3 решение по гр.д.№ 671 от 2012 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 13 [населено място], 19, 02, 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Виолета Петрова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 671 от 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. П. З. срещу решение № VI-57 от 27.04.2012 г. на Бургаския окръжен съд, въззивно отделение, VI-ти граждански състав, постановено по в.гр.д.№ 548 от 2011 г. в частта му, с която е отменено решение № 270 от 10.01.2011 г. по гр.д.№ 377 от 2009 г. на Несебърския районен съд за допускане на делбата на две сгради /сграда с идентификатор ... и сграда с идентификатор ... находящи се в ПИ с идентификатор ... по кадастралната карта на [населено място], к.к.”С. б.-запад”/ и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от С. З. иск за делба на тези сгради. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. В писмен отговор от 02.08.2012 г. ответницата по жалбата Т. П. Г. оспорва жалбата. Останалите ответници К. П. А., М. Я. С., Д. Я. Ц. и З. Я. Д. не вземат становища по жалбата. С определение № 811 от 11.10.2012 г. по настоящото дело ВКС, Първо г.о. е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса: може ли в производство, започнало и развило се при действието на новия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., съдът да отхвърли иск за делба на сграда, за която в исковата молба ищецът не е посочил изрично придобивно основание, при условие че с исковата молба се претендира за делба и на дворното място, върху което е изградена сградата, за което е посочено, че е придобито по наследство и след като не е установено друго /не е установено противопоставимо право на собственост на трето лице върху тази сграда/. Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по поставения въпрос счита следното: На основание чл.127, ал.1, т.4 от ГПК в исковата молба ищецът е длъжен да посочи обстоятелствата, на които основава иска си. В случая с предявена искова молба за делба на недвижим имот ищецът следва да посочи на какво основание е възникнала съсобственост между страните по делото- юридическият факт, от който произтича съсобствеността на съделителите върху имота. Когато в исковата молба е посочено основанието за възникване на съсобствеността на страните върху дворното място, не е нужно изрично да се посочва от какво произтича съсобствеността върху изградените в това дворно място сгради, тъй като по оборимата презумпция на закона /чл.92 от ЗС/ тези сгради са собственост на собствениците на мястото. След като съдебната практика трайно приема, че при прехвърляне на правото на собственост на дворно място, в което има построена сграда, трябва да се предполага, че се прехвърля и правото на собственост върху сградата, макар това да не е изрично посочено в нотариалния акт, а волята на прехвърлителя за запазването на собствеността върху сградата трябва да бъде изрично заявена в нотариалния акт, за да бъде оборено предположението на чл.92 от ЗС /решение № 529 от 09.07.2010 г. по гр.д.№ 1129 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, решение № 756 от 17.03.1970 г. по гр.д.№ 133 от 1970 г. на ВС, Първо г.о., решение № 271 от 31.01.1969 г. по гр.д.№ 2242 от 1968 г. на ВС, Първо г.о., решение № 659 от 21.03.1966 г. по гр.д.№ 147 от 1966 г. на ВС, Първо г.о. и др./, няма основание да се приеме нещо различно при делбата- искането за съдебна делба на мястото включва в себе си и искане за делба на изградените в това място сгради и други подобрения, дори и в исковата молба това да не е изрично заявено и да не е посочено основанието за възникване на съсобствеността между съделителите върху сградите и подобренията в мястото. С оглед на отговора на поставения правен въпрос неправилно е и като такова следва да бъде отменено обжалваното решение на Бургаския окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение и вместо него е постановено решение за отхвърляне на иска за делба на сградите, въпреки че е допусната делба на съсобственото на страните дворно място, в което се намират тези сгради, с единствения мотив, че в исковата молба не било посочено основанието за придобиване на тези сгради. Тъй като след отмяната на решението не се налага да бъдат повтаряни или извършени нови съдопроизводствени действия, по аргумент за противното от 293, ал.3 от ГПК настоящият състав на ВКС следва да се произнесе и по съществото на спора. Решението на въззивният съд в частта, с която е била допусната делба при равни квоти /по 1/6 ид.ч. за всеки от съделителите/ на дворното място, представляващо ПИ с идентификатор ... по кадастралната карта на [населено място], к.к.”С. б.-запад” с площ от 882 кв.м. не е обжалвано и поради това е влязло в сила. Тоест, със сила на присъдено нещо е установено между съделителите- страни по настоящото дело, че те са съсобственици на дворното място, върху което са изградени процесните две сгради. След като страните са съсобственици на мястото, на основание чл.92 от ЗС са съсобственици при същите квоти /по 1/6 ид.ч. за всеки един от тях/ и на изградените в мястото сгради с идентификатори ... и ... /с изключение на трафопоста/, тъй като за тези две сгради не е установено друго: не е установено да са изградени след учредено от съсобствениците на дворното място в полза на трето лице или на един или няколко от съсобствениците на дворното място право на строеж, не е установено да са били прехвърлени отделно от мястото на трето лице или на един от съсобствениците, нито е установено да са придобити от трето лице по давност отделно от мястото. Обстоятелството, че павилионите, представляващи сега две самостоятелни сгради с идентификатори ... и ..., са били изградени само от един от съсобствениците– К. П. А., е без значение да правото на собственост върху тях, тъй като изградените върху чужда или съсобствена земя сгради без учредено право на строеж са собственост на собствениците на мястото, а не на лицето, което е изградило сградите- чл.92 от ЗС. Поради това делбата на тези сгради следва да се допусне между същите страни /собственици на дворното място/ и при същите квоти, при които е допусната делбата на мястото- по 1/6 ид.ч. за всеки съделител. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ на решение № VI-57 от 27.04.2012 г. на Бургаския окръжен съд, въззивно отделение, VI-ти граждански състав, постановено по в.гр.д.№ 548 от 2011 г. В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ, с която е отменено решение № 270 от 10.01.2011 г. по гр.д.№ 377 от 2009 г. на Несебърския районен съд за допускане на делбата на две сгради /сграда с идентификатор ... и сграда с идентификатор ..., находящи се в ПИ с идентификатор ... по кадастралната карта на [населено място], к.к.”С. б.-запад”/ и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от С. П. З. иск за делба на тези сгради И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между С. П. З.- ЕГН [ЕГН], Т. П. Г.- ЕГН [ЕГН], К. П. А.- ЕГН [ЕГН], М. Я. С.- ЕГН [ЕГН], Д. Я. Ц.- ЕГН [ЕГН] и З. Я. Д.- ЕГН [ЕГН] при квоти по 1/6 ид.ч. за всеки от тях на следните сгради: сграда с идентификатор ... и сграда с идентификатор ..., находящи се в ПИ с идентификатор ... по кадастралната карта на [населено място], к.к.”С. б.-запад”, одобрена със заповед № РД-18-46 от 18.08.2006 г. на Изпълнителния директор на АК. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.