4 Р Е Ш Е Н И Е № 78 София, 31.07.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр. дело № 1561/2010 година Производство по чл. 290 ГПК. С определение №1028 от 03.11.2011г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на И. Ж. С., С. И. С., В. Д. Я., И. И. Д., Н. Г. П., Д. Ж. С., Т. В. С., Ж. С. С. и В. С. В., чрез адв. Б.Д. и Ж. Т. А. и Д. Т. Я., чрез адв. Р. Д. на въззивно решение № 977/07.07.2009 год. по гр.д. Nо 381/2009 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение на Варненски районен съд от 14.11.2008 год. по гр.д. № 982/2005 год., в частта в която искът с правно основание чл. 108 от ЗС е уважен до размера на ½ идеална част от 600 кв.м. ид. части от ПИ №....,целият с площ от .... кв.м.,находящ се в [населено място],[жк], м.”М.” и е отхвърлен искът,при въведено придобивно основание наследствено правоприемство и реституция,извършена в полза на наследниците на Т. Л. К., както и в частта,в която е оставено в сила решението,в частта, с която иска с правно основание чл.108 ЗС е уважен за горницата над ½ ид.ч. от.... кв.м.ид.ч. от ПИ №.... , целия с площ от ..... кв.м., находящ се в [населено място],[жк], м.”М.”. В касационните жалби са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на съществуни процесуални правила и на материалния закон, както и за необоснованост- основания за касационно обжалаване по чл. 281 ал.1 т.3 от ГПК. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: С въззивното решение съдът е приел за установено, че касаторите Ж. Т. А. и Д. Т. Я. са наследници на Т. Л. Х..Същият през 1955 тод. е придобил право на собственост върху нива с площ от 12.000 дка, находяща се в м.”М.”, В.. С решение от 1994 год. ПК „В.” е възстановила на наследниците му право на собственост върху нива с площ от 11.000 дка, попадаща върху терен по § 4 от ЗСПЗЗ, като сред тези имоти е и процесният. Р. И. С. и Д. И. Д. са придобили правото на собственост /нот.акт ... год./ върху земя от 600 кв.м., представляваща идеална част от 880 кв.м. от имот с пл. № 292.През 2001 год. Р. С. продава ½ идеална част от посочения имот на И. Ж. С.. Видно е от удостоверение № ... от ..... год., издадено от ИК на ОНС-В., че на Р. И. С. и Д. И. Д. е предоставено за ползване място с площ от .....кв.м., находящо се в м.”С.”. Стойността по изготвения оценителен протокол е изплатена. Установено е от приетата съдебно - почеркова експертиза, че оценителния протокол и удостоверението за базисна оценка не са подписани от кметския наместник Д. Б.. От събраните гласни доказателства е установено, че в процесния имот през 1983 год. са изградени две постройки, като и двете са електрифицирани. Първоинстанционното решение е обжалвано от И. Ж. С. и съпругата му С. С., поради което въззивният съд е приел, че само по отношение на тяхната праводателка Р. С. е настъпила трансформация на право на ползване в право на собственост, поради наличие на трите предпоставки - предоставено право на ползване, наличие на сграда и заплатена цена. По отношение на останалите първоинстанционното решение е оставено в сила като необжалвано. Касационното обжалване е допуснато по чл.280 ал.1 т.1 ГПК поради констатирано противоречие на въззивното решение с Постановление № 1 от 10.11.1985 год. на Пленума на ВС и на Решение № 7 от 04.02.1981 год. по гр.д. № 84/80 год. на ОСГК. В същите е прието, че разпоредбата на чл. 206 от ГПК /отм./ възлага на втората инстанция да провери решението и в необжалваната част, както и по отношение на необжалвалите го другари , като основанията за отмяна на обжалваната част важат и за необжалваната. Второинстанционният съд може да отмени решението на първата инстанция и в необжалваната му част и за лицата, които не са подали жалба, но само в интерес на жалбоподателя и за лицата, имащи качество на негови другари в процеса. Настоящият състав споделя посочените разрешения ,дадени с цитираните актове, които са задължителни за съдилищата. Следва да се има предвид, че същите са актуализирани и с Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК. В т.2 на същото е посочено, че при необходимото другарство, подаването на въззивната жалба от един от тях има действие и по отношение на останалите, които не са подали такава - чл. 172, ал. 2 изр. 1 ГПК . Резултатът от въззивното обжалване ще породи последици и в правната сфера на необжалвалите необходими другари на въззивника, поради наложителността от идентитет на решението по отношение на всички тях, като при отмяна на първоинстанционното решение, ще се постанови такова и относно необжалвалите другари - чл. 206, ал. 2 ГПК . Затова подаването на въззивна жалба от един от тях ще доведе до конституирането и на останалите като главни страни пред въззивната инстанция. Поради това съдът е длъжен да ги призове за да обезпечи правото им на участие в производството. При обикновеното другарство, поради възможността, а не наложителността на еднакво решение по делата на другарите, постановяването на общо въззивно решение и отмяна на първоинстанционното и по отношение на необжалвалите другари на въззивника може да стане на основание на общите за тях факти. В атакуваното въззивно решение съдът е приел, че след като първоинстанционното решение е обжалвано само от И. Ж. С. и съпругата му С. С., то само по отношение на тяхната праводателка Р. С. е настъпила трансформация на право на ползване в право на собственост, поради наличие на трите предпоставки - предоставено право на ползване, наличие на сграда и заплатена цена. В. съд не е съобразил нормата на чл.206 ГПК /отм/ и не е изложил съображения в контекста на гореизложената задължителна практика. Това процесуално нарушение е достатъчно да обоснове неправилност на решението. Решението следва да се отмени и върне на въззивния съд, който в изпълнение на правомощията си на втора инстанция по същество следва да извърши съответните съдопроизводствени действия и да изложи съображения налице ли е в процесния случай другарство, от какъв вид е същото – необходимо или обикновено, ако е обикновено - налице ли са общи за другарите факти и в тази връзка да изгради решаващите си изводи относно това, следва ли промяна на първоинстанционното решение и по отношение на необжалвалите другари на въззивника на основание на общите за тях факти. При новото разглеждане на делото съдът ще следва да упражни правомощията си на втора инстанция по същество и да даде отговор на поставените по-горе въпроси, като при необходимост съдейства на страните за попълване делото с доказателства за релевантните за спора факти. Предвид изложеното не следва да се преценяват доводите на касаторите и по двете жалби по същество на спора, като не се дължи отговор и на поставения на основание чл.280 т.3 ГПК материалноправен въпрос, свързан с предпоставките за трансформиране правото на ползване в право на собственост по смисъла на §4а ПР на ЗСПЗЗ. С оглед изложеното и предвид разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ГПК Върховният касационен съд, състав на I г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно решение № 977/07.07.2009 год. по гр.д. Nо 381/2009 г. по описа на Варненски окръжен съд . ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: