2 Р Е Ш Е Н И Е №138 [населено място], 03.12.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1982 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 2725 от 12.04.2013г. постановено от Софийски градски съд, ІV-в състав, по гр.д. № 13072/2012г., с което е обезсилено решение от 10.06.2010г. по гр.д.№ 905/1993г. на Софийски районен съд, 24 състав и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. Касационна жалба е подадена от адв. Р. като служебен защитник на Б. П. Д./Й./. В нея се изтъква, че поради поредица от съдебни грешки производството по делото е висящо от 1993г. Според касатора изразеното от съда разбиране за недопустимост на решението е в нарушение на закона. Освен това, още веднъж се изтъкват поддържаните съображения, че жалбоподателката не е пасивно легитимирана да отговаря по иска по чл. 7 ЗВСОНИ, тъй като не е страна по договора, чиято нищожност се твърди, а е приобретател по правна сделка. Касационна жалба е подадена и от Ц. Т. Д., Й. Т. Ш., двете чрез адв. К. и Е. Ч. Ш.-С. чрез адв. П.. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на закона и в противоречие с отменителните указания на ВКС. Намират за несъстоятелен извода на съда, че е допусната поправка на очевидна фактическа грешка на недопустимо решение. Изтъкват, че първоначалното решение на СРС е обезсилено само в една част - по отношение на предявените след преклузивния срок искове, а по отношение на надлежно предявените искове, за които съдът е формирал мотиви, но не е постановил диспозитив, делото е върнато на първата инстанция за поправяне на тази очевидна фактическа грешка. Ответниците по жалбите В. Я. К. и С. Д. К. не са представили писмен отговор. С определение №300 от 09.07.2014г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280,ал.1,т.3 ГПК по правния въпрос: дали е налице непълнота на решението или е допусната очевидна фактическа грешка когато в исковата молба се претендира нищожност на договор на три основания, в мотивите на съда са изследвани и трите основания, но в диспозитива искът за нищожност е отхвърлен само на едно от трите основания. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение след проверка на заявените в жалбата основания за отмяна на въззивното решение, установи следното: Производството е по иск по чл.7 ЗВСОНИ, предявен през 1993г. от В. Я. К. и С. Я. К. /починал и заместен от наследниците си В. К. и С. К./ против Й. Т. Ш., Е. Ч. Ш.-С., Ц. Т. Д. и Б. П. Д.-Й.. С решение № 138/27.10.2005 г. по гр.д.№ 905/1993 г. на Софийски районен съд, 74 състав е уважен предявеният иск като е признато за установено, че договор за покупко-продажба от 02.09.1963 г. на апартамент № 8, находящ се в С., [улица], етаж 3, заедно с прилежащите му таванско помещение № 8 и мазе № 8 и съответните идеални части от общите части на сградата и от мястото, е нищожен поради нарушения на Н.; отхвърлен е иска за нищожност поради използване на партийно положение. Въззивна жалба срещу решението е подадена от ответниците по иска. С решение от 04.12.2007 г. по гр.д.№ 1781/2006 г. на Софийски градски съд, ІІ-Д състав е обезсилено решението и е прекратено производството по предявения иск с правно основание чл.7 ЗВСОНИ за нищожност поради нарушения на Н., предвид заявяването на основанията след преклузивния срок. Делото е върнато делото на Софийски районен съд за произнасяне по първоначалните искове по чл. 7 ЗВСОНИ за нищожност на договора поради неспазване на Закона за наемите /отм./ и липса на съгласие от наемателя. Посоченото решение на Софийски градски съд е оставено в сила от Върховния касационен съд с решение от 27.11.2009 г. по гр.д.№ 2986/2008 г. на ІІг.о. К. състав е изтъкнал, че всяко нарушение на нормативен акт е отделно основание за нищожност на договора за покупко-продажба и съответно представлява самостоятелен иск по чл. 7 ЗВСОНИ, по който съдът дължи произнасяне. При повторното разглеждане на делото пред Софийски районен съд е постановено решение от 10.06.2010г. по гр.д.№905/2003г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в първоначалното решение № 138/27.10.2005г. по гр.д.№ 905/1993г. като са отхвърлени исковете и на посочените две основания. С решение от 15.07.2011 г. по гр.д.№ 14564/2010 г. на Софийски градски съд, ІV-А състав е постановено следното: 1/ отменено е първоинстанционното решение в частта, с която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка чрез отхвърляне на иска по чл.7 ЗВСОНИ за недействителност на договора от 09.02.1963г. поради нарушение на чл.8 ЗН/отм./ и вместо това е уважен този иск против ответниците Й. Ш. и Цени Д.; 2/ оставено е в сила първоинстанционното решение за поправка на очевидна фактическа грешка в частта, с която е отхвърлен иска по чл.7 ЗВСОНИ за недействителност на договора спрямо ответниците Й. Ш. и Ц. Д. поради липса на съгласие на сънаемателя на жилището; 3/ обезсилено е първоинстанционното решение за поправка на очевидна фактическа грешка в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.7 ЗВСОНИ против ответниците Е. Ш. и Б. Д. и е прекратено производството спрямо тях /съображенията са, че исковете срещу тези две ответници са недопустими, тъй като те не са страни по договора, чиято нищожност се претендира, а са придобили имота с договори за дарение от 1982г., сключени със законните наследници на купувачите по договора от 09.02.1963г./. С решение № 321 от 26.09.2012г. по гр.д.№ 54/2012г. на Върховния касационен съд, І ГО е обезсилено въззивното решение от 15.07.2011 г. по гр.д.№ 14564/2010г. на Софийски градски съд и е върнато делото на Софийски градски съд за ново разглеждане. К. състав е приел, че с въззивното решение съдът е излязъл извън рамките на своите правомощия - в производство по жалба срещу решение за поправка на очевидна фактическа грешка е извършил пререшаване на спора и поправка на формираната с основното решение воля на първоинстанционния съд, което противоречи на същността на производството по поправка на очевидна фактическа грешка. Следва да се уточни, че касационното производство е било образувано по жалба на ответниците по иска Е. Ш.-С., Ц. Д. и Й. Ш., а касационната жалба от страна на ищците не е била подадена. Обжалваното пред настоящия състав решение на Софийски градски съд е постановено при новото разглеждане след извършеното обезсилване от касационната инстанция. В. съд е приел, че решението от 10.06.2010г. по гр.д.№ 905/2003 г. на Софийски районен съд, 24 състав за поправка на очевидна фактическа грешка в първоначалното решение 138/27.10.2005г. по същото дело, е валидно, но процесуално недопустимо. Първоинстанционният съд се е произнесъл с решение за поправка на очевидна фактическа грешка, без да съобрази, че поправяното от него решение - решение 138/27.10.2005г. по гр.д.№ 905/1993 г. е обезсилено, което означава, че не може да бъде поправяно, а той е дължал произнасяне по първоначално заявените основания за нищожност на договора на основание чл. 7 ЗВСОНИ в каквато насока са били указанията и на въззивната, и на касационната инстанция. Решаващият състав е изтъкнал, че на поправка по чл. 192, ал.2 ГПК/отм./ подлежи надлежно постановено съдебно решение, а в случая е установено при извършения инстанционен контрол, че съдът не се е произнесъл по предявените в исковата молба искове, поради което след обезсилването на решението по предявените извън срока искове, делото е било върнато за постановяване на решение по първоначално въведения спорен предмет /останалите два обективно съединени иска по чл.7 ЗВСОНИ/, а не за поправка на очевидна фактическа грешка. Затова Софийски градски съд е намерил за недопустимо да се поправя пропуск в решение, което е обезсилено по реда на инстанционния контрол и в което изобщо липсва произнасяне по предявените от ищците искове. Затова съдът е постановил обезсилване на решението на Софийски районен съд от 10.06.2010 г. по гр.д.№905/2003 г. и е върнал делото на друг състав на Софийски районен съд за произнасяне по предявените искове, че договорът за покупко-продажба от 02.09.1963 г. на апартамент № 8 в [населено място] на [улица], етаж 3 е нищожен на основание чл.7 ЗВСОНИ поради неспазване на нормите на Закона за наемите /отм./ и липса на съгласие на наемателя на жилището. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по правния въпрос: налице ли е непълнота на решението или е допусната очевидна фактическа грешка когато в исковата молба се претендира нищожност на договор на три основания, в мотивите на съда са изследвани и трите основания, но в диспозитива искът за нищожност е отхвърлен само на едно от трите основания; респ. представлява ли очевидна фактическа грешка пропускът на съда да постанови изричен диспозитив за отхвърляне на иска по чл.7 ЗВСОНИ на всяко едно от заявените от ищеца основания за недействителност на сключения договор, за неоснователността на които се е произнесъл в мотивите. Видно, че въпросът най-общо се свежда до разграничението дали е налице непълнота на решението или е допусната очевидна фактическа грешка при пропуск на съда да постанови диспозитив по един от исковете, след като го е разгледал в мотивите. Непълнота на решението, обуславяща допълване по чл. 250 ГПК, съотв. чл. 193 ГПК/отм./, е налице когато съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната, като липсата на произнасяне следва да е налице както в мотивите, така и в диспозитива на съдебния акт. Очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК, съотв. чл. 192, ал.2 ГПК/отм./, е налице когато съдът е формирал воля в мотивите, но тя не е намерила израз в диспозитива или е погрешно изразена. В хипотеза на предявен иск за нищожност на договор на няколко алтернативни основания, съдът следва да разгледа всяко от тях и да се произнесе с отделен диспозитив. Когато са изложени мотиви по едно основание, но е пропуснато да постанови съответен диспозитив по него, то е допусната очевидна фактическа грешка, а не непълнота на съдебния акт. Предвид горното разяснение изводът на Софийски градски съд, че първата инстанция е извършила поправка на очевидна фактическа грешка грешка в едно недопустимо /обезсилено при инстанционния контрол/ решение, е неправилен. В постановеното решение № 138 от 27.10.2005г. по гр.д.№ 905/1993г. Софийски районен съд е изложил мотиви по първоначално заявените две основания за нищожност, но е пропуснал да постанови диспозитив по тях. Затова, съгласно указанията във въззивното решение, потвърдени и от касационната инстанция, с решението от 10.06.2010г. по гр.д.№905/2003г. съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в първоначалното решение като е отхвърлил исковете и на посочените две основания. Постановеното от въззивната инстанция обезсилване на първоначалното решение по част от основанията за нищожност, съпътствано с прекратяване на производството по тях, не обхваща изцяло произнасянето на първоинстанционния съд, тъй като то съдържа и мотиви по другите, надлежно въведени основания, изходът по които не е намерил отражение в диспозитива. А отстраняването на това несъответствие следва да се извърши по реда на чл.192, ал.2 ГПК/отм./, както е процедирал първоинстанционния съд в решението от 10.06.2010г. В резултат на извършената поправка /чрез постановяване на диспозитив по двете първоначално заявени основания за нищожност/ за ищците е възникнало правото да обжалват отхвърлянето на иска на посочените основания, което са сторили с въззивната си жалба, по която е образувано гр.д. № 14564/2010г. на СГС. Първоначалното решение на Софийски районен съд те не са имали интерес да обжалват, защото искът им е бил уважен, макар и само на едно от въведените основания за нищожност, а самостоятелно обжалване на мотивите относно останалите основания за нищожност, е недопустимо. Поради това, при постановяване на решението от 15.07.2011 г. по гр.д.№ 14564/2010г. Софийски градски съд, ІV-А състав, изхождайки от предмета на жалбата, с която е сезиран и от вида на допуснатата грешка, е разгледал основателността на исковете, а не се е ограничил само с преценка на предпоставките за поправка на явна фактическа грешка. Този начин на произнасяне съответства на особеността на конкретната явна фактическа грешка /поставяне на диспозитив към вече налични мотиви по два иска/. Предвид това, не може да бъде споделен изводът в решението на ВКС по гр.д. № 54/2012г., че съдът е извършил недопустима ревизия на първото решение на СРС при липса на жалба срещу него. По изложените съображения обжалваното решение на Софийски градски съд, с което е прието, че решението на СРС по гр.д. № 14564/2010г. е недопустимо като извършващо поправка на обезсилено чрез инстанционен контрол решение, е неправилно и подлежи на отмяна спрямо касаторите Ц. Д. и Й. Ш.. Делото следва да се върне на въззивния съд за постановяване на решение по същество по основанието за нищожност нарушение на нормите на чл.8 ЗН/отм./, в която част производството е висящо. Ищците не са обжалвали отхвърлянето на иска на другото основание за нищожност - липса на съгласие на сънаемател и в тази част въззивното решение е влязло в сила. По отношение на касаторите Е. Ш.-С. и Б. П. Д. обезсилването на първоинстанционното решение следва да остане в сила, но по различни съображения, като наред с това бъде извършено прекратяване на производството по предявените срещу тях искове. Съображенията са следните: Тези ответници не са пасивно легитимирани да отговарят по предявените искове по чл.7 ЗВСОНИ, тъй като не са страни по атакуваната като нищожна сделка, а се явяват частни правоприемници на купувачите по тази сделка. В този смисъл са разрешенията в т.2 на Тълкувателно решение № 1/1995г. на ОСГК и в т.2 на Тълкувателно решение № 1/2009г. от 02.06.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГК на ВКС. Д. за недопустимост на иска е поддържан от тях в течение на производството. С решението от 15.07.2011г. по гр.д. № 14564/2010г. Софийски градски съд също е констатирал тази недопустимост и е постановил обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството против тези две ответници. Ищците не са подали касационна жалба срещу това решение. Касационна жалба е подадена от едната от тези ответници - Е. Ш.-С.. В образуваното касационно производство по гр.д. № 54/2012г. съдът ги е приел за надлежни страни в процеса и с решението си е обезсилил въззивното решение включително и спрямо тях. Затова, въпросът за допустимостта на насочения срещу тях иск стои отново за разрешаване. Предвид горните съображения за липса на пасивна легитимация по иска, следва да се остави в сила обезсилването на първоинстанционното решение против ответниците Е. Ш.-С. и Б. П. Д.-Й., като наред с това бъде прекратено изцяло образуваното против тях производство като недопустимо. По разноските. Предвид прекратяването на производството против двете ответници, те имат право да получат разноските за воденето на делото. Е. Ш.-С. е направила разноски за първата и въззивната инстанция в размер на 600лв. за адвокатско възнаграждение; при двете разглеждания на делото пред ВКС е направила разноски още 860 лв. за държавни такси и адвокатско възнаграждение, така че дължимата сума на разноските е 1460 лв. Б. Д. е защитавана от адвокат - особен представител по чл. 50, ал.2 ГПК/отм./ и разноски не се претендират. Разноските на другите страни следва да бъдат определени в зависимост от изхода на спора при новото разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 2725 от 12.04.2013г. постановено от Софийски градски съд, ІV-в състав, по гр.д. № 13072/2012г. в частта, с която е обезсилено решение от 10.06.2010г. по гр.д.№ 905/1993г. на Софийски районен съд по предявения иск по чл. 7 ЗВСОНИ против ответниците Й. Т. Ш. и Ц. Т. Д. за нищожност на договора за продажба от 02.09.1963г. поради неспазване нормите на Закона за наемите/отм./. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тази част от друг състав на Софийски градски съд. ПОТВЪРЖДАВА решение № 2725 от 12.04.2013г. постановено от Софийски градски съд, ІV-в състав, по гр.д. № 13072/2012г. в частта, с която е обезсилено решение от 10.06.2010г. по гр.д.№ 905/1993г. на Софийски районен съд по предявените искове по чл. 7 ЗВСОНИ против ответниците Е. Ч. Ш.-С. и Б. П. Д.-Й., като наред с това: ПРЕКРАТЯВА производството по предявените против тези ответници искове с правно основание чл.7 ЗВСОНИ. ОСЪЖДА В. Я. К. от [населено място], [улица] С. Д. К. от [населено място], [улица], вх.Б, ет.3, ап.11 да заплатят на Е. Ч. Ш.-С. от [населено място], [улица], ет.5 сумата 1460 /хиляда четиристотин и шестдесет/ лв. разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: