Р Е Ш Е Н И Е № 313 С. 18.11.2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 5186 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.303 ал.1 т.5 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената от Н. И. К. от [населено място] молба за отмяна с вх.№ 1037026 от 1.10.12г.на влязлото в сила решение от 6.01.2012г. по гр.д. № 15562/11г. на Софийски районен съд. Мотивирана е с твърдение за лишаване от възможност за участие по делото пред въззивната инстанция, вследствие нарушаване на съответните правила за даване ход по чл.142 ал.2 от ГПК и чл.18 ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза. В подадената молба е посочила, че при писмено декларираната невъзможност за явяване в съдебно заседание на 15.05.12г. и представен болничен лист № 0260951 от същата дата, съдът е следвало да отложи делото. Според молителката – ако съдът е счел, че е налице нередовно процесуално действие, е следвало да даде изрични указания за представяне на изискуемото се съгласно чл.18 ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза - медицинско удостоверение по образец. Като твърди, че заболяването, възпрепятствало я да вземе участие в съдебното заседание, е такова, че не е било възможно личното й явяване и че с даване на ход на делото в нейно отсъствие е била лишена от правосъдие във въззивната инстанция, молителката иска влезлия в сила съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане с указание за съблюдаване на правото й на защита. С решението, чиято отмяна се иска, СРС е приел за установено по исковете на [фирма], че Надежда И. К. дължи сумата от 2 290.18лв., стойност на потребена топлинна енергия за имот в [населено място] [улица] вх.4 ап.44 за периода 1.07.07г.-30.04.09г., на основание чл.79 от ЗЗД, във вр.с чл.149 от ЗЕ, ведно със законната лихва за забава, считано от 1.02.10г., както и 304лв. лихви за периода 1.09.07г.-8.12.09г., на основание чл.86 от ЗЗД, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ЗЗД на 1.02.10г. на СРС, като са присъдени и разноски от 251.68лв. Искът е отхвърлен в останалата му част до 2 290.18лв., ведно със законната лихва за забава. Така постановения акт е влязъл в сила, след като е бил потвърден от въззивния съд на 2.07.2012г. Срещу подадената молба за отмяна не е постъпил писмен отговор,по смисъла на чл.306 ал.3 от ГПК. В съдебно заседание страните не явяват. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след, като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата, намира молбата за неоснователна. Изводът си, че не е налице твърдяната от молителката хипотеза на чл.303 т.5 изр.1 от ГПК, настоящият съдебен състав прави въз основа на следните факти по делото : Съгласно чл.142 ал.2 от ГПК – съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. По принцип обстоятелството, че осигуреният е в разрешен отпуск поради временна нетрудоспобност, не е „препятствие което страната не може да отстрани” по смисъла на чл.142 ал.2 от ГПК. Това е така, защото съгласно чл.18 ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза – определеният домашен амбулаторен или свободен режим не освобождава осигурения от задължението да се яви пред органите на съдебната власт през периода на разрешения отпуск поради временна нетрудоспособност. Невъзможността да се яви, поради заболяването, за което е издаден болничен лист подлежи на установяване с нарочно представено /освен болничния лист/ медицинско удостоверение, което следва да е по образеца,който е утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието. Анализът на така цитираните законови разпоредби сочи, че като е дал ход на делото, въпреки писмено декларираната от молителката невъзможност за явяване в съдебно заседание на 15.05.12г. и представения от нея болничен лист № 0260951 от същата дата, въззивният съд не е я лишил от възможност за участие по делото пред втората инстанция. Тъй като няма нарушение на установените правила, подадената молба с посочено основание по чл.303 т.5 изр.1 от ГПК за отмяна е неоснователна. Не може да бъде споделена тезата на молителката, че съдът следвало да й даде изрични указания за представяне на изискуемото се съгласно чл.18 ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза - медицинско удостоверение по образец. Както по-горе беше посочено невъзможността да се яви в съдебно заседание поради заболяването, за което й е издаден болничен лист, подлежи на установяване от страната. Без представено медицинско удостоверение по образец за съда не съществува задължение за отлагане на делото. Преценката, че заболяването не позволява явяването на лицето пред съда е в компетентност на здравните органи и не е възможно да бъде направена от съда. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Н. И. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] вх.4 ап.44 молба за отмяна с вх.№ 1037026 от 1.10.12г.на влязлото в сила решение от 6.01.2012г. по гр.д. № 15562/11г. на Софийски районен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.