Р Е Ш Е Н И Е № 27 Гр.София, 28.01.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи януари, 2015 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора ЛАКОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 1670/14 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК. С присъда, постановена от РС-Берковица /БрРС/ на 03.06.14 г.по Н.О.Х.Д. 128/14 г., К. А. К. е призната за виновна и осъдена за извършено от нея престъпление по чл.343 Б,ал.1 НК и вр.чл.54 НК й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343 Г вр.чл.37,т.7 НК К. е лишена от право да управлява МПС за срок от една година, като е приспаднато времето, за което е била лишена от това право по административен ред. Този съдебен акт е потвърден с решение, постановено на 23.07.14 г. от ОС-Монтана /МОС/ по В.Н.О.Х.Д.73/14 г. В предвидения в процесуалния закон шестмесечен срок от влизане на присъдата в сила /23.07.14 г./, на 13.10.14 г.е депозирано искане на осъдената за възобновяване на наказателното производство, в което цифрово са релевирани основанията по чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК. Настоява се К. да бъде оправдана на основание чл.425,ал.1,т.2 вр.чл.24,ал.1,т.1 НПК. В съдебно заседание пред ВКС искателката, редовно призована,не се явява, не заявява поддържа ли искането си и не изпраща свой процесуален представител. Прокурорът от ВКП намира, че постановените съдебни актове са правилни и законосъобразни. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него доводи, като съобрази становището на държавния обвинител в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си в настоящата процедура, намира за установено следното: Преди да се вземе отношение по съществото на сезиращия върховната съдебна юрисдикция по наказателни дела документ, трябва да се заяви,че и в производството по глава 33 НПК висшият наказателен съд на държавата е инстанция по правото, каквото поначало е неговото предназначение. Той не е съд по същество, който е задължен да се занимава с правилно събрана доказателствена маса и въз основа на нея да извежда съответни фактологически изводи по престъпната деятелност, обект на разглеждане. Именно затова необосноваността и недоказаността не са касационни основания, тъй като са свързани с дейност на съд по фактите. При съответни отправени пред него доводи, ВКС изследва съдебния акт, който подлежи на проверка /когато има и въззивно производство, именно актът по него бива разглеждан/ в насока на това дали при законосъобразно прилагане на процесуалните правила по набиране и оценка на доказателствата, решаващата инстанция е извела вярна фактология и въз основа на нея-правилно е приложила материалния закон с осъждане или респективно оправдаване на дееца. Видно от съдържанието на процесното искане за възобновяване, са конкретизирани твърдения, че съдът /вероятно се имат предвид и първоинстанционният, и въззивният/ не е извършил обективно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. Доводите се опират на изложени лични обяснения на осъдената за случилото се по фактите и въз основа на това в преимуществената част на искането за възобновяване се прави прочит на доказателствата, който е удовлетворителен за К.. Не се посочват процедурни пороци, реализирани от решаващите съдилища при допускане, събиране и проверка на доказателствените материали или някакви логически недъзи при тяхната интерпретация, а се изразява просто несъгласие с възприетата съдебна теза, която е неблагоприятна за осъдената. Това е оплакване за необоснованост и този съд няма да обсъди никой от аргументите, изтъкнати в искането, в посочената насока. Що се касае до релевирано оплакване за нарушение на материалния закон чрез осъждане на искателката, доколкото същото може да бъде отделено от претенциите за неправилен доказателствен анализ в рамките на суверенната преценка на съдилищата по същество, ВКС намира следното: при законосъобразен анализ на фактологията по престъпната дейност е намерено, че К. е отказала да приеме талона за кръвно изследване, в който й е било указано да се яви в болнично заведение за предоставяне на кръвна проба за времето до 05.40 ч.на 23.11.13 г. Крайният срок за даване на кръвна проба се определя от длъжностното лице от службите за контрол в зависимост от отдалечеността на лечебното заведение и възможността за ползване на обществен или друг превоз за отиване до него-чл.3,ал.4 от Наредба № 30 от 27.06.01 г.за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС /Наредбата/. Несъмнено, при това процедурно правилно, в доказателствен план е установено, че осъдената е отказала да приеме обсъждания талон, а не, че такъв не й е бил връчен. Неясно с оглед твърдението за невръчен талон, изразено в искането, остава обстоятелството защо въпреки това К. е отишла в болничното заведение заедно с по-възрастен мъж, който се оказва баща й, и е приканвала болнични служители да направят кръвна проба на него /те помнят,че именно тя е имала вид на човек, употребил алкохол/, обстоятелство,което осъдената удобно премълчава. Предвид липсата на талон за изследване, това не е сторено. Пак при наличие на доказателствена подкрепа съдилищата са приели, че искателката е претендирала пред контролните органи да й бъде издаден втори талон за кръвно изследване, но това е станало след 6.00 ч.и законосъобразно й е отказано. Абсолютно неоснователно при така изложеното, в искането за възобновяване се претендира противоречие с нормата на чл.11,ал.3 от Наредбата. Съгласно същата, вземането на кръв при изследване за алкохол и/или друго упойващо вещество се извършва в срока за явяване, определен в талона за медицинското изследване, а при обективна невъзможност лекарят да вземе кръв в посочения срок, той отразява причините за забавянето и часа на вземането. Казаното е свързано с изследване, което се прави в рамките на издаден талон за предоставяне на кръвна проба. Приемането на такъв обаче е отказано от искателката, а контролните органи не са имали никакво задължение да й връчват втори талон за медицинско изследване. Така че кръвна проба на К. не е взета по нейно желание и позоваването на обсъжданата разпоредба, в контекста на установените по делото факти, е безпочвено, включително и що се касае до оплакване за ограничено право на защита в тази връзка. На последно място, осъдената желае приложение на нормата на чл.425,ал.1, т.2 вр.чл.24,ал.1,т.1 НПК и оправдаването й от ВКС. В този ред на мисли отново е очевидно, че искателката незаконосъобразно претендира върховната съдебна инстанция по наказателни дела да се легитимира като съд по същество и да направи собствен благоприятен за нея анализ на доказателствената съвкупност. И това е така, предвид обстоятелството, че сочената от нея процесуална разпоредба за оправдаване от настоящия съд изисква произнасяне в рамките на фактическите положения по влязлата в сила присъда. А приетата от долустоящите съдилища фактология е престъпна, като при това правилно с оглед нея е приложен материалният закон. Водим от изтъкнатите съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. А. К. за възобновяване на Н.О.Х.Д.128/14 г.по описа на РС-Берковица, В.Н.О.Х.Д.73/14 г. по описа на ОС-Монтана. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/