4 Р Е Ш Е Н И Е 245 гр.София, 05.11. 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на 9 октомври 2014 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова ЧЛЕНОВЕ Емил Томов Драгомир Драгнев при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1734 по описа за 2014 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. В. С. и К. М. К. срещу решение № 1931 от 29.11.2013 г., постановено по в. гр.д. № 2891 по описа за 2013 г. на Пловдивския окръжен съд, Гражданско отделение, VІІІ състав, с което е потвърдено решение № 3110 от 10.07.2013 г. по гр. д. № 12202 по описа за 2012 г. за осъждане на касаторите да заплатят солидарно на Е. Н. Б. 10 000 лв. обезщетение за причинените му неимуществени вреди на основание чл.45 от ЗЗД. Касаторите твърдят, че решението на Пловдивския окръжен съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Молят настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Ответникът по жалбата Е. Н. Б. я оспорва и моли тя да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба срещу решението на Пловдивския окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирани страни/ответници по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена 10 000 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 802 от 16.06.2014 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса дали представлява злоупотреба с права поведението на ответниците, които са подали сигнал до полицията и са свидетелствали в наказателното производство за извършено от ищеца престъпление по чл.225б от Наказателния кодекс, състоящо се в искане на имотна облага за извършена работа, която облага не му се следва. По този въпрос въззивното решение противоречи на решения № 1347 от 18.12.2008 г. по гр. д. № 5006/2007 г. на ІІ ГО и № 758 от 11.02.2011 г. по гр. д. № 1243/2009 г. на ІV ГО на ВКС. В тези решения е прието, че искането за защита, отправено към държавен орган, е израз на установено в Конституцията на Република България право, поради което е правомерна дейност. Гражданинът е добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени. Злоупотреба с право/противоправно поведение/ е налице, когато искането не е отправено с цел да бъдат взети необходимите мерки от страна на държавния орган, а когато молителят знае, че обстоятелствата са неверни, но подава искането си, за да навреди другиму, или за да накърни друг обществен интерес. В обжалваното решение Пловдивският окръжен съд е констатирал, че ответниците са злоупотребили с дадените им от закона права да сезират държавните органи за извършено престъпление, без обаче да изложи съображения защо е налице злоупотреба с право и как е установил умисъла на молителите-предварителното им знание, че твърдението от тях факти са неверни. Съдът приема за правилна практиката, отразена в решенията на ВКС, тъй като тя съответства на установените в чл.45 и чл.56 от Конституцията на Република България права на гражданите да се обръщат за съдействие и защита на своите законни интереси към държавните органи без опасения от последващи санкции. Тази практика е съобразена и с даденото в теорията определение за злоупотреба с право, което представлява превратното му упражняване единствено с цел да се увреди друг правен субект. Следователно, за да се ангажира отговорността на ответниците за обезщетяване на неимуществени вреди, настъпили от сезиране на държавен орган и от свидетелстване в наказателното производство, трябва да се установи, че ответниците предварително са знаели неистинността на твърдените от тях обстоятелства, но са ги заявили единствено с цел да увредят ищеца. От анализа на събраните по делото доказателства, включително от цитатите, приложени към писмената защита на ищеца, не може да се достигне до такъв извод. С оглед на установената фактическа обстановка ответниците са имали достатъчно обективни основания да възприемат исканията за заплащане на парични суми като искане на подкуп, което ги е мотивирало да уведомят съответните органи и да свидетелстват в развилото се след това наказателно производство. Тезата на ищеца, че те са подали сигнал в полицията и са поддържали показанията си единствено с цел да си спестят цената на услугата, е необоснована. След като тази услуга е извършена, няма никаква пречка болницата да претендира за нейното заплащане, независимо дали е искан подкуп. Подаването на сигнала по никакъв начин не освобождава ответниците от задължението им да заплатят услугата, поради което не представлява користен мотив, така като счита ищецът. Ето защо не се установява противоправно поведение на ответниците, поради което тяхната отговорност за причинените вреди не може да бъде ангажирана. По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното решение, както и потвърденото с него решение на Пловдивския районен съд трябва да бъдат отменени и вместо тях следва да бъде постановено друго решение за отхвърляне на предявения иск. При този изход на спора Емил Н. Б. дължи на касаторите 2 830 лв. разноски по делото. Воден от горното, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1931 от 29.11.2013 г., постановено по в. гр.д. № 2891 по описа за 2013 г. на Пловдивския окръжен съд, Гражданско отделение, VІІІ състав, както и решение № 3110 от 10.07.2013 г. по гр. д. № 12202 по описа за 2012 г. за осъждане на касаторите да заплатят солидарно на Е. Н. Б. 10 000 лв. обезщетение за причинените му неимуществени вреди на основание чл.45 от ЗЗД И ВМЕСТО ТЯХ ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Н. Б., ЕГН [ЕГН], против К. М. К., ЕГН [ЕГН], и Е. В. С., ЕГН [ЕГН], иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от твърдения пред органите на полицията и в наказателното производство за периода от 10.08.2007 г. до 30.11.2007 г. ОСЪЖДА Е. Н. Б., ЕГН [ЕГН], да заплати на К. М. К., ЕГН [ЕГН], и Е. В. С., ЕГН [ЕГН], сумата 2 830/две хиляди осемстотин и тридесет/ лв., представляваща разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: