7 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 488 [населено място], .23.07.2020 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 2946 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 от ГПК. „Еврощок“ ЕООД обжалва решение № 1920 от 26.7.2019 г. по т.д. 2316/19 г. по описа на Апелативен съд София , с което е отменено решение № 107 от 16.01.2019 г. по т.д. 7228/16 г. СГС, в частта, с която „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД е осъден да заплати на „Еврощок“ ЕООД, на основание чл. 208 от КЗ отм, сумата от 47 238,48 лв, представляваща застрахователно обезщетение за противозаконно отнемане на собствения на ищеца лек автомобил, както и обезщетение по чл. 86 от ЗЗД за сумата от 11 092,10 лв за период от 13.6.2014 г. до подаване на исковата молба и вместо него е отхвърлил като неоснователен иска на „Еврощок“ ЕООД срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, на основание чл. 208 от КЗ отм за сумата 47 238,48 лв – представляваща застрахователно обезщетение за противозаконно отнемане на собствения на ищеца лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туарег“. Излага съображения за това , че решението е неправилно като тази неправилност се изразявала в необоснованост. Не били възприети правилно писмените доказателства, а именно – договор за продажба на лек автомобил, регистрационен номер на автомобила. Необоснован бил изводът за недействителност на застрахователния договор съобразно чл. 195 от КЗ отм. Сочи, че не били налице условията на чл. 211 от КЗ за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение. В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК касаторът сочи следните правни въпроси, които според него са разрешени от въззивния съд и са обусловили изхода на спора: 1. Свидетелството за регистрация на МПС притежава ли качеството на официален свидетелстващ документ относно собствеността на откраднат автомобил при застраховка „каско“ на МПС. Излага съображения, че незаконосъобразни са изводите по отношение собствеността на автомобила, тъй като при регистрацията на автомобила била извършена проверка от съответните органи и била установена достоверността на документите. Издаденият след това документ е официален свидетелстващ документ, като при оспорването му следвало да се проведе пълно насрещно доказване. Счита, че посоченото от въззивния съд, че свидетелството за регистрация е частен документ е въпрос, разрешен в противоречи ес трайната практика на ВКС, изразена в решение 874/ 18.11.2009 г. по гр.д. 4074/08 г. ВКС, 3 ГО, решение № 792/12.1.2011 г. по гр.д. 281/10 г. на 3 ГО. 2. Действителен ли е и произвежда ли правни последици сключеният застрахователен договор, с представен документ за собственост – свидетелство за регистрация на МПС и извършен оглед на автомобила? Сочи, че този правен въпрос е разрешен в противоречие с решение № 95 от 09.7.2015 г. по т.д. 2426/14 г., 2 ТО на ВКС, решение 213 от 21.1.2015 г. по т.д. 4131/14 г. 1 ТО, решение № 213/15 г. 3. Законосъобразен ли е отказът за изплащане на застрахователно обезщетение и в каква степен той обвързва застрахователя в процеса? Сочи противоречие с константната практика на ВКС, изразена в решение № 211 от 6.12.2012 г. по т.д. 1029811 2 ТО, решение № 207 от 13.1.2017 г. по т.д. 3394/15 г. 2 ТО, решение № 49 от 29.7.2013 г. по т.д. 8400/12 г. 1 ТО и решение № 102 от 2.10.2012 г. по т.д. 615/11 г. 1 ТО на ВКС. Предвид посоченото противоречие с практика на ВКС касаторът поддържа по всички поставени правни въпроси основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. А също така поддържа и допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК. Моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД оспорва касационната жалба. Счита, че по отношение на третия посочен въпрос, не може да се определи дадено разрешение от въззивния съд. Счита, че няма мотиви по отношение на чл. 280, ал.1 т. 3 от ГПК. Относно поставения от касатора правен въпрос относно свидетелството за регистрация на МПС като документ за собственост върху вещта и за действителността на сключения застрахователен договор при липса на застрахователен интерес, счита, че при постановяване на съдебното решение въззивният съд не е достигнал до противоречие с формираната практика на ВКС, изразена в решение № 874 от 18.11.2009 г. по гр.д. 4074/08 г., решение № 792 от 12.1.2011 г. по гр.. 281/10 г. 3 ГО и решение № 12 от 21.1.2015 г. по т.д. 4131/13 г. 1 ТО. В цитираните решения било посочено изрично, че е налице липса на застрахователен интерес когато трето лице притежава застрахованото имущество. Моли да се допусне касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е в срок. Съобщение с препис от решението е връчен на касатора на 03.09.2019 г. Касационната жалба е подадена на 26.09.2019 г. Следователно е в срока по чл. 283 от ГПК. За да отмени решението на първоинстанционния съд и да отхвърли предявените искове въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за застраховка Каско плюс на лек автомобил марка Фолксваген модел Туарег, черен на цвят с период на застраховане 20.4.2013 г. до 19.04.2014 г. Застрахован е „Еврощок“ ЕООД. Прието е, че застрахованият бил платил две застрахователни премии. В условията било включено застрахователно събитие „кражба“. На 07.10.2013 г. било заявено настъпването на това застрахователно събитие – кражба. Застрахователят бил отказал плащане по съображения за несъответствие на обстоятелствата, при които е възникнало противозаконно отнемане на вещта и декларирани от застрахованото лице данни при завеждане на преписката. Прието е, че действителната застрахователна сума на процесния автомобил е 49 366 лв, след приспадане на невъзстановени щети, описани от застрахователя и оценени от вещото лице 756,82 лв – 48 609,18 лв. Прието е, че с оглед спора между страните относно наличието на право на собственост за ищеца върху автомобила са представени писмени доказателства, включително такива, събрани по реда на регламент 1206/2001 г. на Съвета на ЕС, като е прието, че с оглед заключение на румънски разследващи органи, издирваният от българските власти автомобил (процесният, обект на договора за застраховка) с посочени рама е фактически клонинг на иззет от румънските власти автомобил. В кореспонденция на Бюро „Сирене“ Германия, цитирана от румънските власти в този заключителен доклад , било посочено, че има два подадени сигнала за кражба в Германия. Установено е от доклада на румънските власти, че автомобилът, находящ се в Румъния е с идентични идентификационни белези като процесното МПС, с неподправен, неповреден идентификационен номер и с оригинални документи за произход. Изцяло позовавайки се на този доклад въззивният съд приема, че е оборена доказателствената сила на свидетелството за регистрация на процесния автомобил като частен свидетелстващ документ. Доказано било право на собственост върху автомобила на трето лице, което не било дало предварително или последващо одобрение за застраховането на процесния автомобил, те.е. не била налице хипотезата на чл. 201 от КЗ отм и не бил налице застрахователен интерес за „Еврощок“ ЕООД и на основание чл. 195, ал. 1 вр. § 1 , т. 34 от ДР на КЗ отм. договорът за застраховка бил недействителен. Така предявеният иск с правно основание чл. 208, ал. 1 от КЗ отм е приет за неоснователен. Допускането касационно обжалване на въззивното решение се извършва само на основанията, предвидени в чл. 280 от ГПК. Съдът може да допусне служебно касационно обжалване, ако е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно – основание по чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК или е налице вероятност въззивното решение да е недопустимо. Освен това следва да се допусне касационно обжалване когато касаторът е обосновал правен въпрос, за който е налице основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК или чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 от ГПК. В настоящия случай при извършената служебна проверка не се установява да са налице основания по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 от ГПК. При преценка мотивирането от касатора на първия правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че в предмета на делото е включен въпросът за оспорване на истинността на свидетелство за регистрация на МПС, в което е посочено, че „Еврощок“ ЕООД е собственик на застрахования автомобил. Въззивният съд, позовавайки се на съдебна практика относно това, че издаденото по определения в подзаконов нормативен акт свидетелство за регистрация правото на собственост върху притежавания от „Еврощок“ ЕООД автомобил, застрахован при „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД е частен свидетелстващ документ, позовавайки се на трайната практика на ВКС, че свидетелството за регистрация на МПС е официален свидетелстващ документ, приема, че е оборена обвързващата му доказателствена сила. За да направи този извод въззивният съд възприема изцяло за осъществени фактите, отразени в процеса посредством доклад наречен от съда „доклад на румънски разследващи органи“, получен чрез системата „СИРЕНЕ“ ДМОС, МВР . Поради това, че ищецът се позовава на правото си на собственост, за което счита, че е придобил на основание писмен договор, представен пред МВР – КАТ и е получил свидетелство за регистрация, настоящият съдебен състав намира, че установяване правото на собственост върху автомобила е включено в предмета на делото по предявения иск с правно основание чл. 208 от КЗ отм., респ. удостоверяването му със свидетелство за регистрация и неговото оспорване, са част от предмета на делото. По отношение на така посочения правен въпрос е налице дадено разрешение от въззивния съд, възприемайки за доказано оспорването на документа за собственост на касатора . Поради това е постановено и решението по делото, с което искът е отхвърлен поради недействителност на сключения договор и липса на право на обезщетение, основано на договора. Предвид мотивите, изложени от касатора и на основание чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК с оглед посоченото, че с оглед практика на ВКС при спорове между страни, съдържащи в предмета си оспорване на официален свидетелстващ документ, конкретно свидетелство за регистрация на МПС, следва да се приеме, че касаторът поставя въпроса относно това какъв е видът на документа и какъв е видът на доказването при прието от съда оспорване на свидетелството за регистрация на МПС. Следва поставеният правен въпрос да се уточни съобразно правомощията на ВКС, така както са разяснени в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което поставеният правен въпрос може да бъде доуточнен от касационната инстанция, съобразно обстоятелствата, посочени в изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК. Следователно касаторът по отношение на поставения първи правен въпрос е обосновал общо основание за допускане касационно обжалване, на основание чл. 280, ал.1 от ГПК. В случая следва да се уточни поставеният първи правен въпрос, както следва: Какъв е видът на документа - свидетелство за регистрация на МПС, частен или официален? При направено оспорване на този документ, какъв е видът на доказването, което следва да се проведе в процеса? Така формулираният правен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с константната практика на ВКС, посочена от касатора и изразена в /решение № 874 от 18.11.2009г. по гр.д.№ 4074/08г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК/, решение 792 от 12.01.2011 г. гр.д. 281/11 г. и в известната практика на ВКС решение № 213 /21.1.2015 г. по т.д. 4131/14 г., ВКС, 1 ТО. Поради това и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по така посочения правен въпрос следва да се допусне касационно обжалване. При наличие на задължителна практика е изключено приложението на чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК. Касаторът не е обосновал приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК , изискващо обосноваване на необходимостта от тълкуване когато нормата е непълна неясна или противоречива по съдържание, приложението, на която е обусловило изводите на въззивния съд и поради това е налице соченото основание за точното приложение на закона и за развитието на правото. Касаторът не е установил противоречива съдебна практика или постоянна практика, която се нуждае от преодоляване като неправилна или на осъвременяване поради промяна в законодателството или обществените условия. По отношение на втория поставен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че на същия ще бъде отговорено при постановяване на съдебното решение. По отношение на третия поставен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че той не представлява общо основание за допускане касационно обжалване. Правният въпрос не може да е свързан с конкретно обсъждане на факти и обстоятелства и защита на спорните права. Наличието на спор относно това дали е налице основание за отказ от застрахователя да изплати застрахователно обезщетение, следва да се прецени само при преценка правилността на обжалваното съдебно решение, съобразно основанията по чл. 281 т. 3 от ГПК. Предвид допускане касационно обжалване ще следва да се даде възможност на касатора, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 2 % от цената на иска 1166,61 лв. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България О П Р Е Д Е Л И ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1920 от 26.07.2019 г. по т.д. . 2316/19 г., Апелативен съд – София, Търговска колегия, 15 състав. ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на „Еврощок“ ЕООД в едноседмичен срок от получаване на съобщение с препис от настоящето определение, да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 1 166,61 лв. При невнасяне в срок на посочената държавна такса, касационната жалба ще бъде върната, а делото прекратено. При неизпълнение в срок делото да се докладва. При внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва на председателя на Второ търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: