Р Е Ш Е Н И Е N 340/2011 г. София ,04. 10. 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО гражданско отделение в открито съдебно заседание на десети октомври, две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Даниела Стоянова При участието на секретаря Даниела Цветкова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 488 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 и сл. ГПК . Г. К. С. , Д. Н. С.- С. и Н. Г. С. са подали касационна жалба срещу решение от 13.10.2009 г. по гр.д. № 3422 от 2006 г. на Софийски градски съд, ІІ”д” състав , с което е отменено решение от 21.07.2006 г. по гр.д. № 19017 от 2003 г. на Софийски районен съд, 40 състав и са уважени предявените в обективно съединение искове по чл.124, ал.1 от Гражданско процесуалния кодекс и по чл.108 от Закона за собствеността , предявени от Ж. И. Ф., А. Г. Л. , В. Г. Л. , Л. А. Ш., А. Б. К., М. П. К. –В., В. Т. В., К. П. В. и И. П. В. за незастроена част от 770 кв.м. от УПИ ..., кв.208а по плана на [населено място], м. “Г. глава”. С определение № 186 от 25.02.2011 г. по гр.д. № 488 /2010 на Върховния касационен съд, Първо отделение е допуснато касационно обжалване на решение от 13.10.2009 г. по гр.д. № 3422 от 2006 г. на Софийски градски съд, ІІ”д” състав по въпросите касаещи как , кога и дали наследодателят на ищците е станал собственик на процесния имот; възможно ли е юридическото лице като правен субект да притежава имущество, което е различно от имуществото на съдружниците и съществува ли еднолично събирателно дружество. Поставен е и процесуалния въпрос за обсъждане на доказателствата и доводите на страните в съвкупност и поотделно – чл.12 ГПК придобиването на земеделски имоти по давност. Касаторите намират ,че по този въпрос въззивният съд се е отклонил от трайната съдебна практика като сочат т.2 и т.3 от Постановление № 6 от 1974 г. на Пленума на ВС за придобиване по давност на сънаследствен имоти. Ответниците Ж. И. Ф., А. Г. Л. , В. Г. Л. , Л. А. Ш., А. Б. К., М. П. К. –В., В. Т. В., К. П. В. и И. П. В. са оспорили жалбата и считат същата за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното : Жалбата е допустима защото е подадена от надлежни страни, срещу съдебен акт, които засяга материалните им права, в срока по чл.283 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна защото решението е правилно. Предявен е иск от Ж. И. Ф., А. Г. Л. , В. Г. Л. , Л. А. Ш., А. Б. К., М. П. К. –В., В. Т. В., К. П. В. и И. П. В. против Г. К. С. , Д. Н. С.- С. и Н. Г. С. за незастроената част с площ от 780 кв.м. от УПИ ... , кв.208 по плана на м. “Г. глава” при граници :запад- [улица]с дължина 25 м. , юг- [улица], изток УПИ ... с дължина 33 м. и север останалата част от УПИ- .... Основанието на което претендират правото си на собственост е наследствено правоприемство от И. П. В. , поч. на 18.03.1931 г. /у-ние за наследници № 336 от 27.04.2001 г./. И. В. е бил едноличен собственик на [фирма] като на името на дружеството е бил закупен с н.а. № 171, т.14, н.д. № 2556 от 1919 г. и н.а. № 2 , т.20, н.д.№ 8 от 1920 г. нива в Б. , м. “М.” . По делото е представено у-ние № 175.22.5 от 18.02.1928 г. от Софийски окръжен съд установяващо, че СД” СД”П. и В.”е прекратено и заличено с определение от 24.08.1922 г. , а неговия пасив и актив се получава от И. В.. Дружеството се запазва като търговец с единствен съдружник И. В.. Независимо , че този извод се атакува в касационната жалба , доказателства в противна посока не са представени , а и следва да се зачете факта, че одържавяването по ЗОЕГПНС е било извършено от наследниците на И. В.. Имота е одържавен от наследниците на И. В. по ЗОЕГПНС , а само за Ж. К. идеалната й част от имота е одържавена по Указ за лишаване на съпруга й от българско гражданство. Върху част от имота е било отстъпено право на строеж на К. А. С. с н.а. № 61, т.25, н.д. № 4200 от 1963 г. , който е построил вилна сграда. Извършена е делба по гр.д. № 47 от 1966 г. на СНС 1 р.,1 уч. и къщата е поставена в дял на Л. С. и Г. С. . С н.а. № 152 от 1985 г. Л. С. е дарила своята част на Г. С.. По това дело е установено , че имота е бил разделен на два дяла УПИ ... /върху него е изградена вилната сграда/ и УПИ .../незастроен/ в кв.208 по плана на м. “Г. глава “, [населено място]. Терена е запазил държавния си характер , поради което ищците- ответници по касация считат, че е осъществен “ex lege” реституционният ефект на чл.1 от ЗВСВОНИ, тъй като имота е държавен, на собствениците не е изплатено обезщетение и съществува реално до размерите при които е отчужден. С решение от 4.11.1989 г. по гр.д. № 1236 от 1993 г. на СРС,33 състав иска по чл.7 ЗВСВОНИ за този имот е отхвърлен . В мотивите е посочено, че иска е неоснователен защото липсва сделка, с която държавата да е прехвърлила на физическите лица собствеността върху терена. С н.а. № 148, т.84, н.д. № 18219 от 1992 г. Г. К. С. е надарил син си Н. Г. С. с вилната сграда и е запазил за себе си и съпругата си Д. С. правото на ползване. Представените изводи са правилни и се споделят изцяло от настоящия състав . В случая правилно е приложена т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 17.05.1995 г. по гр.д. № 3 от 1994 г. на ОСГК на ВКС и е уважен иска за ревандикация на незастроената част от имота от която може да се обособи самостоятелен парцел. Постановеното решение е правилно и е в съответствие с трайната съдебна практика поради което следва да се остави в сила. По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила решение от 13.10.2009 г. по гр.д. № 3422 от 2006 г. на Софийски градски съд, ІІ”д” състав . РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: