16 РЕШЕНИЕ № 237 София, 22.02.2017 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА с участието на прокурор Станева и секретаря Ванюша Стоилова, като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 5459 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното : Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К., чрез процесуалния й представител Д.М.-инспектор-юрист при ТД на К., [населено място] срещу решение № 61 от 15.6.2015 г, постановено по гр.дело № 60/15 г на Апелативен съд-Б., с което е отменено решение № 63/20.3.2013 г по гр.дело № 578/12 г по описа на Бургаски окръжен съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлено мотивираното искане за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, представляващо недвижими имоти и идеални части от такива, а също ремарке за товарен автомобил, лек автомобил „Ф“, модел „М.“, и за отнемане на сумата 3080 лв, получена през м.юли 2003 г от продажбата на товарен автомобил марка „И.“, както и в частта, с която е потвърдено решение № 63 от 20.3.2013 г по гр.дело № 578/12 г по описа на Бургаски окръжен съд в отхвърлителната част относно отнемане на сумите 12 719, 29 евро и 9 473, 48 евро по срочен депозит в П.-АД. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост-касационни основания по чл.281 т.3 ГПК.Искането е за отмяна на постановения въззивен акт и уважаване на иска. Ответниците Г. И. И. и Н. Г. И. оспорват касационната жалба по съображения, изложени в писмени отговори, депозирани по делото. Прокуратурата на РБ заявява становище, че касационната жалба е основателна, а обжалваното решение-неправилно, поради което следва да бъде отменено. С определение № 384/14.4.2016 г, постановено по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса „при определяне на релевантния период по искове с правно основание чл.28 ЗОПДИППД /отм/, следва ли съдът да определи периода на престъпна дейност, съобразно всички извършени от ответника престъпления, попадащи в хипотезите на чл.3 ал.1 от същия закон.“ Обжалването е допуснато в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК-противоречие с установената практика на Върховния касационен съд по реда на чл.290 ГПК, имаща задължителен характер. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване. С решение № 20 от 10.3.2015 г, постановено по гр.дело № 2020/2014 г, Върховният касационен съд,Трето гражданско отделение и други решения, постановени по реда на чл.290 ГПК : № 316 от 26.2.2015 г, по гр.дело № 1109/12 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 297 от 6.11.2012 г по гр.дело № 176/12 г на ВКС, Трето ГО, решение от 04.07.2012г. по гр.дело № 704/2011г., ІV г.о. на ВКС, от 10.02.2011г. по гр.д. № 1335/ 2009г., ІV г.о. на ВКС, от 23.12.2010г. по гр.д.№ 1417/2009г. ІV Г.О на ВКС, решение от 29.10.2010г. по гр.д. № 1116/2009г., IV г.о. на ВКС и решение от 10.02.2011 г. по гр. д. № 1335/2009 г., IV г. о. на ВКС, се приема, че няма пречка да се установи или основателно да се предположи придобиване на имущество във връзка с престъпна дейност и назад във времето в срока по чл. 11 ЗОПДИППД, с оглед конкретните обстоятелства. Посочва се, че във всеки отделен случай трябва да се изхожда от установената престъпна дейност и конкретните твърдения за връзката й с придобитото имущество и само така ще е ясен и периода от време, в който ще се установяват доходи, разходи и съответно придобиване на имущество.Приема се, че е възможна и хипотеза на по-рано придобити имущества, заплатени с кредити и заеми, които фактически са върнати със средствата, придобити от престъпната дейност.Посочва се, че вариантите са много и не е възможно всички да бъдат предварително предвидени, нито изчерпателно изброени – от законодателя или от съда.Приема се, че предпоставките, при които в производство по иск с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД съдът постановява отнемане на имущество в полза на държавата са : лицето да е осъдено за престъпление от кръга на посочените в чл. 3, ал.1 ЗОПДИППД или да е налице условие по чл. 3, ал.2 ЗОПДИППД и въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност. Когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото е прието, че съдът следва да изгради изводите си за това налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото, въз основа на конкретиката на случая-фактите, свързани с вида на престъплението и цялостните данни за характера на осъществявана престъпна дейност. От данните по делото се установява следното : Производството е по чл.28 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност /ЗОПДИППД/понастоящем отменен. /К./, понастоящем К. е направила мотивирано искане за отнемане в полза на държавата на недвижими и движими вещи, придобити от ответниците Г. И. И. и Н. Г. И. по време на брака им.В искането, имащо характера на искова молба се сочи, че през проверявания период от 5.12.1990 г до 20.3.2012 г ответниците са реализирали общо приходи в размер на 223, 54 М., които са обявени в годишните им данъчни декларации и доходи от трудови правоотношения-185, 41 М. и доходи от продажба на ППС по пазарни цени-38,13 М..За същия период извършените разходи възлизали на 1934, 7 М. за покупка на недвижимо имущество по пазарни цени-133 М., вложени средства по банкови сметки в размер на 180, 85 М., издръжка на семейството по данни на НСИ-637, 37 М., разходи за задгранични пътувания-424,48 М..С наличието на отрицателна разлика, възлизаща на 1711,16 минимални работни заплати, без данни за законни доходи К. подържа, че са налице предпоставките по чл.3, 4 и 10 ЗОПДИИППД/ отм/ за отнемане в полза на държавата на придобитото от двамата съпрузи в режим на СИО-движимо и недвижимо на стойност 173 689, 61 лв. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 11.8.2011 г по наказателно общ характер дело № 1049/2011 на Бургаски окръжен съд е одобрено споразумение, по силата на което ответникът Г. И. И. се е признал за виновен в това, че от 1.1.2009 г до 20.8.2010 г в [населено място] е участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл.93 т.20 от НК,/престъпление по чл.321 ал.3, предл.2 т.2, образувана и ръководена от П. М. М. и от В. Б. А.-последният длъжностно лице от състава на МВР-държавен служител на длъжност „старши полицай“, създадена с цел да върши съгласувано в страната престъпления по чл.195 НК, а именно- кражби на горива от системата /продуктопровода/ на [фирма], съставена общо от 12 лица.Подсъдимият Г. И. се е признал за виновен и в това, че през нощта на 19.8.2010 г срещу 20.8.2010 г, от продуктопровода на [фирма] към нефтен терминал „Р.“, находящ се в района на парк „Р.“, обл.Б., при условията на повторност и в немаловажен случай, като съизвършител в съучастие с други лица, действайки по решение на организирана престъпна група, посочена в пункт първи, отнел чужди движими вещи-3560 килограма бензин А 92 Н на стойност 3 613, 40 лв от владението на [фирма], без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои, като за извършване на кражбата са използвани моторно превозно средство-товарен автомобил марка „В.“, с означен модел FH-12 и ремарке-престъпление по чл.195 ал.1 т.4, предл.1,2 т.7, т.9, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.20 ал.2 и чл.28 НК,като на обвиняемия И. е определено наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца Прието е, че през проверявания период съпрузите Н. И. и Г. И. са придобили имущество, което според експертизите по делото е в размер на 121 770 лв и съгласно критериите на пар.1 т.2 от ДР на ЗОПДИППД /отм/ е на значителна стойност.Част от имуществото, а именно процесните автомобили са придобили години преди осъществяване на престъпната дейност, а недвижимите имоти, чието отнемане се иска са придобити именно през периода на престъпната дейност-1.1.2009 г-20.8.2010 г / съгласно отразеното в споразумението по н.о.х.д. № 1049/11 на Бургаски окръжен съд/, но със законни средства от трудова дейност на ответниците и дарения и ежемесечно подпомагане от страна на родителите, което напълно съответства на българската традиция и народопсихология.Прието е също, че материалната облага, реализирана от престъплението, получена от ответника и останалите 11 съизвършители и участници в организираната престъпна група е минимална и възлиза едва на 3 613, 40 лв.Въз основа на изложеното въззивният съд е направил извод, че по никакъв начин от събраните по делото доказателства не може да се направи основателно предположение за придобиване на имущество от престъпна дейност.Действително ответникът и преди 2009 г е бил осъждан, но е реабилитиран, а с настъпване на реабилитацията лицето се смята за неосъждано. Постановеното въззивно решение е процесуално недопустимо в частта, с която съдът се е произнесъл по искането на комисията за отнемане на сумите 12 719, 29 евро и 9 473, 48 евро по срочен депозит в П.-АД, като е потвърдил решение № 63 от 20.3.2013 г по гр.дело № 578/12 г по описа на Бургаски окръжен съд в отхвърлителната част.При първото разглеждане на делото от касационната инстанция ищецът е обжалвал въззивното решение в частта, с която е потвърдено това на Бургаски окръжен съд за отхвърляне на мотивираното искане за отнемане на посочените суми.С определение № 1067 от 20.10.2014 г, постановено в закрито заседание по реда на чл.288 ГПК, ВКС, Трето ГО не е допуснал касационно обжалване по жалбата на Комисията и в тази част решението на Апелативен съд-Б. е влязло в сила.Поради това разглеждайки отново спора в частта, която се ползва със сила на присъдено нещо, Бургаски апелативен съд е постановил недопустимо решение, което подлежи на обезсилване. От фактическа страна по делото е установено следното : Г. И. е роден на 5.12.1972 г в [населено място], с основно образование.Същият е сключил граждански брак с Н. И. на 7.11.2000 г. С присъда № 9 от 13.2.2003 г по Н.О.Х.Д № 92/1992 г на районен съд-Ц., наказателен състав, Г. И.-безработен, реабилитиран по право е признат за виновен в това, че на 15.11.2000 г в [населено място], в съучастие като съизвършител с К. С., след предварителен сговор, чрез използване на техническо средство-оксижен за газокислородно рязане и чрез използване на МПС т.а. марка „И.“ с Д. А 14 33 Т отнели от владението на ВИК [населено място] движими вещи : 3 бр. железорешетъчни стълбове 20 кв. на обща стойност 3 600 лв, без съгласие на собственика с намерение противозаконно да ги присвоят, поради което и на основание чл.195 ал.1 т.2, 4 предл. 1, 2 и 5 вр.чл.20 ал.2 НК и чл.55 е осъден да четири месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66 НК изтърпяването на наказанието е отложено с изпитателен срок от три години. През проверявания период съпрузите са придобили следното имущество : С нотариален акт /№/ от 04.11.2009 г., том , per. № , дело № 603/2009 г. на нотариус /№/, действащ в района на Б., ответникът И. закупил от [фирма] 1/4 идеална част от поземлен имот, представляващ земеделска земя - стопански двор с кадастрален идентификатор 81178.32.449 по КК на [населено място], [община], находящ се в землището на [населено място], местността „К.”, с площ от 16000 кв.м, при граници: юг - имоти с кадастрални идентификатори 81178.32.348, 81178.32.390, 81178.32.212; изток - имот с кадастрален идентификатор 81178.32.211; север - имоти с кадастрални идентификатори 81178.32.434 и 81178.32.402.Закупеният имот е част от бивш поземлен имот с идентификатор 81178.32.400. Пазарната оценка на посочената идеална част възлиза на 45 800 лв. С нотариален акт /№/ от 15.06.2010 г., том .., per. /№/ , дело № 217/2010 г. на нотариус /№/, действащ в района на Б., ответникът е закупил от [фирма] ½ идеална част от поземлен имот, представляващ урбанизирана територия - стопански двор с кадастрален идентификатор 81178.32.451 по КК на [населено място], [община], находящ се в землището на [населено място], местността „К.”, с площ от 6000 кв.м., при граници: имоти с кадастрални идентификатори 81178.32.213, 81178.32.348, 81178.32.449, 81178.32.434, 81178.32.450.Пазарната оценка на посочената идеална част възлиза на 34 350 лв. С нотариален акт /№/ от 18.05.2009 г., per. /№/, дело /№/ на нотариус /№/, действащ в района на Б., ответниците Г. и Н. И. са закупили от лицата Р. Г. Р. и И. И. Р. следните недвижими имоти: I. самостоятелен обект в сграда, с кадастрален идентификатор 63015.503.10.11.14, представляващ апартамент със застроена площ 83 кв.м., състоящ се от три стаи и кухня, находящ се в [населено място], [община], /адрес/, ведно с прилежащия му склад - мазе № 210 с площ от 4,90 кв.м., както и 8,976 % ид. ч. от общите части на сградата; II. самостоятелен обект в сграда, с кадастрален идентификатор 63015.503.10.11.17, представляващ гараж № 2 с площ 27,14 кв.м., находящ се в [населено място], [община], [жилищен адрес] ет. 0, ведно с прилежащите му 2,8454 % ид. ч. от общите части на сградата. Пазарната оценка на двата обекта възлиза на 50 800 лв. Съгласно справка per. № РК - 1207 от 2011 г. на ОД на МВР, сектор „Пътна полиция” - Б. на името на ответника са регистрирани следните МПС: - товарен автомобил марка „И.”, модел „В.”, с per. [рег.номер на МПС] , рама № К., двигател № 27992378911131, цвят резеда, с първоначална регистрация на 28.12.1991 г., отчужден на 11.07.2003 г. Пазарната стойност към датата на отчуждаване възлизала на 3080 лева. - ремарке за товарен автомобил, с per. [рег.номер на МПС] , рама № 101482, цвят зелен, с първоначална регистрация на 28.12.1991 г., придобито и пререгистрирано на 24.09.2002 г.Пазарната стойност към момента на придобиване възлиза на 1490 лв. - лек автомобил марка „Ф.”, модел „М.”, с per. [рег.номер на МПС] , рама № Z., двигател № 838А30000001178, цвят светлосив металик, с първоначална регистрация на 19.11.1997 г., придобит и пререгистриран на 22.08.2006 год.За придобивната цена по пазарни критерии съдът взема тази посочена в договора за покупко-продажба от автокъща или сумата 4690, която напълно съответства на лек автомобил „Фиат“ с 9 годишна експлоатация. С оглед отговора на поставения въпрос, обусловил допускане на касационно обжалване, по същество касационната жалба е основателна. Основателността на предявените искове за отнемане на имущество по приложимия ЗОПДИППД /отм/ предполага придобиване на имущество на значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност ; срещу ответника да е започнало наказателно преследване за престъпление по изчерпателно изброените в чл.3 ал.1 от закона състави на престъпления.Кумулативната даденост на тези предпоставки обуславя основателността на искането по чл.28 ал.1 от ЗОПДИППД /отм/.Съгласно решение № 124 от 4.5.2016 г на ВКС по гр.дело № 4929 на Четвърто ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК на основание чл.1 ал.2 от закона, на отнемане подлежи имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, което кореспондира с целта на закона, установена в чл.2, а именно предотвратяване и ограничаване на възможностите за извличане на облага от престъпна дейност и предотвратяване разпореждането с имущество, придобито от такава дейност.Съществен елемент от всички фактически състави на отнемане е възможността от съвкупната преценка на доказателствата да може да се направи основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност.В този смисъл е и даденото разрешение в принципните указания на ТР № 7/13 от 30.6.2014 г по т.д. № 7/13 г на ОСГК.Безспорно установено е по делото, че ответниците са придобили в режим на СИО недвижимите имоти и движимите вещи, предмет на искането за отнемане в полза на държавата, както и че имуществото е на значителна стойност по смисъла на закона, в какъвто смисъл са и приетите по делото заключения на оценъчните експертизи.Съгласно задължителната съдебна практика на ВКС основателното предположение по смисъла на ЗОПДИППД /отм/ е обикновено предположение, формирано въз основа на преценка на конкретните установени по делото факти и обстоятелства и връзките между тях, от които следва извод за престъпния произход на средствата, вложени в придобиването.Тази преценка не е хипотетична, а следва да се основава на конкретни фактически обстоятелства, установени въз основа на събраните доказателства.Дори връзката да не е безспорно установена, ако такава може основателно да се предположи то предположението е достатъчно за целите на закона, щом не е установен законен източник в придобиването на имуществото.Предположението е вероятност, възможност, при която от дадена причина се следва определен резултат.Основателно предположение напр. не може да се направи когато установеното с акт на наказателния съд престъпление има инцидентен или еднократен характер и по делото липсват доказателства за осъществявана преди това или след това в рамките на проверявания период престъпна дейност. Неправилно и в противоречие с материалния закон въззивният съд е приел, че периодът на престъпна дейност е само този, определен в присъдата по Н.О.Х.Д № 1049/11 на Бургаски окръжен съд, като е игнорирал доказателствата за предходна престъпна дейност, попадаща в срока по чл.11 и в основанията по чл.3 ал.1 от ЗОПДИППД /отм/.В случая периодът на престъпна дейност се простира назад във времето, считано от 15.11.2000 г и не се ограничава само с този, свързан с деянието, по което е постановена осъдителната присъда по чл.321 НК.За времето от 15.11.2000 г до май 2009 г ответниците са придобили движимите вещи-товарния камион „И.“ /понастоящем отчужден/, ремарке за товарен автомобил и лек автомобил „Ф. М.“. От представените нотариални актове се установява, че ответникът И. е придобивал идеални части в съсобственост съответно с лицата Я. М. П., К. В. А. и Ж. Б. А.-същите, с които е участвал в организираната престъпна група за извършване на горепосочените престъпления.Недвижимите имоти са закупени именно по времето на престъпната дейност по чл.321 НК- м.май 2009 г-юни 2010 г, при това заедно с лицата, участвали в същата организирана престъпна група, което я характеризира като престъпно предприятие легализиращо и инвестиращо печалбите си. Престъплението „квалифицирана кражба“ е резултатно, установява реализирането на имотна облага от дееца и съответно инвестиране на придобитите от престъпната дейност средства в закупуване на имущество, с цел увеличаване и легализиране на престъпния капитал, което превръща организираната престъпна група в сдружение от типа на „престъпно предприятие“, фактическото съществуване, на което може да бъде преустановено само чрез отнемане на активите му.Съобразно изложеното изводите на въззивния съд, че в случая не може да се направи основателно предположение за връзка между престъпната дейност и придобитото имущество.В случая с оглед конкретните обстоятелства по делото твърдяната от ищеца причинна връзка може логически да се обоснове. Установено е от приетите по делото оценителни експертизи, че придобитото имущество е на значителна стойност по смисъла на пар.1 т.2 от ДР на ЗОПДИППД /отм. Относно съпоставката между доходите на проверяваното лице с изразходваните средства за придобиване на имущество и със средствата необходими за живот на съпрузите, настоящият състав намира следното : На първо място.В писмените отговори на исковата молба ответниците сами заявяват, че паричните средства по банковите сметки са набрани от възнаграждения от работата им в К..Тези парични средства не са послужили за придобиване на процесното имущество.В частта, с която искът е отхвърлен за отнемане на сумите по двете банкови сметки решението е влязло в сила. Поради това настоящата инстанция не следва да обсъжда гласните доказателства, свързани с работата на ответниците в К., както и няма да включи сумите в разходно-приходната част, тъй като същите не касаят останалото придобито през проверявания период имущество. На второ място. В съответствие с процесуалния закон и със задължителната съдебна практика по реда на чл.290 ГПК въззивният съд е приел за установено, че ответниците не са получили заемни средства от трети лица, които са вложили в придобиване на процесното имущество.Вярно е, че по делото са представени 5 броя писмени договори, както следва : - от 10.1.2008 г, за предоставени от К. С. С. на Г. И. И. 5 000 лв за срок от 6 години, без лихва. - от 15.2.2008 г за предоставени от З. Ж. Г. на Н. Г. И. 3990 евро за срок от 8 години, без лихва. - от 26.10.2008 г за предоставени от Я. Г. на Г. И. 5 000 евро, за срок не по-дълъг от 15 години, без уговорена лихва. - от 25.1.2009 г за предоставени от В. С. Н. на Г. И. И. 9 200 лв, без лихва, които да бъдат възстановени до края на 2017 г. - от 11.3.2009 г за предоставени от Т. Б. 8 500 лв за срок от 10 години, без уговорена лихва. Тези договори обаче представляват частни документи без материална доказателствена сила.Те са оспорени от ищеца К. /К./ и по отношение на него нямат достоверна дата.За съществуването им няма никакви данни отпреди започване на процедурата по проверка по специалния закон.Двама от заемодателите са разпитани като свидетели по делото.Така например свидетелката Н. установява в с.з на 1.10.2012 г, че дала в на ответниците сумата 9200 лв, за срок от 8 години, без лихви, не се е интересувала за какво ще бъдат използвани тези средства, до този момент никаква част не й е върната, но тя не се притеснява. Свидетелят Б. установява, че дадените в заем средства е получил от банката като кредит. Житейски нелогични и неустановени са горните твърдения, поради това показанията на свидетелите не могат да се възприемат като достоверни.Тези показания не се подкрепят от никакви други доказателства.Липсват данни, че свидетелите са разполагали с подобни парични суми, както и какъв е техния произход.При това положение относно твърдените факти, се прилагат неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, според които непълно доказания факт за съда е неосъществил се. Поради това фактът на предоставяне заемните средства не може да се приеме за установен. По въпросите за доказването на договора за заем, с оглед характера му на реален такъв, въззивният съд и в съответствие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решения по чл.290 ГПК № 162/2.6.2015 г на ВКС, Четвърто ГО по гр.дело № 6592/14 г, решение от 28.5.2012 г по гр.дело № 1601/2010 г на Четвърто ГО, решение от 10.9.2012 г по гр.дело № 1782/10 г на Четвърто ГО на ВКС, съгласно които за да се приеме, че е получен заем съдът следва да обсъди всички обстоятелства по делото, в това число доказателства за погасяването му, както и има ли причина заемодателят да подари заетата сума или да опрости задължението за връщането й, в случай че заемът не е погасяван продължително време.Непогасяването на заем от лице, което няма причина да подари сумата или опрости задължението е индиция, че заем в действителност не е получен или е получен и върнат без да се признава последното. Такава е и настоящата хипотеза, поради което Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, намира, че показанията на свидетелите по делото, че са предоставяли на ответниците заемни средства не могат да бъдат кредитирани, поради липсата на установеност, че свидетелите са разполагали с такива суми, а в случай че са разполагали с такива- за произхода на тези средства.Отделно от това въззивната инстанция не е съобразила приетото с решение № 209 от 26.7.2011 г, по гр.дело № 1462/10 г на ВКС, Трето отделение, че договорите за заем от физически лица, както и от кредитни институции по отношение на имуществото на правните субекти са задължения, а не средство за увеличаване на имуществото, тъй като подлежат на връщане. На трето място.Законосъобразно е приетото от въззивния съд, че не следва да бъдат включвани в приходно-разходната част, внесените по сметка на Г. И. парични суми от лицата П. Ц. Ц. и А. К. К. на 4 пъти през 2008 г, в общ размер на 38 400 лв.Съгласно приложеното на л.221, т.1 от делото заверено извлечение от сметката на ответника в Ц. АД-гр.Я., Ц. и К. са внесли на каса в брой сумите : на 15.6.2008 г-9 900, на 9.6.2008 г-10 000 лв, на 10.6.2008 г-9 500 лв, на 13.6.2008 г-9 000 лв.Като основание за внасяне на сумите е посочено „захранване на сметка“.Всяка от сумите е изтеглена от ответника в деня на внасянето й.В отговора на мотивираното искане ответника не е посочил причина, поради която посочените лица са захранвали сметката му с подобни високи по размер суми, не е ясно за какви отношения става въпрос.При това положение законосъобразно е приетото от съда, че ако действително се касае за договори за кредит, както твърди ответната страна, по делото липсват представени доказателства за действително сключени такива, в изискуемата за валидност на същите писмена форма, тъй като сумите са над 5 000 лв.Не се установяват и условия и срокове за връщане на сумите, както и не са ангажирани доказателства за произхода на средствата на третите лица, превели сумите по банковата сметка на ответника.Поради това сумите в общ размер на 38 400 лв не следва да се приемат като доходи на ответника от законен източник за 2008 г. Законосъобразно е и приетото, че при извършване на преценка за законния произход на средствата на проверяваното лице, съдът е длъжен да изследва с какви средства е придобито всяко конкретно имущество, чието отнемане се иска и да изложи мотиви, дали има връзка между конкретното престъпление и конкретното придобиване на конкретната вещ.Ответникът е този, който носи доказателствената тежест за установяване на благоприятните за него факти като установи, че е получил достатъчно доходи от законни източници за влагането им в закупуване на имуществата. Основателно обаче е оплакването в касационната жалба, че въззивния съд неправилно е кредитирал показанията на св.И. и Г., въпреки тяхната заинтересованост и е нарушил чл.172 ГПК.Настоящият съд не дава вяра на свидетелските показания, че бащите на страните са им дарили 9 000 лв на сватбеното тържество, които са вложени от И. в придобиване на процесния апартамент и гараж.Поради близката родствена връзка на свидетелите с ответниците и липсата на други конкретни доказателства, на които тези показания да се опират същите не могат да се приемат за обективни.И двамата свидетели са заинтересовани от крайния изход на спора, показанията им са за изгодни в полза на сина/дъщеря му факти и съгласно правилото на чл.172 ГПК, за да бъдат кредитирани те трябва да се подкрепят от други данни по делото.В случая обаче липсват доказателства с какви средства е разполагал свидетелят И. преди и по време на проверявания период и от какви източници ги е придобил, както и какви са били направените от него разходи.Не са ангажирани доказателства за наличие на открити банкови сметки на името на И. И., извлечения от тях или спестовни или осигурителни книжки, данъчни декларации или други данни за налични суми.Никакво обяснение не може да намери факта откъде бащата на ответника би могъл да спести такава сума, при положение, че от 22 години е пенсионер освен това твърди, че до 2009 г изцяло е поемал издръжката на четиричленното семейство на сина си.Същото важи и за показанията на свидетеля Г..Те не кореспондират с други доказателства за наличие на законен източник на доход, поради което също не могат да бъдат кредитирани. Законосъобразно и съобразено с практиката на ВКС /решение по чл.290 ГПК № 70 от 4.7.2012 на ВКС, по гр.дело № 704/11 г на ГК, Четвърто ГО/ е приетото от въззивния съд, че при оценка на обичайните за домакинството на проверявания разходи, трябва да се анализира действителния начин на живот и личния стандарт на проверявания, а не направо да се прилага средния разход по данни на НСИ.Данните на статистиката са базови и служат като ориентир за персоналната преценка, с оглед времето и личността на проверяваните.В разглеждания случай от показанията на родителите на ответниците се установява, че същите са подпомагали семейството с храна, продукти, заплащане на консумативи, и невисоки по размер суми /св.Г./.В тази част съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като кореспондират с други събрани по делото /свидетелски показания, дадени от свидетели, за които липсват данни да са заинтересувани от крайния изход на спора/.Логично е родителите да са подпомагали ответниците със средства, необходими за тяхното препитание, няма спор обаче относно това, че не са участвали с преки плащания в придобивните сделки.С оглед горното настоящият съд приема, че алиментните разходи за проверявания период възлизат не на стойност 649,62 М., както са определени от вещото лице К., съгласно данните на НСИ, а на половината от тази стойност или 324,81 М..Житейски нелогично е приетото от въззивния съд, че обичайните разходи на ответниците са на стойност ¼ от средната стойност, определена съобразно данните на НСИ.Все пак става въпрос за четиричленно семейство, което в обичайните разходи има и такива, свързани с покупка на облекло, обувки, книги, културен отдих за двама възрастни и памперси, детски храни, лекарства, детски играчки, дрехи и обувки за две деца, разходи за обучението им-тетрадки и консумативи и др. Следователно житейски оправдано би било „обичайните разходи“ на семейството на ответниците да бъдат определени на ½, а не ¼ от базовата стойност според НСИ. При това положение приходно-разходната част следва да бъде формирана по следния начин : - законни приходи от трудова дейност на ответниците по трудови правоотношения и доходи като едноличен търговец-297, 47 М., плюс и обезщетения за майчинство за ответницата, помощ за раждане на две деца-7, 85 М. - разходи за данъчни задължения-1,23 М. - съдебни разходи в наказателния процес -2,33 М. -разходи за издръжка на домакинството като е съобразен периода, в който семейството на ответниците е живяло в едно домакинство с родителите му-324,81 М. - подобрения в закупения апартамент-3,6 М. -нотариални такси-1, 44 М. -необходими разходи за престой в Турция и Гърция-1, 30 М. -придобито по възмезден начин имущество-550, 13 М. В крайна сметка се налага изводът, че отрицателната разлика между приходи и разходи на ответниците е налице пред целия исков период и фактически те не са имали възможност да придобиват имущество със законни доходи и с оглед естеството на извършената от И. престъпна дейност е налице връзка нея и придобитото имуществото, което подлежи на отнемане.Деянията, извършени от ответника са престъпления срещу собствеността, с които деецът цели да увеличи благосъстоянието си, като неправомерно отнеме блага от патримониума на собственика.Деянията са извършени виновно предумишлено като осъществените престъпления са в продължителен период от време.Извършеното престъпление сочи за възможност за набавяне на средства от престъпна дейност и само по себе си обуславя извод, че в придобиването са вложени средства от незаконен източник. Чрез престъпление собственост не може да се придобие.Без значение е обстоятелството, че движимото имуществото е придобито преди ответника да бъде осъден с присъдата от 2009 г.То подлежи на отнемане и в този случай, след като не е доказано да е придобито със законни средства.Не се изисква връзка конкретно с престъпната дейност, за която лицето е осъдено.Няма пречка да се установи или основателно да се предположи придобиване на имущество във връзка с престъпна дейност и назад във времето в срока по чл.11 ЗОПДИППД /отм/. В този смисъл, ако въззивният съд беше съобразил доводите на ищеца за началото периода на престъпна дейност и доказателствата, ангажирани от ответниците за наличие на законни доходи, които обаче не следва да бъдат кредитирани балансът между приходите и разходите би бил отрицателен.Ако не беше разместил доказателствената тежест в случая съдът щеше да установи, че ответниците не са разполагали с необходимите законни източници на средства към всяко конкретно придобиване на активи през исковия период. Налице са и предпоставките на разпоредбата на чл. 10 ЗОПДИППД, която предвижда че на отнемане подлежи и имущество придобито при режим на СИО, но със средства, придобити от единия съпруг чрез престъпна дейност. За оборване на законовата презумпция по чл. 9 ЗОПДИППД, съпруга, срещу когото не е осъществено наказателно преследване, следва да установи свой принос в придобиването на посоченото имущество, изразяващ се в предоставяне от него на средства от законен източник, като приносът на този съпруг в придобиването на имуществото не може да се изрази чрез личен труд, грижи за децата или работа в домакинството. В конкретния случай такова оборване не е направено и на отнемане подлежи и имуществото придобито в режим на СИО. Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по същество на спора, като искът за отнемане на процесното имущество следва да бъде уважен като основателен и доказан. По разноските. Ответниците дължат заплащане на държавна такса в размер на 10 836, 80 лева за всички инстанции, разноски сторени от ищеца за експертизи в размер на 1250 лв и 5600 юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции. По изложените съображения и на основание чл.293 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА изцяло въззивното решение № 61 от 15.6.2015 г, постановено по гр.дело № 60/15 г на Апелативен съд-Б. и вместо него ПОСТАНОВЯВА : ОТНЕМА в полза на държавата от Г. И. И., ЕГН [ЕГН] и Н. Г. И., ЕГН[ЕИК] - съпрузи, с постоянен адрес [населено място], [община],[жк], [жилищен адрес] със съдебен адрес [населено място], [улица] - адв. Г. П., следното имущество, придобито от престъпна дейност : ¼ идеална част от поземлен имот, представляващ земеделска земя - стопански двор с кадастрален идентификатор 81178.32.449 по КК на [населено място], [община], находящ се в землището на [населено място], местността „К.”, с площ от 16000 кв.м, при граници: юг - имоти с кадастрални идентификатори 81178.32.348, 81178.32.390, 81178.32.212; изток - имот с кадастрален идентификатор 81178.32.211; север - имоти с кадастрални идентификатори 81178.32.434 и 81178.32.402; запад - имот с кадастрален идентификатор 81178.32.448; ½ ид.част от поземлен имот, представляващ урбанизирана територия - стопански двор с кадастрален идентификатор 81178.32.451 по КК на [населено място], [община], находящ се в землището на [населено място], местността „К.”, с площ от 6000 кв.м., при граници: имоти с кадастрални идентификатори 81178.32.213, 81178.32.348, 81178.32.434, 81178.32.450; - самостоятелен обект в сграда, с кадастрален идентификатор 63015.503.10.11.14, представляващ апартамент със застроена площ 83,00 кв.м., състоящ се от три стаи и кухня, находящ се в [населено място], [община], [жилищен адрес] ведно с прилежащия му склад - мазе № 210, с площ от 4,90 кв.м., както и 8,976 % ид. ч. от общите части на сградата; - самостоятелен обект в сграда, с кадастрален идентификатор 63015.503.10.1 1.17, представляващ гараж № 2 с площ 27,14 кв.м., находящ се в [населено място], [община], [жилищен адрес] ет. 0, ведно с прилежащите му 2,8454 % ид. ч. от общите части на сградата; - ремарке за товарен автомобил, с per. [рег.номер на МПС] , рама № 101482, цвят зелен, с първоначална регистрация на 28.12.1991 г., придобито и пререгистрирано на 24.09.2002 г.; - лек автомобил марка „Ф.”, модел „М.”, с per. [рег.номер на МПС] , рама № Z., двигател № 838А30000001178, цвят светлосив металик, с първоначална регистрация на 19.11.1997 г., придобит и пререгистриран на 22.08.2006 год. ОСЪЖДА Г. И. И., ЕГН [ЕГН] и Н. Г. И., ЕГН[ЕИК] - съпрузи, с постоянен адрес [населено място], [община],[жк], [жилищен адрес] със съдебен адрес [населено място], [улица] - адв. Г. П. да заплатят на държавата сумата от 3080 (три хиляди и осемдесет) лева, получена от извършена през месец юли 2003 г. продажба на товарен автомобил марка „И.”, модел „В.”, с per. [рег.номер на МПС] , рама № К., двигател № 27992378911131, цвят резеда, с първоначална регистрация на 28.12.1991 г., който е бил придобит в резултат на престъпна дейност. ОТХВЪРЛЯ мотивираното искане на К. , придобито от престъпна дейност, преименувана понастоящем на К., В ЧАСТТА за отнемане на сума над присъдения размер от 3080 лева до претендираната горница от 6100 лева. ОСЪЖДА Г. И. И., ЕГН [ЕГН] и Н. Г. И., ЕГН[ЕИК] - съпрузи, с постоянен адрес [населено място], [община],[жк], [жилищен адрес] със съдебен адрес [населено място], [улица] - адв. Г. П. да заплатят на К. сумата 1250 лв, разноски сторени за експертизи и 5600 юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции. ОСЪЖДА Г. И. И., ЕГН [ЕГН] и Н. Г. И., ЕГН[ЕИК] - съпрузи, с постоянен адрес [населено място], [община],[жк], [жилищен адрес] със съдебен адрес [населено място], [улица] - адв. Г. П. да заплатят по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 10 836, 80 лева за всички инстанции. ОБЕЗСИЛВА като процесуално недопустимо решение № 61 от 15.6.2015 г, постановено по гр.дело № 60/15 г на Апелативен съд-Б., с което е потвърдено решение № 63 от 20.3.2013 г по гр.дело № 578/12 г по описа на Бургаски окръжен съд в отхвърлителната част относно отнемане на сумите 12 719, 29 евро и 9 473, 48 евро по срочен депозит в П.-АД и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от К. касационна жалба вх.№ 6247/17.7.2015 г срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното такова в отхвърлителната част относно отнемане на сумите 12 719, 29 евро и 9 473, 48 евро по срочен депозит в П.-АД като процесуално недопустима. Решението в частта, с която е оставена без разглеждане подадената касационна жалба има характера на определение и подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на касатора. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.