Р Е Ш Е Н И Е № 420 София,05.10.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и десета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 827 от 2009година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.303,ал.1,т.3 ГПК. Образувано е по молбата на Х. К. Х. от[населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС,ІІІ ГО, постановено на 28.10.2008г. по гр.д.№3131/2007г.,с което е оставено в сила решение №24/19.03.2007г. по гр.д.№347/2006г. на Габровския окръжен съд, с което пък е оставено в сила решение №487/06.07.2006г.,постановено по гр.д.№886/2005г. от Габровския районен съд,с което е отхвърлен предявеният от Б. К. Ц.,Г. К. Х.,В. К. И. и Х. К. Х. против А. Д. И. и Ж. И. И. иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на поземлен имот №1919 от кв.25 по плана на кв.Т.-част 4, гр. Г. с площ 1584кв.м. и за отмяна на н.а.№43, том І,рег.522,дело №47/25.05.2000г. Поддържа,че е налице основание за отмяна по смисъла на чл.303,ал.1,т.3 ГПК,като се позовава на писмо № ВС-02-325/21.05.2009г. на ОСЗ- Г., удостоверяващо,че въз основа на влязло в сила решение №560/28.11.2005г.,постановено по гр.д.№173/2002г. на Районен съд-Габрово,ОСЗ е постановила решение №6123/21.05.2009г.,с което отказва възстановяване на процесния имот на наследниците на С. П. Б.,т.е. отменен е акт на ОСЗ,на който се основава решението,чиято отмяна се иска. В писмен отговор в срока по чл.306,ал.3 ГПК ответникът по молбата А. Д. И. изразява становище,че същата е неоснователна, тъй като не са се осъществили нови факти,които да противоречат на установената от съда фактическа обстановка. В писмен отговор в срока по чл.306,ал.3 ГПК третите лица-помагачи Б. С. Х. и П. С. Б. изразяват становище,че молбата е неоснователна,тъй като решението на Габровския районен съд,постановено по гр.д.№173/2002г.,на чиито правни последици се позовава молителката,е приложено като доказателство по делото, обсъдено е и е съобразено от съда. С определение №137/16.09.2009г. молбата на Х. К. Х. за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС е допусната до разглеждане,като е прието,че същата е подадена в срока по чл.305,т.5 ГПК и отговаря на изискванията на чл.306, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна,приема следното: Влязло в сила съдебно решение,с което спорът между страните е решен по същество,може да бъде отменено на основание чл.303,ал.1,т.3 ГПК само ако същото е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение,което след влизането му в сила е било отменено. Необходимо е следователно отмененото впоследствие постановление да е обосновало решаващия извод на съда за наличие или липса на определено право,а оттам за основателността на предявения иск. В случая се поддържа,че визираното в тази разпоредба на процесуалния закон основание за отмяна е налице,тъй като с последващо решение на ОСЗ- Г. №6123/21.05.2009г. е отказано възстановяването на процесния имот на наследниците на С. П. Б. по преписка №4485/1992г.,като с предходно решение по същата преписка №105/23.03.1993г.,което е представено като доказателство по делото, правото на собственост е било възстановено. С решението,отмяна на което се иска, ВКС оставя в сила решението на въззивния съд,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявения от Б. К. Ц.,Г. К. Х.,В. К. И. и Х. К. Х. против А. Д. И. и Ж. И. И. иск за предаване владението на поземлен имот №1919 от кв.25 по плана на кв.Т.-част 4, гр. Г. с площ 1584кв.м. За да достигне до извода,че предявеният иск е неоснователен съдът е приел,че предявилите иска лица са изгубили правото на собственост върху процесния имот поради придобиването му от ответниците А. Д. И. и Ж. И. И. въз основа на давностно владение-същите са упражнявали фактическа власт върху имота от момента на закупуването му през 2000г. до предявяването на иска /13.05.2005г./ на правно основание,годно да ги направи собственици /договор в нотариална форма/,с намерението да го своят. Прието е,че същите са имали качеството добросъвестни владелци,тъй като не са знаели,че купуват от несобственици, както и че е налице присъединяване на владението на техните праводатели Б. С. Х. и П. С. Б. /наследници на С. П. Б./,които са упражнявали фактическата власт върху имота от 23.02.1993г.,когато с решение на ПК- Г. им е възстановена собствеността по реда на ЗСПЗЗ,до 25.05.2000г. Обсъдено е обстоятелството,че с влязло в сила решение №560/28.11.2005г., постановено по гр.д.№173/2002г. по описа на РС-Габрово по реда на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ е признато за установено по отношение на Б. С. Х. и П. С. Б.,че наследниците на Ц. Г. К.,а именно Б. К. Ц., Г. К. Х.,В. К. И. и Х. К. Х.,са собственици на процесния имот като е прието,че исковете по чл.108 ЗС и чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ са с различен предметен обхват и по отношение на А. и Ж. И. решението по гр.д.№173/2002г. на Габровския районен съд не се ползува със сила на пресъдено нещо,тъй като не са били страни по него. Прието е,че не са обвързани със силата на пресъдено нещо и като правоприемници на Б. С. и П. С., тъй като правоприемството е настъпило преди силата на пресъдено нещо да е възникнала спрямо праводателите им. Изводът на съда,че А. и Ж. И. са придобили и притежават правото на собственост върху процесния имот следователно не е основан на обстоятелството,че по силата на договор за продажба, сключен на 25.05.2000г. това право им е прехвърлено от наследниците на С. П. Б.,в полза на които е било постановено решение №105/23.02.1993г. на ПК- Г.. Напротив прието е,че въз основа на това решение Б. С. и П. С. не се легитимират като собственици на процесния имот поради факта,че с последващо съдебно решение по реда на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ тяхното право на възстановяване на собствеността е било отречено и съответно не са могли да прехвърлят това право на А. и Ж. И.. Придобиването на правото на собственост не е обвързано с конститутивното действие на решението на ПК /сега ОСЗ/, поради което и последващата отмяна на това решение не би могла да обуслови наличие на основание за отмяна по смисъла на чл.303,ал.1,т.3 ГПК. Още повече,че по делото е било обсъдено и решение №560/28.11.2005г.,постановено по гр.д.№173/2002г. на Габровския районен съд,т.е. неговите правни последици,отразени в представеното с молбата писмо №ВС-01-325/21.05.2009г. на ОСЗ-Г.,са взети предвид при постановяване на решението,чиято отмяна се иска. Поради тези съображения следва да се приеме,че предпоставките на чл.303,ал.1,т.3 ГПК не са налице и подадената от Х. К. Х. молба за отмяна следва да бъде оставена без уважение. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Х. К. Х. молба за отмяна на решение №1048/28.10.2008г.,постановено по гр.д.№3131/2007г. по описа на ВКС,ІІІ ГО,с което е оставено в сила решение №24/19.03.2007г. по гр.д.№347/2006г. на Габровския окръжен съд, с което пък е оставено в сила решение №487/06.07.2006г.,постановено по гр.д.№886/2005г. от Габровския районен съд. Председател: Членове: