Р Е Ш Е Н И Е № 8 гр. София, 17 юли 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети януари през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЖАНИНА НАЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 1757 по описа за 2014 г. Касационното производство е образувано по протест на Апелативна прокуратура – С. с искане за отмяна на решение № 192 от 27.05.2014 г. по в.н.о.х.д. № 101/ 2014 г. на Софийският апелативен съд, Наказателна колегия, V състав в частта, с която подсъдимите Т. А. К., И. А. М. и В. Р. М., като съизвършители, а подсъдидите П. И. Т., като техен подбудител, както и подсъдимата К. С. З., за самостоятелна престъпна дейност, са били оправдани по повдигнатите им обвинения за длъжностно присвояване, и за връщане на делото за ново разглеждане. С протеста се претендират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Изложени са доводи за липса на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото от въззивната инстанция, което довело до неправилния извод за невинността на оправданите подсъдими и за неправилно приложен материален закон. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Счита, че апелативният съд не е изготвил прецизен доказателствен анализ и като процесуална последица от него е достигнал до погрешни правни изводи за липса на престъпление и несъставомерност на деянието. Допуснато е нарушение на чл. 14 от НПК. Подсъдимите П. И. Т., Д. Г. Д., Т. В. Г. и М. Н. Д. не вземат становище по делото. Служебният защитник на подсъд. Т. адвокат С. Г., защитникът на подсъд. Д. адв. В. Х., на подсъд. Г., адв. Д. Б. и на подсъд. Д. адв. Н. Р. изразяват становище за отхвърляне на протеста като неоснователен. Подсъдимият Т. А. К. и неговите защитници адвокатите Я. Т. и Д. Д., подсъдимата И. А. М. и служебният й защитник адв. И. А., подсъд. В. Р. М. и с адв. Л. Ц., подсъд. Г. П. Г. и адв. С. Д., както и подсъд. К. С. З. и адв. В. И., считат атакувания въззивен съдебен акт за правилен и законосъобразен и пледират за отхвърляне на постъпилия от апелативната прокуратура протест. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на протеста, изложените от страните съображения и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 192 от 27.05.2014 г. по в.н.о.х.д. № 101/ 2014 г. Софийският апелативен съд, Наказателна колегия, V състав потвърдил присъда № 167 от 05.02.2013 г. по н.о.х.д. № 285/ 2004 г. на Софийски градски съд, Наказателна колегия, ІV състав, с която подсъдимите П. И. Т. и Д. Г. Д., като подбудители и помагачи, и подсъдимите: Т. А. К. (дилър в Ц. к. б. (Ц.), И. А. М. (директор „Валутна наличност” на Ц.), В. Р. М. (началник управление „Валутна дейност” в Ц.), Г. П. Г. (заместник-председател на Ц.), Т. В. Г. (главен счетоводител на Ц.) и М. Н. Д. (заместник-главен счетоводител на Ц.), били признати за невиновни в това, че в периода от 28.04 до 03.05.1995 г. в [населено място], в съучастие като извършители и в качеството им на длъжностни лица, да са присвоили пари на обща стойност 387 900 000 неденоминирани лева, равностойни на 6 милиона американски щатски долара, като за улесняването му извършили и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание и присвояването е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, поради което и на основание чл. 304 от НК ги оправдал по повдигнатото им обвинение за извършено престъпление по чл. 203, ал. 1 във вр. с чл. 202, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 201, във вр. с чл. 282, ал. 3 във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като за подсъдимите Т. и Д. съучастието им е по чл. 20, ал. 3 и 4 от НК. Със същата присъда подсъдимата К. С. З. (председател (изпълнителен директор) на Ц.) била призната за невиновна в това, че на 29.08.1995 г. в [населено място], в качеството на длъжностно лице да е присвоила пари в размер на 154 780.06 американски щатски долара, като за улесняване на присвояването е извършила и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, присвояването е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 304 от НПК оправдал подсъдимата по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 203, ал. 1 във вр. с чл. 202, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 201, във вр. с чл. 282, ал. 3 във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. Наказателното производство, водено срещу подсъдимите П. Т. и Д. Д. по обвинение за извършено престъпление по чл. 211 във вр. с чл. 210, ал. 1, т. 1 и 2 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26 от НК е прекратено от първоинстанционния съд с определение от 26.07.2012 г. (т. V, л. 145 от н.о.х.д.), поради изтекла погасителна давност. Постъпилият протест е основателен. Прокуратурата е посочила, че въззивният съд не е извършил обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и при преценката на доказателствата в тяхната съвкупност и взаимовръзка е достигнал до неправилен извод за невинността на подсъдимите К., М., М. и Т.. Според приетите от апелативния съд факти, свид. М. Ч. (чрез свид. К., управител на „Б. и. к.”) наредил на 27.04.1995 г., посредством суифт-система за междубанкови разплащания (тип 910), банков превод от 3 млн щатски долара (USD) по кореспондентската сметка на Ц. в С. б. к., Н. Й., САЩ. Българската банка получила потвърждение на превода на следващия ден. Няколко дни по-късно, на 03.05.1995 г., поради грешка в отмяната на предходно заявен превод от чуждестранното дружество, Ц. получила по същата кореспондентска сметка още 3 млн щатски долара. За тези действия свид. Ч. предварително се бил договорил с подсъд. Т., за когото неправилно считал, че представлява българската банка. Телефонният контакт между двамата бил осъществен от подсъд. Д.. Измамливите действия на подсъдимите Т. и Д. били покрити с давност. Свидетелят Ч. превел парите заради очакван приход от българската банка в размер на един процент дневно, за периода от 27 април до 4 май 1995 г., след което валутата следвало да му бъде върната обратно. Той проверил само съответствието на кореспондентската сметка, но не и действителния управител на Ц.. В двете суифт-съобщения свид. Ч. не посочил бенефициент на банковия превод и данни за характера на сделката. Да се разпоредят с горните суми пред Ц. се манифестирала Популярна финансово-брокерска къща, клон [населено място] (ПФБК), която действала на финансовия пазар от името и за сметка на свой клиент – [фирма], представлявано от подсъд. Т.. Банковите служители приели предложението на ПФБК за изкупят валутата по курс в лева, а паричните средства след обмяната по нареждане на финансовата къща били преведени по конкретни банкови сметки или превалутирани. Приетата за установена в решението фактическа обстановка не се отличава от изложената в мотивите към присъдата и в обвинителния акт. Сред огромния фактологичен обем по делото апелативният съд оставил неизяснени особено съществени за обвинението факти и обстоятелства, които той подценил или не взел под внимание. Понеже не ги съпоставил и обсъдил съвместно с другите доказателства, допуснал посоченото в протеста съществено процесуално нарушение на чл. 13 и чл. 14 от НПК. В мотивите на въззивното решение не е даден отговор за действителното предназначение на инкриминираните парични средства, постъпили по кореспондентската (лоро) сметка на Ц. кооперативна банка в американската банка и въз основа на какви доказателства подсъдимите-банкови служители приели валутата за собственост на представляваното от подсъд. Т. [фирма], след като в суифт-съобщенията събирателното дружество не е посочено за бенефициент на двата валутни транша. Съдът изобщо не е изследвал съдържанието на двата документа (суифт), за да направи извод с какво те обвързват банката, а поведението на всеки от подсъдимите да прецени за правомерно или противоправно. Не е проучил конкретно кои подсъдими са знаели за съдържанието на суифт-съобщенията (МТ 910 - свободно кредитиране) и по какъв начин липсата на бенефициент и на информация за банковата сделка, по която се дебитира лоро-сметката, представляват правно основание за извършване на валутен обмен с постъпилите в банката 6 милиона долара. Съдът не е обосновал и изводите си въз основа на кои конкретни доказателства, представени пред Ц., длъжностните лица от банката се уверили в представителната власт на [фирма] да нарежда сделка с чуждата валута. Договорите на [фирма] с ПФБК от 28.04.1995 г. и 02.05.1995 г. (т. 7, л. 243 и л. 239 от д.п.) не обосновават подобно заключение, а други писмени доказателства не са обсъдени. Ако въззивният съд беше извършил съвкупен доказателствен анализ, той несъмнено би достигнал до други логични и правни изводи, от съществено значение за правилното решаване на делото, а именно – че с получените шест милиона щатски долара е могла да се разпорежда само Ц., но не и друг правен субект. Защото инкриминираната парична сума за периода от 28.04 до 04.05.1995 г. е била по сметка на банката, а представляваното от подсъд. Т. събирателно дружество не е имало права над валутата – не са представени доказателства, които да установяват противното. Информацията за постъпващите суми, с която разполагали подсъдимият Т. и представителите на ПФБК, не представлява достатъчен законов повод за предприетото имуществено разпореждане. Банковите служители не са имали правно основание да се разпоредят с чуждата парична сума, включително и по нареждане на [фирма]. Поведението на подсъдимите (или на част от тях) следва да се разгледа съобразно признаците от обективната и субективната страна на длъжностното присвояване, за което има повдигнато обвинение. Следователно не е приложен материалният закон по чл. 201-205 от НК, който е следвало да бъде приложен. Прекият умисъл към престъпление следва да се изведе от поведението на длъжностните лица от банката, които са имали властническите правомощията да преценят и реално са разрешили извършването на валутния обмен. В т. 4 на ППВС № 3/1970 г. е определено, че длъжностното присвояване се извършва, когато длъжностно лице се разпореди като със свое с имущество, връчено в това му качество или поверено му да го пази или управлява. Доктрината и съдебната практика неотклонно приемат, че имущественото разпореждане за субекта на престъпление е без правно основание. Прокуратурата е повдигнала в обвинение квалифицирания случай по чл. 202, ал. 1, т. 1 от НК – когато за улесняване на длъжностното присвояване е извършено друго престъпление. Апелативният съд е повторил грешката на първата инстанция и е разгледал само улесняващото престъпление (по чл. 282 от НК), без да съобрази от правна страна, че липсата на улесняващо престъпление към длъжностно присвояване води до наказуемост по основния състав, а не до автоматично отпадане на наказателната отговорност и за улесненото престъпление (длъжностното присвояване). Освен това, въззивната инстанция не е направила разграничението, че улесняващото престъпление е по-леко наказуемо и затова деецът отговаря само за едно престъпление – улесненото престъпление, което поради особеностите (усложнението) от обективна страна представлява по-тежко квалифициран състав. Ако общото престъпление по служба (по чл. 282 от НК) улеснява присвояването, цялата престъпна дейност следва да се квалифицира по чл. 202, ал. 1, т. 1 от НК. Когато нарушаването или неизпълнението на служебните задължения, превишаването на властта или правата се изразява в самото присвояване, деянието на длъжностното лице следва да се квалифицира по чл. 201 от НК (ППВС № 2/1980 г., т. 4). Престъплението е резултатно и неговото изпълнително деяние е довършено с настъпване на имотната вреда. Използваната валута от Ц. в банковата й дейност, реализираната печалба и частично върнатата години по-късно парична сума нямат пряко отношение с извършеното през 1995 г. обществено опасно и противоправно деяние. Доказателственият анализ и правните изводи във въззивното решение показват, че съдебният състав не е бил подготвен да реши правилно делото от фактическа и правна страна. Така например подробно е обсъдена липсата на длъжностно качество у подсъдимите Т. и Д. (л. 144 от в.н.о.х.д.), макар те да са обвинени за подбудители и помагачи, а не като съизвършители на длъжностно присвояване (обвинение по чл. 202, ал. 1, т. 2 от НК не е повдигано); съучастниците по чл. 20, ал. 3 и 4 от НК могат и да не са длъжностни лица. Подсъдимата З. е била председател на Ц. и е имала качеството на длъжностно лице по чл. 93, т. 1, б. „б” от НК, но в мотивите (л. 145) е посочена като „служител на финансова брокерска къща – Т.” и не била длъжностно лице. Противоречиво е изследван признакът длъжностно лице по чл. 93, т. 1, б. „а” от НК за подсъдимите М. и М. (л. 146), след като съдът изрично е определил банката за недържавно учреждение. По недопустим начин апелативният съд е поставил под съмнение невиновността на оправдания подсъдим П. Т. с думите: „…в настоящия казус се съдържат безспорни данни за осъществено престъпление от страна на подс. Т. по чл. 211 от НК…”, с което е нарушена разпоредбата на чл. 317 във вр. с чл. 305, ал. 6 от НПК. Допуснатите от Софийски апелативен съд процесуални нарушения на чл. 13 и чл. 14 от НПК са съществени, тъй като са довели до липса на мотиви в съдебното решение по важни въпроси от предмета на делото и до ограничаване на правата на страните, в частност – на прокуратурата. Процесуалните нарушения в доказателствения анализ и в правните изводи са предпоставили формирането на неправилно вътрешното убеждение у съдебния състав за липса на престъпление, поради което не е приложен материалният закон, който е следвало да бъде приложен. Посочените в протеста касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК са проявени по делото, което налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, от стадия на съдебното заседание. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 във вр. с ал. 3, т. 2 и 3 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло решение № 192 от 27.05.2014 г. по в.н.о.х.д. № 101/ 2014 г., по описа на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, V състав и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.