Ключови фрази
Делба * съпружеска имуществена общност * право на ползване * трансформация на правото на ползване в право на собственост * определяне на квоти

Р Е Ш Е Н И Е

№20

[населено място], 04.04.2016 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на втори февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева

при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 3535 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение № V-21 от 12.03.2015г. по гр.д. № 51/2015г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменено решение № 2154 от 12.11.2014г. по гр.д. № 4208/2014г. на Бургаски районен съд и вместо това е допуснато извършване на съдебна делба на УПИ ХХV, имот пл.№ 93, в кв.6 по плана на в.с. “Боровете” в землището на [населено място], с площ 618 кв.м., заедно с построената в него вилна сграда с площ 50 кв.м. между Т. И. С. с квота 1/8ид.ч., Р. И. А. с квота 1/8 ид.ч., Н. И. Г. с квота 1/8 ид.ч., Н. И. Г. и С. К. Г. с квота 5/8 ид.ч. в съпружеска имуществена общност.
Касационната жалба е подадена от Н. И. Г. и С. К. Г. чрез пълномощника адв. С.. Поддържа се, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон. Съдът неоснователно е приел, че ищците са съсобственици на имота по наследство от Р. П. А., тъй като последната е починала през 2000г., а имотът е придобит през 2009г. от преживелия й съпруг. Изводите на съда не са съобразени с предвидения в закона ред и процедура за придобиване на право на собственост по §4а и сл. ПЗР ЗСПЗЗ върху имот, който е бил предоставен за ползване.
Ответниците по жалбата Т. С. и Р. А. изразяват становище за неоснователност на същата.
С определение № 385 от 04.11.2015г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.3 ГПК по въпроса: представлява ли съпружеска имуществена общност недвижим имот, който е предоставен за ползване по реда на ПМС №11/1982г. на един от съпрузите по време на брака и върху него е построена вилна сграда, но изкупуването на земята съгласно §4а ПЗР ЗСПЗЗ и съответно трансформирането на правото на ползване в право на собственост е осъществено след смъртта на другия съпруг.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Производството е по иск за съдебна делба във фазата по допускането й. Двете ищци Т. и Р., и ответницата Н. са сестри и са наследници на майка си Р. П. А., починала през 2000г. По време на брака на майка им с баща им И. А. С. на името на последния е предоставено право на ползване по реда на ПМС 11/1982г. върху нива с площ 600 кв.м. в местн. Боровете, [населено място]. В имота съпрузите са построили вилна сграда, с разгъната застроена площ 85 кв.м. През 1995г. е подадено искане за придобиване на собствеността по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ. Процедурата по придобиване на собствеността е приключила през 2009г. след смъртта на Р. П. и правото на собственост е признато на И. С.. С нотариален акт от 2010г. той е продал имота, заедно със сградата, на дъщеря си Н. по време на брака й със С. Г..
При тези фактически обстоятелства въззивният съд е намерил предявения иск за делба за основателен. Изложил е съображения, че правото на ползване, предоставяно по силата на актове на Министерския съвет в периода 1963-1988г. е за задоволяване на нуждите на семействата чрез обработване на земя и възможност за изграждане на постройки с жилищен характер. С оглед на това независимо, че в удостоверението е посочено името само на единия съпруг, то правото на ползване е предоставено на съпрузите. Предвидената в § 4а възможност за придобиване правото на собственост се осъществява посредством уредена в закона процедура: подаване на молба в съответен срок, извършване на оценка на земята от общината, заплащане на цената чрез общината също в определен срок и издаване на констативен нотариален акт. Поради тези особености на правото на ползване по § 4 и сл. ПЗР ЗСПЗЗ съдът е заключил, че то е наследимо и при смърт, настъпила по време на висящността на процедурата, тя продължава в лицето на наследниците. По отношение на постройката е приел, че за придобиването на собствеността й важат общите правила и понеже е изградена по време на брака на съпрузите, тя представлява на общо основание съпружеска имуществена общност. В обобщение съдът е приел, че след смъртта на Р. А. нейните три деца са придобили по 1/8 ид.ч. от правото на собственост, а нейния съпруг И. С. притежава останалите 5/8 ид.ч. - Ѕ ид.ч. като дял от съпружеската общност и 1/8 ид.ч. по наследство. С извършената продажба той е могъл да се разпореди само със своята част от имота, което обоснована наличието на съсобственост между трите сестри и съпрузите Н. и С. Г. - приобретатели по договора за продажба.
По основанието за допускане на касационно обжалване. Констатирана е липса на съдебна практика по въпроса дали представлява съпружеска имуществена общност недвижим имот, който е бил предоставен за ползване по реда на ПМС №11/1982г. на един от съпрузите по време на брака и върху него е построена вилна сграда, но изкупуването на земята съгласно §4а ПЗР ЗСПЗЗ и съответно трансформирането на правото на ползване в право на собственост е осъществено след смъртта на другия съпруг.
Съгласно указанията в ППВС № 5/72г., т.2 при преценката дали един недвижим имот е придобит по време на брака, следва да се изхожда от момента на придобиването, определен съобразно общите правила за прехвърлителното действие на съответния придобивен способ. С оглед на това и съобразявайки условията и реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ за придобиване на право на собственост върху предоставен за ползване имот, следва да се приеме, че ако имотът е предоставен за ползване на единия съпруг въз основа на някой от актовете, посочени в §4, ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ по време на брака, но трансформирането на правото на ползване в право на собственост по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ, е извършено след смъртта на другия съпруг, то имотът не може да има статут на съпружеска имуществена общност, а е собственост на придобилия го преживял съпруг. Съображенията на следните:
Разпоредбата на §4а ПЗР ЗСПЗЗ дава възможност на ползвателите, които са построили сграда в имота до 01.03.1991г., да придобият право на собственост, ако заплатят земята на собственика чрез общината в тримесечен срок от влизане в сила на оценката по цени, определени от Министерски съвет. За целта §4а ПЗР ЗСПЗЗ и § 61 и 62 ПЗР ППЗСПЗЗ уреждат нарочна процедура, включваща поредица от действия на ползвателя и на общинската администрация, в резултат на които се стига до придобиване правото на собственост. Така, първо е нужно ползвателят, който желае да изкупи земята, да подаде до общината заявление за изкупуване в срок до 31.01.1998г.; след това назначена от кмета на общината комисия дава становище относно наличието на законовите представки за придобиване на собствеността; въз основа на становището на тази комисия кметът издава заповед, с която признава или отказва да признае правото да се придобие собствеността; заповедта на кмета подлежи на обжалване по административен ред; ако правото бъде признато се възлага извършване на оценка на имота от техническата служба на общината; изготвената оценка се утвърждава със заповед на кмета; тази заповед също подлежи на обжалване по административен ред; след влизане в сила на оценката в тримесечен срок цената следва да бъде заплатена от ползвателя. Заплащането на цената е последното действие, с което приключва реализирането на този сложен фактически състав и което води до придобиване правото на собственост. Когато фактическият състав на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ приключи по време на брака, то имотът ще има статут на съпружеска имуществена общност, тъй като придобиването е възмездно. Когато към момента на заплащане на стойността на земята съпругът на ползвателя е починал, то имотът става собственост на преживелия съпруг - ползвател. Няма основание имотът да бъде третиран като евентуална съпружеска имуществена общност, което да обоснове придобиване на собствеността от преживелия съпруг и от наследниците на починалия.
При горното разрешение обжалваното решение се явява неправилно. Не може да бъде възприета тезата на въззивния съд, че правото на изкупуване е наследимо и понеже процедурата е стартирана приживе на съпругата, то след смъртта й в нейните права встъпват наследниците й. Правото да придобие собственост върху земята принадлежи на съпруга, комуто е било предоставено право на ползване. Трансформирането на ползването в собственост е резултат на уредена в закона административна процедура и едва при приключването й настъпва вещния ефект - придобиването на собствеността. Ако трансформирането се извърши по време на брака имотът става съпружеска общност заради възмездния характер на придобиването, а не поради съществуващо в полза на другия съпруг право на изкупуване, което е реализирано. По отношение на собствеността върху сградата са релевантни същите съображения - построяването й по време на брака не води до придобиване на собственост върху нея отделно от земята, защото се касае до строеж върху чужда земя, макар и предоставена за ползване. Едва след изкупуването на земята се стабилизира и собствеността върху сградата, така че моментът на придобиване на собствеността е един и същ.
При горните изводи предявеният иск за допускане на съдебна делба е неоснователен, тъй като между страните не съществува съсобственост върху имота. В. решение, с което делбата е допусната, следва да се отмени и да се постанови ново за отхвърляне на иска.
На основание чл.9 от Тарифата за държавни такси, събирани от съдилищата по ГПК ищците следва да заплатят държавна такса в размер на 100лв. В полза на ответниците по иска, сега касатори, следва да се присъдят направените разноски по делото за трите инстанции, които възлизат на 2730 лв. по приложения списък на разноските.
Водим от горното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № V-21 от 12.03.2015г. по гр.д. № 51/2015г. на Бургаски окръжен съд и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на Т. И. С. от [населено място], к/с.С., [жилищен адрес] и Р. И. А. от [населено място], [жк], [жилищен адрес] против Н. И. Г. и С. К. Г., двамата от [населено място], кв.Меден рудник, [улица] за допускане на съдебна делба на следния недвижим имот: УПИ ХХV-93, в кв.6 по плана на в.с. “Боровете” в землището на [населено място], [община], с площ 618 кв.м., заедно с построената в него вилна сграда с площ 50 кв.м.
ОСЪЖДА Т. И. С. и Р. И. А. да заплатят по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 100/сто/ лева.
ОСЪЖДА Т. И. С. и Р. И. А. да заплатят на Н. И. Г. и С. К. Г. сумата 2730 /две хиляди седемстотин и тридесет/ лв. разноски по делото за три инстанции.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: