Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е


№ 58


гр. София, 02.08.2022 год.


В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА
СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдията Николова гражданско дело № 783 по описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл.303 и сл. ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 260171 от 2.02.2022 год., подадена от Г. И. М. и П. Г. М. от [населено място], чрез пълномощника им адв. Д. М. от АК-П., за отмяна на влязлото в сила решение от 18.03.2021 год. по гр. д. № 845/2019 год. на районен съд – Велинград, потвърдено с решение от 9.07.2021 год. по гр. д. № 398/2021 год. на Пазарджишкия окръжен съд. С него молителите са осъдени да премахнат на основание чл. 109 ЗС строеж „Монументално декоративен елемент – пано“ в УПИ ** в кв. 130 по плана на [населено място].
В молбата за отмяна същите се позовават на заповед № 619 от 22.04.2019 год. на кмета на община Велинград и определение № 153 от 28.01.2020 год. по адм. д. № 3682/2020 год. на АС – Пазарджик, потвърдено от ВАС, с което е отхвърлена жалбата срещу заповедта на кмета. С нея е прекратено образуваното административно производство за премахване на горния строеж.
Молителите считат представените писмени доказателства за нови такива, от съществено значение за делото, които не са им били известни при решаването на спора, обосновавайки наличие на основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Позовават се и на основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, поддържайки становище за допуснато нарушение на правото на участие по делото, приключило с атакуваното влязло в сила решение, на други съсобственици в имота, поради неконституирането им като заинтересовани страни. В тази връзка е представено и решение по гр. д. № 680/2011 год. на ВКС, І г. о., с което срещу тях е уважен ревандикационен иск за предаване владението върху подробно описан апартамент в сградата, построена в УПИ **, кв. 130 по плана на [населено място].
Позовавайки се на представените писмени доказателства, както и на допълнително представени експертно заключение от арх. О. А. и изготвено от инж. П. Я. геодезическо заснемане, молителите искат отмяна на влязлото в сила решение и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав.
По допустимостта на молбата за отмяна настоящият състав на съда е указал изрично на молителите да представят доказателства за спазване на тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, каквито допълнително не са ангажирани от тях. Независимо от това и с оглед данните по делото за снабдяването им с писмото от общината и подаването на настоящата молба, дори да се приеме същата за подадена в горния срок, тя е неоснователна, поради следните съображения:
Производството по първоинстанционното гр. д. № 845/2019 г. на Велинградския районен съд е образувано по иск с правно основание чл. 109 ЗС срещу молителите за премахване от тях на строеж „Монументално декоративен елемент – пано“ в УПИ ** в кв. 130 по плана на [населено място], който е уважен. В защитата си срещу него сред поддържаните доводи е и този за извършвана проверка от ДНСК относно строителните книжа и извършеното строителство, както и че предизвикваните от ищците проверки от общината са приключили със становище, че няма нарушения и строежът е законен.
Установено е по делото, че страните са собственици на съседни имоти, представляващи урегулирани поземлени имоти по регулационния план, установено е извършеното в тях строителство на сградите, както и на процесното пано, като с оглед закрепването на конструкцията му с пробиване на терасата на ниското тяло на сградата на ищците е прието, че е осъществено при отклонение на издадените строителни книжа, както и е в непосредствена близост до фасадата на сградата на ищците, с което се ограничава достъпа на светлина до помещенията им. Прието е, че към момента на постановяване на решението липсват данни тези неправомерни действия да са отстранени, поради което и негаторният иск срещу молителите е уважен. Заключението на приетата по делото техническа експертиза е основано на проверените документи по делото, в това число и данни в община Велинград и КККР, като ответниците, сега молители не са възразили срещу него.
Първоинстанционното решение, с което е уважен предявения срещу тях иск, е потвърдено с решение № 82 от 9.07.2021 год. по гр. д. № 398/2021 год. на Пазарджишкия окръжен съд, като е влязло в сила съгласно чл. 296, т. 2, предл. 1 ГПК.
Изложените съображения във влязлото в сила решение относно наличието на предпоставките за уважаване на негаторния иск обосновават извод за неоснователност на молбата за неговата отмяна, поради следните съображения:
Като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение, първата хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предполага след приключване на делото да е налице новооткрито обстоятелство, т. е. нов правно релевантен за спора факт, за съществуването на който страната не е знаела, като незнанието следва да се дължи на причини извън процесуалното й поведение. Съгласно разясненията на ТР № 138 от 01.12.1967 г. на ОСГК на ВС, новооткритото обстоятелство е дефинирано като такова обстоятелство, което е съществувало преди постановяване на решението, но което не е било известно на страната към този момент, като нейното незнание се дължи на обективни причини, а не на небрежност на позоваващата се страна. Изисква се обстоятелството да е обективирано в документ, който не е могъл да се представи и приобщи към доказателствения материал по делото по обективни причини, както и обстоятелството да е от съществено значение за изхода на спора - т.е. ако е било релевирано, да е могло да обуслови различен от постановения по делото правен резултат.
Под ново писмено доказателство по смисъла на втората хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се имат предвид документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но са останали недоказани поради липсата именно на въпросните документи. И по отношение на тях съществува изискването страната да не е знаела за съществуването им или да не е могла да ги придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество по спора.
В настоящия случай, на първо място не може да се приеме, че представената с молбата за отмяна заповед № 619 от 22.04.2019 год. на община Велинград не е могла да бъде известна на молителите при решаване на делото или те да не са могли да се снабдят с нея своевременно, като се има предвид, че тя е във връзка с постъпило от молителя П. М. възражение срещу констативен акт на общината. Освен това, в хода на висящността на производството молителите са поддържали становище за наличие на инициирани от другата страна проверки от общината, приключили в тяхна полза, което обосновава извод за възможността същите да ангажират доказателства в тази връзка. Този извод се обосновава и от начина на издаване на справки от общината, в т. ч. и представената заповед, както и писмо от 10.09.2021 год. по заявление /жалба/ на молителя. Т. е. при своевременно заявление до общината молителите са могли при решаването на делото да се снабдят с тази заповед от 22.04.2019 год. Следователно, не е налице незнание за съществуването точно на представената с молбата за отмяна заповед, а и то не се дължи на обективни причини извън процесуалното поведение на страната. Непредставянето й в хода на делото се дължи на неполагане на дължимата от молителите грижа при водене на делото.
На следващо място – представената заповед на общината не отговаря на изискването да е от съществено значение за изхода на предявения негаторен иск. Дори и да беше представена тази справка при разглеждане на спора пред инстанциите по съществото, същата не би могла да обуслови различен резултат от постановения с влязлото в сила решение, с което искът е уважен. Изводите на решаващия съд са обосновани въз основа преценката на събраните по делото доказателства, вкл. и неоспореното заключение на съдебно–техническа експертиза, установяващи данни относно отклонението от строителните книжа при закрепване на паното, съдържащи се впрочем и в представената заповед.
Горните съображения се отнасят и към представените съдебни актове – определение № 153 от 28.01.2020 год. по адм. д. № 781/2019 год. на Адм. съд-Пазарджик и потвърждаващото го определение № 5765 от 19.05.2020 год. по адм. д. № 3682/2020 год. на ВАС. Поради това представените от молителите писмени доказателства, вкл. и експертното заключение и геодезическото заснемане не могат да обосноват наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Изложените от молителите съображения относно неспазване на необходимите нормативни отстояния на калканната /фасадната/ стена на ищците, при свързано застрояване в съседните имоти, са неотносими към предмета на настоящето отменително производство. В него не се разрешава по същество спорът между страните, предмет на влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, поради което и не се обсъждат доказателства. Предпоставките за отмяна са посочени изчерпателно в закона, като не е налице и основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК в контекста на твърдението на молителите, че са нарушени права на неучаствал в производството собственик на апартамент в тяхната сграда. Представените в тази връзка писмени доказателства – решение по спора им с Д. С. Ц. по гр. д. № 680/2011 год. на ВКС, І г. о. и протокол за въвод във владение на същия по изп. д. № 770 от 27.09.2019 год. са неотносими към предмета на настоящето производство. Молителите не могат да бранят чужди права с цел постигане отмяната на влязлото срещу тях в сила решение, съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК/.
С оглед горните съображения молбата за отмяна следва да се остави без уважение, а при този изход на делото молителите следва да заплатят на ответниците по нея направените от тях разноски в размер на по 720 лв. за заплатено от всеки един от тях адвокатско възнаграждение, въз основа на представените пълномощни, договори за правна защита и съдействие, платежни нареждания и фактури.
Водим от горното и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение


Р Е Ш И:


ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна с вх. № 260171 от 2.02.2022 год., подадена от Г. И. М. и П. Г. М. от [населено място], чрез пълномощника им адв. Д. М. от АК-П., за отмяна на влязлото в сила решение № 260065 от 18.03.2021 год. по гр. д. № 845/2019 год. на районен съд – Велинград, потвърдено с решение № 82 от 9.07.2021 год. по гр. д. № 398/2021 год. на Пазарджишкия окръжен съд.
Осъжда Г. И. М., ЕГН [ЕГН] и П. Г. М., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица] да заплатят общо на А. Т. П. и Ц. Б. П. по 720 лв. /седемстотин и двадесет лева/ на всеки от тях, представляващи направени в настоящето производство разноски.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: