Р E Ш Е Н И Е № 19 София, 13 април 2020 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседания на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:Галина Тонева ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Биляна Чочева при секретар Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 1227/2019 година. Производството по делото е образувано на основание чл. 346, ал. 1 от НПК по касационни жалби от защитника на подсъдимия С. И. П. адвокат О. Т. и от частните обвинители Н. Д. М., Г. Д. М., Д. Н. М. и Я. Н. К. чрез техния повереник адвокат Р. Т. против решение № 203 от 12.11.2019 г. по внохд № 388/2019 г. по описа на Апелативен съд – гр. Пловдив. В жалбата от защитника се сочи, че въззивният съдебен състав неправилно е приложил закона и е наложил явно несправедливо наказание, поради което са налице касационните основания на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Изтъква се, че деянието не е особено тежък случай по смисъла на чл. 93, т. 8 от НК, тъй като обществената опасност на дееца не е висока, а тази на деянието е спорна, което обуславя явна несправедливост на наложената санкция . С тези аргументи се отправя искане за изменяване на решението, оправдаване на подсъдимия за квалифициращия признак особено тежък случай и намаляване на наказанието. В съдебното заседание пред касационния съд защитникът и подсъдимият поддържат жалбата по изложените съображения. С жалбата на частните обвинители също се атакува справедливостта на отмерения обем наказателна принуда, но с доводи за неговата недостатъчна тежест предвид тежкия резултат от деянието и многобройните груби нарушения на правилата за движение, допуснати от подсъдимия. Жалбоподателите подчертават, че неправилно съдът е направил извод за превес на смекчаващите обстоятелства и настояват за налагане на санкция лишаване от свобода за срок от 20 години. Прокурорът пледира решението да бъде оставено в сила, тъй като установените факти са получили точна правна квалификация и адекватно по строгост наказание. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 на НПК установи следното : Пловдивският окръжен съд с присъда № 100 от 13.12.2018 г. по нохд №1397/2018 г. признал подсъдимия С. И. П. за виновен в това, че на 28.05.2018 г., на автомагистрала „Т.“, област П., при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил влекач марка „В.“ с полуремарке „Ш.“ нарушил правилата за движение по 1. чл. 6,т. 1, предл. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП): „Участниците в движението съобразяват своето поведение с пътните знаци“ във връзка с чл. 51, ал. 2 от Правилника за приложение на ЗДвП (ППЗДвП): „Пътните знаци със задължителни предписания имат следните изображения и наименования: пътен знак Г 10- Преминаване отляво на знака“; 2. чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“; 3. чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие; 4. Чл. 58, т. 4 от ЗДвП: „ При движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи в платното за насрещно движение“ и по непредпазливост причинил смъртта на И. Н. М. и С. Я. К., като деянието е извършено след употреба на наркотично вещество (тетрахидроканабинол), от него е настъпила смъртта на повече от едно лице и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл. 343, ал .3, пр. 2 и пр. 5, б.“б“, пр. 2 във връзка с ал. 1, б “в“ във връзка с чл. 342, ал. 1 във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК го осъдил на девет години лишаване от свобода при първоначален общ режим и десет години лишаване от право да управлява моторно превозно средство съгласно чл. 343г от НК. Съдът приспаднал от срока на наказанието лишаване от свобода времето, през което подсъдимият бил задържан в рамките на наказателния процес. Пловдивският апелативен съд с решение № 65 от 11.04.2019 г. по внохд №143/2019 г. отменил изцяло тази присъда и върнал делото за ново разглеждане, тъй като подсъдимият не владеел български език, а първоинстанционното производство било проведено с преводач от неразбираемия за него руски език. Пловдивският окръжен съд, който за втори път бил сезиран с делото, провел процедура по чл. 372, ал. 4 във връзка с чл. 371, т. 2 от НПК. Подсъдимият признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тях. С присъда № 53 от 10.06.2019 г. по нохд №782/2019 г. С. И. П. отново бил признат за виновен в това, че при управление на моторно превозно средство, в нарушение на посочените по-горе правила за движение е причинил смъртта на И. Н. М. и С. Я. К., поради което и на основание чл. 343, ал .3, пр. 2 и пр. 5, б.“б“, пр .2, вр. с ал. 1 , б.“в“ вр. с чл. 342, ал. 1 във вр. с чл.54, ал. 1 от НК и във вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК и чл. 58а, ал. 1 от НК бил осъден на седем години лишаване от свобода при общ режим на изтърпяване с приспадане на времето на задържане по делото, както и на осем години лишаване от право да управлява моторно превозно средство съгласно чл. 343г от НК. Пловдивският апелативен съд с решение № 203 от 12.11.2019 г. по внохд №338/2019 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Жалбите срещу така постановения въззивен акт са основателни, но поради различни от посочените в тях препоставки за касационна намеса. Апелативният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК, относимо към абсолютните предпоставки за отмяна на обжалваното решение. Обосновката на второинстанционния съд съдържа неясноти и противоречия, еквивалентни на липса на мотиви, поради което за касационния съдебен състав е невъзможно да извърши проверка по релевираните както от защитника на подсъдимия, така и от частните обвинители оплаквания. Относно фактическата обстановка на деянието въззивната инстанция е следвала обстоятелствената част на обвинителния акт, тъй като делото е разгледано от окръжния съд по реда на чл. 372, ал. 4 от глава двадесет и седма от НПК след самопризнание на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК. Така било установено, че на 28.05.2018 г. подсъдимият С. П., след употреба на наркотично вещество – тетрахидроканабинол, управлявал товарен автомобил - влекач „В.“ с полуремарке“Ш.“ по южното платно на автомагистрала „Т.“ в посока запад - изток. По същото време, в обратната посока, се движел лек автомобил марка „А.“ с водач пострадалия И. Н. М., до когото пътувала бременната С. К.. Върху част от дясната интензивна лента за движение на южното платно се извършвали ремонтни дейности. На около 550 метра от началото на работния участък от двете страни на пътното платно били поставени табели, указващи максимална скорост от 90 км/ч и преминаване в лявата лента за движение, а на около 346 - 347 метра след тях било паркирано ремарке с голяма подвижна правоъгълна табела с мигаща сигнализация. Върху нея били монтирани пътните знаци А 23 – „Участък от пътя в ремонт“ и Г 10 - „Преминаване отляво на знака“. Преди и след ремаркето се намирали червено-бели конуси. Подсъдимият С. П., поради разсейване, не наблюдавал внимателно пътната обстановка пред себе си, не възприел табелите, не повишил вниманието си и не насочил своевременно товарния автомобил в лявата лента. Той не забелязал и паркираното ремарке и поради това не намалил скоростта на движение въпреки ясните предупреждения за предстоящи препятствия. Така предната част на товарния автомобил достигнала задната част на ремаркето и последвал удар. Едва в този момент подсъдимият осъзнал опасността и навил волана рязко наляво. Маневрата насочила товарния автомобил в посока към северното платно на магистралата. С. П. не успял да овладее ситуацията и напълно загубил контрол върху управлението на композицията, която разрушила разделителната мантинела и навлязла в лявата лента на северното платно. Там предната част на влекача достигнала и ударила предната лява страна на лекия автомобил „А.“. Пътуващите в него И. М. и С. К. получили множество увреждания и починали в купето . Така описаните факти получили фрагментарна и противоречива интерпретация в контекста на инкриминираните нарушения на правилата за движение, допуснати от подсъдимия. Този подход рефлектирал върху изводите за каузалния принос на всяко от тях за настъпилия общественоопасен резултат, тъй като обусловил непреодолими логически противоречия. Тук е мястото да се изтъкне, че този упрек засяга както формирането на вътрешното убеждение на съдебния състав относно правнорелевантните факти в рамките на предмета на доказване, така и тяхната правна квалификация. В настоящия казус броят , естеството и тежестта на всяко от допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение са в основата на изводите на съда относно обществената опасност както на деянието, така и на дееца, поради което е от изключително значение тяхното фактологическо изясняване и правно дефиниране по категоричен и несъмнен начин. Проверяваното решение спестява мотивировка в тази съществена част от въззивния контрол, а изложеният на стр. 12-13 коментар е декларативен и неубедителен. На първо място апелативният съд е съзрял нарушение на разпоредбата на чл.6, т. 1, пр. 3 от ЗДвП, според която участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение с пътните знаци. Разбирайки общия характер на правилото, което само по себе си не може да вмени съставомерно нарушение, съдът е решил, че подсъдимият все пак е допуснал такова, като не се е съобразил с „пояснителната норма“ на чл. 51, ал. 2 от ППЗДвП и не е заобиколил ремаркето, върху което бил поставен задължителния знак Г 10. Тази обосновка по-скоро ангажира нарушение на специалната норма на чл. 51, ал. 2 от ППЗДвП, а не на общия текст на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП, но по-важна от изразената уклончивост, е липсата на разсъждения относно причинно-следствената връзка между описаното нарушение и инкриминираните общественоопасни последици. Въззивният съдебен състав се е задоволил да посочи, че в резултат на нарушението (на чл. 6, т. 1, пр. 3 от ЗДвП) бил допуснат инициален удар, сложил “началото на транспортното произшествие“, но не е проследил динамичния характер на инцидента. Сблъсъкът между товарния автомобил и неподвижното ремарке е станал върху южното платно на магистралата, в зона, изключваща конфликт с насрещно движещи се моторни превозни средства. Според описаната фактическа обстановка едва в момента на удара подсъдимият осъзнал опасността и предприел рязка маневра, отклоняваща товарната композиция на север. Разбирането на съда за генезиса на произшествието е останал логически и доказателствено незащитено в отклонение от процесуалния стандарт на чл. 13 и чл.14, ал. 1 от НПК. Неяснотата в решението се задълбочава още повече с разсъжденията за допуснато от подсъдимия нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, който задължава водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Според въззивния съд то се е изразило в проявено невнимание, попречило на П. да възприеме неподвижното ремарке и да се удари в него - обстоятелства, вече отнесени към неспазването на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП. В същото време е отбелязано, че подсъдимият е изгубил контрол върху товарния автомобил поради рязко завъртане на волана наляво т.е въведен е друг, принципно възможен фактор, лишил водача от възможност да управлява моторното превозно средство. В крайна сметка не е изразено категорично становище коя е причината водачът да не може да контролира товарния автомобил – инициалният удар или неподходяща маневра. На следващо място, наред с нарушението на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП въззивният съд е съзрял и нарушение на режима на скоростта по чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП, като е свел аргументите си до едно изречение. Според него на пътното платно е имало ясно поставени и на достатъчно разстояние предупреждения за предстоящи препятствия пред водача, чиято предвидимост е изисквала от П. да намали допълнително скоростта си на движение. По делото е установено,че подсъдимият е управлявал автомобила си със скорост от 79 км/ч при разрешена скорост 90 км/ч. В решението не е конкретизирана съобразената скорост с оглед посочените обективни критерии на пътната обстановка. Не става ясно и какво е разбирането на съда за дължимото поведение на водача на товарния автомобил – да заобиколи неподвижното ремарке, за да спази чл. 51, ал. 2 от ППЗДвП или, при избор на подходяща скорост, да спре преди сблъсъка с него, за да спази чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ППЗДвП. От отговора на този въпрос зависи колко и кои нарушения на правилата за движение е допуснал подсъдимия. На последно място, мотивировката в проверявания съдебен акт за нарушение на чл. 58, т. 4 от ЗДвП, забраняващ движение по автомагистрала в платното за насрещно движение, е логически непоследователна. Според нея навлизането на товарния автомобил в северното платно е станало след като подсъдимият е загубил контрол върху управлението му т.е когато вече не е разполагал с волеви възможности да определя неговата траектория при спазване на правилата на движение. Въпреки това съдът е вменил на С. П. и това нарушение. Посочените противоречия и неясноти във въззивното решение напълно осуетяват инстанционния контрол върху него и изключват на този етап от развитие на процеса окончателни изводи за правната квалификация на инкриминираната дейност и справедливостта на наложената санкция. Налице е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, обуславящо цялостна отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане съд от друг състав на апелативния съд за поправяне на констатираните нарушения в съгласие с чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 5 от НПК. С оглед изхода от касационната проверка не е възможно да се отговори на възраженията на частните обвинители, които касаят справедливостта на наложеното наказание. Изложените от тях доводи подлежат на преценка и осмисляне от решаващия въззивен състав. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯВА решение № 203 от 12.11.2019 г. по внохд № 388/2019 г. по описа на Апелативен съд – гр. Пловдив и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. Препис от решението в превод на украински език да се връчи на подсъдимия. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.