Р Е Ш Е Н И Е №118 София, 30.11.2017 година Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при участието на секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.дело № 1236 по описа за 2017 година, за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба вх. № 3544 от 20.01.2017 г. на Ж. Й. Н. и М. Д. Н. за отмяна на влязлото в сила решение № 1298 от 24.09.2014 г. по гр.д. № 1268/2014 г. на Окръжен съд-Варна, с което са признати за установени по отношение на Ж. Й. Н. и М. Д. Н. правото на собственост на В. Н. Д. на 1/8 ид.ч., А. Н. Д. на 1/8 ид.ч. и В. Й. Н. на 2/8 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 10135.503.587 с площ от 433 кв.м. по кадастралната карта на [населено място], заедно с находящата се в него жилищна сграда със застроена площ от 75 кв.м. и Ж. Й. Н. и М. Д. Н. са осъдени да им предадат владението на ½ ид.ч. от същия имот, като относно тази ½ ид.ч. е отменен констативен нотариален акт за собственост № 35 от 15.03.2010 г., том I, рег. 2557, дело № 35/2010 г. на нотариус № 124. Молителите се позовават на основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, а именно, че е налице новоузнато обстоятелство – липса на заповед по § 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ на името на наследодателя Й. Н. Д.. В. Н. Д., А. Н. Д. и В. Й. Н. считат, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна и претендират възстановяване на направените разноски. За да уважи предявения иск Окръжен съд-Варна е приел, че страните са наследници на Й. Н. Д., починал на 10.09.1998 г., на когото през 1968 г. е било предоставено право на ползване върху пустееща земя на основание 21-во Постановление на ЦК на Б. и МС от 31.01.1963 г. и който с молба от 26.06.1992 г. е поискал да го изкупи по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ и е заплатил оценката по протокол от 13.04.1994 г. Приел е за установено и, че дадената за ползване и изкупена по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ земя съставлява новообразуван имот с пл. № 252 с площ от 863 кв.м. по плана за новообразуваните имоти на с.о. „Б. дере“, кв.В., [населено място] и като негов собственик е записан Й. Н. Д., а с нотариален акт № 35, том I, рег. № 2557, дело № 35/2010 г. на нотариус № 124 Ж. Й. Н. и П. Й. Н. /също наследници на Й. Н. Д./ са признати за собственици по давност и с договор за доброволна делба имота е придобит от Ж. Н. Д. и съпругата му М. Н.. Разглеждайки спора дали само ответниците по иска или всички наследници на Й. Д. са собственици на имота, съдът е изложил съображения, че е без значение кой е построил сградата до 1.03.1991 г., както и дали ответниците са заплатили цената на правото на собственост върху земята и приел, че не е установено Ж. Н. и П. Н. да са демонстрирали на останалите наследници завладяване на правата им, поради което не са могли да ги придобият по давност. С молбата за отмяна е представено удостоверение рег. № А. от 31.10.2016 г. на [община], установяващо, че не се съхранява издадена заповед по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ за имот № 252 по ПНИ, както и че през 2011 г. имот № 252 е заличен в П. и са попълнени НИ с ид. № 586 с площ 430 кв.м., вписан на П. Й. Н. и В. М. Н. и НИ с ид. № 587 с площ 433 кв.в., вписан на Ж. Й. Н. и М. Д. Н.. Обстоятелството, че няма данни да е издадена заповед по § 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ за имота и да е издаден протокол за въвод във владение се установява и от приложеното удостоверение № А. от 21.10.2016 г. Посочените документи не удостоверяват релевантни към правния спор обстоятелства, които да обусловят отмяна на влязлото в сила решение в хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, приложима когато непълнотата на фактическия или доказателствения материал касае решаващите изводи на съда. В случая и двете страни по спора са извели претендираните права на обстоятелството, че общия наследодател Й. Н. е придобил собствеността на имота, индивидуализиран по плана на новообразуваните имоти от 2003 г. с № 262, при условията на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, като ищците са твърдели, че притежават идеални части като негови наследници, а ответниците – че заради грижата и издръжката, както и заради заплащането на земята, наследодателят още приживе е разделил имота между синовете си, на която негова воля ищците не са възразили. Следователно молителите нямат правен интерес да установяват, че наследодателя не е бил собственик на имота на основание § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, поради което и новите доказателства не могат да обосноват отмяна на влязлото в сила решение. Представената с молбата за отмяна декларация на И. Д. И. не съставлява писмено доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Като частен документ същата се ползва с предвиденото в чл.180 ГПК доказателствено значение, а доколкото автора й не е страна по делото, факта, че е направил изявление не установява релевантни доказателствени факти. Съдържанието на изявленията на декларатора не може да бъде обсъждано, тъй като по същество се касае до свидетелски показания, които са недопустими в хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. С оглед изхода на настоящото производство молителите следва да възстановят направените от ответниците по молбата за отмяна разноски. Представени са доказателства за заплатени възнаграждения както следва: от А. Н. на адвокат Б. М. в размер на 1000.00 лв., от В. Д. на адвокат И. М. в размер на 1000.00 лв. и от В. Н. на адвокат П. Т. в размер на 1000.00 лв. Молителите са заявили възражение за прекомерност на заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение. Възражението е основателно. Възнаграждението е заплатено от всеки от ответниците по молбата за процесуално представителство по настоящото дело, като адвокатите им са се явили в съдебно заседание, пледирали са в хода на устните състезания и са представили писмени бележки. Отчитайки ниската фактическа и правна сложност на делото и по аргумент от чл.9, ал.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът приема, че молителите следва да възстановят на всеки от ответниците по молбата за отмяна по 200.00 лв. от заплатеното адвокатско възнаграждение. Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 3544 от 20.01.2017 г. на Ж. Й. Н. и М. Д. Н. за отмяна на влязлото в сила решение № 1298 от 24.09.2014 г. по гр.д. № 1268/2014 г. на Окръжен съд-Варна. ОСЪЖДА Ж. Й. Н. и М. Д. Н., двамата с адрес: [населено място], [улица], ет.1, ап.3, съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат Д. Ф. и адвокат К. М. да заплатят разноски за настоящото производство както следва: на А. Н. Д., [населено място], [улица], вх. А, ет.5, ап.16, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, ап.8, адвокат Б. М. в размер на 200.00 лв.; на В. Н. Д., [населено място], [улица], вх. А, ет.5, ап.16, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, ап.8, адвокат И. М. в размер на 200.00 лв. и на В. Й. Н., [населено място],[жк][жилищен адрес]0 в размер на 200.00 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: