О   П    Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е   № 93        София, 25.01. 2010 год.     ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия,   І т.о.    в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и десета година в състав:                                               Председател: Таня Райковска                                                       Членове: Дария Проданова                                                                        Тотка Калчева   като изслуша докладваното  от съдията  Проданова ч.т.д. № 848     по описа  за 2009  год. за да се произнесе взе предвид следното:   Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т. "Индустриалкомерс"ЕООД срещу О. № 7* от 09.07.2009 год., постановено по ч.гр.д. № 4097/2009 год. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждането от 28.01.2009 год. по ч.гр.д. № 40520/2008 год. на Софийски районен съд 60 с-в. С него е постановен отказ по искането на Т. "Индустриалкомерс"ЕООД за издаване по реда на чл.418 вр.чл.417 на заповед за изпълнение срещу Ю. И. С. за изпълнение на парично вземане. В депозираното на 02.12.2008 год. заявление се съдържа искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за: 1./ Парично вземане в размер на 2065 евро, представляващо неустойка върху незаплатена лизингова вноска; 2./ Законна лихва "от 10.10.2007 год. до изплащане на вземането". Представен е документ за внесена държавна такса в размер на 80.78 лв. За да постанови отказ за издаване на заповед за изпълнение, Софийски районен съд 60 с-в се е мотивирал с това, че второто от посочените вземания не е конкретизирано като период и размер и за него няма внесена държавна такса. Сезиран с въззивната жалба на Т. "Индустриалкомерс"ЕООД, съставът на Софийски градски съд е посочил, че доколкото второто вземане не е конкретизирано по размер, не може да се определи внесената държавна такса върху кое от тях е, а указания за конкретизация не могат да бъдат давани в това производство, поради което е потвърдил отказа. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно като постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон, а допускането на касационното обжалване основана на всички предпоставки на чл.280 ал.1, като конкретните доводи са свързани с основанието т.2 ГПК – противоречиви становища на състави на СРС по прилагането на чл.101 ГПК в заповедното производство. Върховният касационен съд-Търговска колегия, състав на І т.о. отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, спазен е преклузивният срок по чл.275 ал.1 ГПК и с нея се иска касиране на акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Становището на настоящия съдебен състав е, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационен контрол по поставения въпрос, доколкото противоречивата практика е преодоляна. Доколкото, обаче липсва съдебна практика по поставения въпрос за дължимостта на държавната такса по отделните вземания и евентуалната нередовност на заявлението, ако по отношение на едно от тях тя не е внесена, налице е основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и касационен контрол ще следва да бъде допуснат. По въведения въпрос – редовността на заявлението и възможността на съда да даде възможност за отстраняване на недостатъците, вече съществува непротиворечива практика на ВКС (ч.т.д. № 176/2009 год. ІІ т.о. на ВКС; ч.т.д. № 204/2008 год. І т.о. на ВКС), съобразно която за районния съд не съществува задължение за даване на указания за отстраняване на нередовностите на заявлението. Разпоредбата на чл.410 ал.2 ГПК не препраща изрично към чл.129 от ГПК относно проверката за редовност на заявлението. По силата на чл.411 ал.2 т.1 ГПК съдът се произнася едновременно по редовността на заявлението по чл.410 ал.2 във вр.чл.127 и чл.128 ГПК и по основателността на искането по чл.411 ГПК. В Г. 37 – чл.425 ал.2 ГПК е предвидена изрична възможност районният съд да дава писмени указания, но само когато не е използван образец на заявлението или използваният е неправилен. Разпоредбата на чл.101 ал.1 ГПК, вменяваща задължение на съда да следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия, не намира приложение при констатирана нередовност на заявлението по чл.410 ГПК. Същата въвежда общи правила за поправяне на процесуалните действия на страните, но не и при нередовност на сезиращия съда акт – заявление за издаване на заповед за изпълнение. Липсата на изрична или препращаща норма налага извода, че при нередовност по чл.127 ал.1 и 3 или по чл.128 т.1 и 2 ГПК съдът се произнася с разпореждане за отхвърляне на заявлението. Обжалваният съдебен акт в частта с която е постановен отказ за издаване на заповед за изпълнение за вземането за лихва е постановен с съответствие с тълкуването, дадено от ВКС, поради което настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия не допуска касационното обжалване на основанията по чл.280 ал.1 от ГПК в тази му част. Не е така, обаче, по отношение искането за издаването на заповед за изпълнение в частта за неустойката в размер на 2065 евро. Принципно правилно е становището на Софийски градски съд, че ако е налице непълен размер на държавната такса; ако заявените парични вземания са повече от едно, внесеният размер на държавната такса е недостатъчен да покрие всички тях и е налице неяснота относно това, за кое вземане е внесена – в този случай чл.101 ГПК не може да бъде приложен, поради съображенията, изложени по-горе и по заявлението ще следва да бъде постановен отказ. В конкретния случай, обаче, такава неяснота не е налице. Всъщност има валидно направено искане за издаване за заповед за изпълнение само за едно парично вземане – задължение за неустойка в размер на 2065 евро и държавната такса – 2% върху левовата му равностойност възлиза на 80.78 лв. Точно в този размер е внесената държавна такса. Неяснота за кое вземане е внесена няма, доколкото задължението за лихва само е маркирано, без да бъде посочен размер. Т.е. на практика липсва валидно заявено искане по второто перо. От това следва, че Софийски районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата 2065 евро, което е редовно и върху него е внесена държавна такса. Разпростирането на нередовността на заявлението в частта за лихвата и върху редовно заявеното искане за неустойката при внесена държавна такса е неправилно. Това налага касиране на въззивния акт и произнасяне по основателността на искането, като издаването на заповед за изпълнение ще следва да бъде допуснато. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.   О П Р Е Д Е Л И :   ОТМЕНЯ О. № 7* от 09.07.2009 год. по ч.гр.д. № 4097/2009 год. на Софийски градски съд и разпореждането от 28.01.2009 год. по ч.гр.д. № 40520/2008 год. на Софийски районен съд 60 с-в в частта с която е постановен отказ за издаване на заповед за изпълнение по задължението за неустойка, вместо което постановява: ДОПУСКА издаването по реда на чл.418 вр.чл.417 т.3 ГПК в полза на "Индустриалкомерс"ЕООД с код по Б. 030208861 на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Ю. И. С. с ЕГН-6207286975 за сумата 2065 евро (две хиляди и шестдесет и пет евро), представляваща неустойка за периода 10.10.2007 – 27.11.2008 год. по сключен на 14.04.2005 год. договор за финансов лизинг на лек автомобил, ведно със законната лихва, считано от 02.12.2008 год., както и за направените по делото разноски пред трите съдебни инстанции, възлизащи на 121.17 лв. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за изготвяне на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. ОСТАВЯ без уважение частната касационна жалба на "Индустриалкомерс"ЕООД в останалата и част. Определението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.