Ключови фрази

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 60896



София, 15.12.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като изслуша докладваното от съдия Д. Драгнев гр.д. № 2601 по описа за 2021 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Прокуратурата на Република България и на И. А. М. срещу решение № 260031 от 9.3.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 14 по описа за 2021 г. на Пловдивския апелативен съд. Страните обжалват решението в неизгодните за тях части с твърдението, че необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.
И. А. М. обжалва решението в частите, с които е потвърдено решението на Пловдивския окръжен съд, ГО, III-ти граждански състав, по гр. д. № 1081/2019 г. за отхвърляне на иска с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 80 000 лева до пълния предявен размер от 200 000 лв. Желае да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по следните въпроси:
1. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства във връзка с доводите на страните и да направи собствени правни изводи по възраженията и доводите на страните, имащи значение за решението по делото?
2. Длъжен ли е въззивният съд да посочи конкретните обстоятелства, които са обусловили извод за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, като ги разгледа поотделно и в тяхната съвкупност?
3. Длъжен ли е съдът при оценяването на моралните вреди да извърши проучване на релевантната съдебна практика, за да сравни поставения пред него случай с подобни дела?
4. Когато незаконното наказателно преследване, от което се претендират вреди по чл.2 от ЗОДОВ е продължило толкова дълго, че най-близките свидетели за моралните вреди, претърпени от ищеца, или са починали, или спомените им са избледнели, или са били на крехка възраст, която не им е позволявала да оценят в пълнота фактите, следва ли да бъде присъждано обезщетение за обичайно присъщите вреди на човешката природа и без събрани свидетелски показания?
Прокуратурата на Република България обжалва решението на Пловдивския апелативен съд в частите, с които е потвърдено първоинстанционното решение за присъждане на 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и е отменено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска над 15 000 лв. до 80 000 лв. и вместо него е постановено друго, с което на ищцата е присъдено допълнително обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ в размер на 65 000 лева. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК по въпроса за определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД съгласно т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. Счита, че по този въпрос решението на Пловдивския апелативен съд противоречи на цитираните в изложението решения на ВКС. Застъпва становището, че решението противоречи и на т. 3 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. гр. д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, защото твърдените неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
И. А. М. е изложила в исковата молба, че от 2.01.1995 г. е заемала длъжността директор „Валутна наличност“ в „Централна кооперативна банка“ АД. На 28.04. и 3.5.1995 г. чрез кореспондентска сметка на банката в „Суис Банк Корпорейшън“, Ню Йорк, са преведени на два транша от по три милиона щатски долара по нареждане на „Блонд инвестмънт“-Швейцария в полза на „Популярна финансово-брокерска компания“-клон Троян. От началото на месец май 1995 г. е започнало досъдебно производство по случая, след което на ищцата е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.282, ал.3 във връзка с ал.2 от НК за това, че в качеството си на длъжностно лице е присвоила чужди пари, равностойни на шест милиона щатски долара. Наказателното производство е продължило 21 години и е приключило с оправдателна присъда, оставена окончателно в сила с решение на ВКС от 8.01.2018 г. На ищцата е нанесен тежък емоционален стрес, започнала е да страда от повишена тревожност, потиснатост, безсъние, изпитвала е страх от възможно осъждане. В резултат на продължилото 21 години наказателно преследване ищцата силно се е променила, видимо е отслабнала, сринала се е психически. Репутацията и е била накърнена и много от приятелите и колегите и се отдръпнали от нея. След случилото се станала нервна, затворила се в себе си, била избухлива, имала оплаквания от световъртеж, общо безпокойство, напрегнатост и безсъние. Получила клаустрофобия и дискова херния. Освен това ищцата е била принудена да напусне работата си и да изгуби източника си на постоянни доходи. Срещнала затруднения в намирането на работа, тъй като професията и била специфична, а случаят се разчул в професионалните среди. Изгубила перспективи за професионално развитие и допълнително била изложена на психическо и физическо въздействие поради забрана за напускане на страната за периода от 1997 г.-2008 г., която и попречила да започне работа в чужбина. Наказателното производство е било разгласено в различни печатни издания, в които фигурира и нейното име. За всички тези неимуществени вреди ищцата е поискала Прокуратурата на Република България да бъде осъдена да и заплати 200 000 лв. обезщетение.
Пловдивският окръжен съд е присъдил на ищцата 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 200 000 лв. Пловдивският апелативен съд е увеличил обезщетението за неимуществени вреди на 80 000 лв. Този съд е изброил обстоятелствата, които обуславят завишаване на размера на обезщетението. Ищцата е била с чисто съдебно минало, обвинението срещу нея е касаело професионалната и дейност, било е за тежко по смисъла на закона длъжностно престъпление, за което се е предвиждало наказание „лишаване от свобода“ над пет години и заедно с това са се предвиждали конфискация на цялото или част от имуществото и лишаване от права. На ищцата е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ и е била наложена забрана за напускане на страната. Образуваното и воденото срещу ищцата наказателно производство е било с изключително голяма продължителност-21 години, като практически обхваща цял един съзнателен човешки живот и е дало цялостно негативно отражение във всички аспекти от живота на ищцата-социален, професионален и психоемоционален. В производството са извършвани множество процесуални действия с участието на ищцата, тя е изпитвала за продължителен период от време страх, притеснения и несигурност. От друга страна въззивният съд е изложил и фактите, обуславящи по-нисък размер от претендираното обезщетение от 200 000 лв. Това са липсата на осъдителна присъда, недоказаност на конкретните твърдения за видимо отслабване, оплаквания от световъртеж, безсъние, че се е сринала психически, че е получила клаустрофобия и дискова херния. Липсват доказателства ищцата да е търсила психологическа или психиатрична помощ. Недоказани са и твърденията за медийно отразяване на воденото срещу ищцата наказателно производство, тъй като в приложените медийни публикации името на ищцата не се споменава. Въззивният съд е констатирал, че към момента на образуване на наказателното производство ищцата е била на 36 години и към този момент е работила в банката около три години, затова твърденията за добрата и професионална репутация също са останали недоказани.
При тези мотиви на въззивния съд и с оглед формулираните въпроси настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд в обжалваната от И. М. част не следва да се допуска. Първият въпрос на И. М. е поставен заради оплакването и, че не са били обсъдени твърденията и за причинени от наказателното преследване световъртеж, безсъние, психически срив и клаустрофобия, твърденията относно медийното отразяване и относно професионалната и репутация. От съдържанието на въззивното решение е видно, че тези твърдения са били обсъдени, но съдът ги е приел за недоказани по делото. Следователно съдът не е пропуснал да се произнесе по твърденията на ищцата и не се е отклонил от практиката на ВКС по първия въпрос на И. М.. Дали събраните по делото доказателства са били достатъчни за установяване на тези обстоятелства, както твърди ищцата, е съвсем различен въпрос, който е по съществото на спора, а не по допускане на касационното обжалване.
По втория въпрос на ищцата също няма противоречие между даденото от въззивния съд разрешение и практиката на ВКС. Въззивният съд е посочил конкретно кои обстоятелства са обусловили определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Изяснил е фактите, налагащи увеличаване на размера на обезщетението до 80 000 лв. и тези, които не позволяват да се присъди обезщетение до пълната претендирана сума от 200 000 лв.
Третият и четвъртият въпрос на И. М. нямат отношение към изхода на спора, тъй като не са били разрешавани от въззивния съд, поради което не могат да послужат за допускане на касационно обжалване. В изложението си към третия въпрос ищцата изброява решения, с които са присъдени по-големи по размер обезщетения, но признава, че се касае за различни случаи, засягащи адвокат, съдия, бивш прокурор и бивш министър, които са държани под стража и са претърпели по-големи репутационни вреди. Никое от описаните производства обаче не оказвало толкова трайно въздействие върху засегнатото лице, както наказателното производство срещу нея. Следователно пълномощникът на ищцата ясно съзнава, че няма друг подобен случай, с който въззивният съд е следвало да сравнява размера на обезщетението за неимуществени вреди. Освен това следва да се отбележи, че съдилищата трябва да се съобразяват само с разрешенията дадени от ВКС по принципни процесуалноправни и материалноправни въпроси. Те не са обвързани от размерите на обезщетенията за неимуществени вреди, колкото и сходни да са фактическите състави. Четвъртият въпрос не е бил разрешаван от въззивния съд, тъй като липсват твърдения в исковата молба и във въззивната жалба, че ищцата изпитва описаните във въпроса затруднения да събере необходимите доказателства, поради което иска да и се присъди обезщетение за обичайните вреди.
Касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд следва да се допусне в обжалваната от Прокуратурата на Република България част, с която въззивният съд е увеличил обезщетението за неимуществени вреди над 15 000 лв. до 80 000 лв. по въпроса за определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД. Както е посочено в цитираното от Прокуратурата на Република България решение №276 от 6.11.2017 г. по гр. д. № 106/2017 г. на VI ГО на ВКС, при определяне размера на паричния еквивалент на неимуществените вреди съдът следва да вземе предвид и съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот. В същия смисъл е и решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на IV ГО на ВКС, според което като база за определяне на паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането. Размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване на пострадалия. В решението си въззивният съд е посочил, че се съобразява с този критерий, но изявлението е декларативно а не съдържателно. Липсват конкретни мотиви, от които да е видно прилагането на критерия, а размерът на обезщетението всъщност не е съобразен с жизнения стандарт в страната, дори ако се вземе предвид необичайно продължителният период на наказателното производство.
По останалите въпроси на Прокуратурата на Република България касационно обжалване не следва да се допуска. В решението си въззивният съд е изложил свои собствени съображения по съществото на спора, поради което въззивното решение не противоречи на указанията, дадени в т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Обжалваното решение съдържа също достатъчна обосновка на причинно-следствената връзка между незаконното наказателно преследване и претърпените неимуществени вреди, затова съответства на дадените в т.3 и т.11 на ТР № 3 от 22.4.2005 г. на ОСГК указания относно установяването на тази връзка.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :


НЕ ДОПУСКА по жалбата на И. А. М. касационно обжалване на решение № 260031 от 9.3.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 14 по описа за 2021 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решението на Пловдивския окръжен съд, ГО, III-ти граждански състав, по гр. д. № 1081/2019 г. за отхвърляне на иска с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за присъждане на И. А. М. на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 80 000 лева до пълния предявен размер от 200 000 лв.
ДОПУСКА по жалбата на Прокуратурата на Република България касационно обжалване на решение № 260031 от 9.3.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 14 по описа за 2021 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е отменено решението на Пловдивския окръжен съд, ГО, III-ти граждански състав, по гр. д. № 1081/2019 г. за отхвърляне на иска над 15 000 лв. до 80 000 лв. и вместо него е постановено друго решение, с което на И. А. М. е присъдено допълнително обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ в размер на 65 000 лева.
Делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване в публично съдебно заседание.
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: