва административен и гражданскоправен елемент. В случая Столична община е бездействала и не е финализирала процедурата по покупко-продажба, на това не може да се тълкува в ущърб на добросъвестността на ищците. Отхвърлянето на иска по чл. 19, ал.3 ЗЗД също не обосновава недобросъвестност; в тази процедура ищците са действали като изправна страна. Подаването на молбата за замяна е през 2002г., след изтичане на давностния срок и не влияе на горния извод. Видно, че въззивната жалба на ищците срещу първоинстанционното решение е била оставена без движение с указания в едноседмичен срок да бъде представен документ за внесена държавна такса в размер на 35,78 лв. за всеки жалбоподател - разпореждане № 33610 от 05.02.2020г. Тези указания са съобщени на пълномощника адв. Г. на 19.02.2020г., сряда. Едноседмичният срок, изчислен съгласно чл.60, ал.4 ГПК, изтича на 26.02.2020г., сряда, присъствен ден. Указанията са изпълнени на следващия ден 27.02.2020г. като е представен на съда документ за внесена държавна такса 73,24лв. - л.11 и 12 от въззивното дело. Просрочието не е било констатирано нито от администриращия съд, нито от въззивния съд, разглеждащ жалбата. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира следното: Следва да се допусне касационно обжалване за преценка допустимостта на обжалваното въззивно решение като постановено по въззивна жалба, чийто нередовности не са били отстранени в дадения срок. В практиката по Решение № 156 от 22.06.2015г. по гр.д. № 6841/2014г. на ІІІг.о. и Решение № 113 от 24.07.2018 г. по гр. д. № 5446/2016 г. на ІІІ г.о. се приема, че неизпълнението на императивната разпоредба на чл. 262, ал. 2, вр. чл. 261, т. 4 ГПК от първоинстанционния съд, при администриране на подадената въззивна жалба, е процесуално нарушение от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно, включително при инстанционния контрол на постановения съдебен акт. Горното обуславя допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, пр.2 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о. ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 262612 от 21.04.2021г. по гр.д. № 5517/2020г. на Софийски градски съд по касационната жалба на Столична община. УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на Върховния касационен съд в размер на 72 лева. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната. При внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито заседание. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: