2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №165 гр. София, 17 май 2022 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ МАРИЯ ХРИСТОВА като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 1751 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от ищцата З. Г. К., чрез процесуалния ѝ пълномощник по делото адв. З. Г., срещу определение № 590/28.02.2022 г., постановено по частно гр. дело № 498/2022 г. на Софийския апелативен съд. Въззивното определение е обжалвано в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на жалбоподателката срещу (т.е. потвърдено е) първоинстанционното определение № 272718/12.08.2021 г. по гр. дело № 9751/2017 г. на Софийския градски съд (СГС) – в частта, с която, на основание чл. 130, във вр. с чл. 229, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, е върната исковата молба и е прекратено производството по делото по предявения от жалбоподателката срещу М. Н. П. иск по чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ за заплащане на сумата 31 200 лв. За да постанови обжалваната част от определението си, въззивният съд е установил, че с решение от 25.10.2016 г. по гр. дело № 54205/2015 г. на Софийския районен съд, потвърдено с окончателно и влязло в сила решение от 31.08.2020 г. по възз. гр. дело № 1346/2017 г. на СГС, е отхвърлен частичен иск на жалбоподателката-ищца З. К. срещу М. П. по чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ за заплащане на сумата 5 000 лв. Апелативният съд е установил и че деликтното вземане по този отхвърлен частичен иск напълно съвпада по предмет с вземането на жалбоподателката по иска ѝ по настоящото дело, по което предмет е цялото вземане. Съдът е изтъкнал, че жалбоподателката не оспорва идентичността на предмета и страните по двете дела, и е намерил това за достатъчно за извод за недопустимост на иска ѝ по настоящото дело, на основание чл. 299, ал. 1 от ГПК, позовавайки се на мотивите към т. 2 от тълкувателно решение (ТР) № 3/22.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС, където е прието, че отхвърлянето на частичен иск отрича със сила на пресъдено нещо (СПН) цялото вземане, включително за непредявената му част. Въззивният съд е намерил за ирелевантни за наличието на процесуалната пречка по чл. 299, ал. 1 от ГПК твърденията и доводите на жалбоподателката, че тя не е подписала исковата молба по другото дело и не била упълномощавала адв. Р. Н. да го води от нейно име. В тази връзка съдът е изложил съображения, че дори тези твърдения да са верни, правното действие на влязлото в сила решение се разпостира върху ищцата, тъй като тя фигурира в него поименно, като това субективно действие на решението може да отпадне само по реда на отмяната по чл. 303 от ГПК, а до постановяване на подобна отмяна решението действа спрямо жалбоподателката и е пречка тя да предяви същия иск в друго производство, което обуславя недопустимостта на иска ѝ по настоящото дело. Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирана за това страна по делото, срещу подлежащата на касационно обжалване от нея, част от определението на апелативния съд. В жалбата, предвид и уточнението ѝ, направено чрез процесуалния пълномощник на жалбоподателката – адв. Г., се поддържа бланкетно оплакване за неправилност на обжалваната част. В изложението към частната касационна жалба (също чрез адв. Г.) се сочи, че въззивният съд се произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Такъв процесуалноправен въпрос обаче не е формулиран в изложението, а там единствено се преповтарят и допълват твърденията и доводите, поддържани с частната жалба пред въззивната инстанция, – че жалбоподателката не е подписвала исковата молба, а само упълномощила за това адв. Р. Н., но след това оттеглила даденото му пълномощно, както и че тя и адв. Н. не се явявали пред съда, тъй като тя се отказала от воденето на другото дело, по което е постановено влязлото в сила решение. Ответникът М. П. в отговора на частната касационна жалба, чрез процесуалния си пълномощник адв. Х. М., излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешаването на който е обуславящо правните му изводи в обжалвания акт, респ. – от разрешаването на който зависи изходът на спора по частното производство, и по отношение на който правен въпрос, представляващ общо основание, е налице и някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1, т. 2 или т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Общите и допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК следва да са посочени ясно и точно, и да са аргументирани от страна на частния жалбоподател. Това следва и от задължителните указания и разясненията, дадени с т. 1 и мотивите към нея от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба или от самата жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да е необходимо да се разглеждат наведените допълнителни основания за това. ВКС може да допусне касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 2, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК – без да са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК, само когато е налице вероятност обжалваното определение да е нищожно или недопустимо, или когато то е очевидно неправилно. В случая от страна на жалбоподателката не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е разрешен от въззивния съд с обжалваното определение, и който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Възпроизвеждането на текста на тази процесуалноправна норма в изложението, както стана ясно, не е основание за допускане на касационното обжалване. Не съставляват такова основание и посочените в изложението към жалбата, фактически твърдения и правни доводи, че жалбоподателката не била завела и не била взела участие по делото, по което е постановено влязлото в сила решение, съставляващо процесуална пречка по чл. 229, ал. 1 и ал. 2 от ГПК за завеждането на иска ѝ по настоящото дело. Освен това, обжалваната част от въззивното определение е постановена в пълно съответствие с трайно установената съдебна практика, включително задължителната такава на ВКС, по тълкуването и точното приложение на чл. 229, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Настоящият съдебен състав на ВКС в случая не намира основание и за служебно допускане на касационното обжалване, в която и да било от хипотезите на чл. 280, ал. 2, във вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. В заключение, касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като не са налице основания за това по чл. 280, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Предвид изхода на делото, съгласно чл. 78, ал. 3 и ал. 4 и чл. 81 от ГПК, жалбоподателката-ищца дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника, претендираните и направени от него разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за изготвянето на отговора на частната касационна жалба, а именно – сумата 1 000 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 590/28.02.2022 г., постановено по частно гр. дело № 498/2022 г. на Софийския апелативен съд, – в частта, с която е потвърдено определение № 272718/12.08.2021 г. по гр. дело № 9751/2017 г. на Софийския градски съд – в частта, с която е върната исковата молба и е прекратено производството по делото по предявения от З. Г. К. срещу М. Н. П. иск по чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ за заплащане на сумата 31 200 лв. В останалата част въззивното определение не е обжалвано. ОСЪЖДА З. Г. К. с ЕГН [ЕГН] да заплати на М. Н. П. с ЕГН [ЕГН] сумата 1 000 лв. (хиляда лева) – разноски за касационното производство по делото. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: