Р Е Ш Е Н И Е № 173 София, 22.12.2015 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при секретаря Милена Миланова при участието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1201 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 – чл.293 ГПК по касационна жалба на на „Ю. Д. П.” чрез адвокат Б. Д. срещу решение № 553/11.11.2013 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/, Търговски отделение, І състав по т.д. № 948/2013 г., с което е потвърдено уважително решение на Пловдивски окръжен съд /ПОС/ по иск на [фирма] срещу настоящия касатор за сумата 50000 евро – частичен иск от 1170712.68 евро, представляваща сбор от получени от „Ю. Д. П.” недължими комисионни за апартаменти по 20 броя фактури, издадени на основание сключен на 12.03.2008 г. в [населено място] договор за посредничество. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, в открито съдебно заседание иска обезсилване на обжалваното въззивно решение по изложените съображения в касационната жалба и връщане на делото за ново разглеждане. Подробни съображения излага в писмени бележки. Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва същата по съображения в писмен отговор, които поддържа в открито заседание, като твърди, че е подадена ясна искова молба. Прави възражения за прекомернаст на претендираното адвокатско възнаграждение за противната страна. С определение № 600/20.07.2015 г. ВКС, ТК, първо отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на ПАС с оглед преценката за неговата допустимост, за която следи служебно /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/, свързана с постановяването му по неясна искова молба. ВКС, ТК, първо отделение като съобрази доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните намира следното: ПОС е сезиран с иск от [фирма] срещу „Ю. Д. П.” за сумата 50000 евро – частичен иск от 1170712.68 евро, представляваща сбор от получени от „Ю. Д. П.” недължими комисионни за апартаменти по 20 броя фактури, издадени на основание сключен на 12.03.2008 г. договор за посредничество, по силата на който ищецът възлага, а ответникът приема да посредничи при продажба на недвижими имоти – апартаменти в масивна жилищна сграда, туристически комплекси в Слънчев бряг и Н., Бургаска област и всякакви следващи проекти срещу комисионно възнаграждение, уговорено като процент от стойността на всяка сделка, осъществена с помощта на посредника и платима в определени срокове. Претенцията на ищеца е за връщане на платени без основание комисионни по посочени фактури, тъй като ответникът като посредник по сключения между страните договор не е изпълнил задълженията си по същия – по предварителните договори, за които е било заплатено посредническо възнаграждение не се е стигнало до реално прехвърляне на недвижимия имот с нотариален акт. ПОС е уважил така предявения иск по чл.79 ЗЗД, като в диспозитива е отразил, че сумата следва да се върне на ищеца като недължими комисионни по договор за посредничество по посочени фактури, конкретизирани с дати и размер на приведени суми за конкретни имоти. ПАС е потвърдил решението на ПОС по въззивна жалба на „Ю. Д. П.”. При наличие на оплаквания във въззивната жалба във връзка с доклада на ПОС и правната квалификация на иска в този доклад - чл.55 ал.1 ЗЗД, без сочена конкретна хипотеза на тази разпоредба, а постановено решение по иск на друго основание – по чл.79 ЗЗД, ПАС е потвърдил първоинстанционното решение, без да посочи в своето решение правната квалификация на предявения иск като законова разпоредба, но е възпроизвел приетото от ПОС, че ответникът следва да върне недължимо платени комисионни възнаграждения по посочени фактури по сключения договор, защото не се е стигнало до сключване на договори за покупко-продажба по нотариален ред в тези случаи, за които са му платени комисионите. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване – преценката за допустимостта на въззивното решение, свързана с постановяването му по неясна искова молба, настоящият състав на ВКС намира следното: В претенцията на [фирма] срещу „Ю. Д. П.” /обективирана в насрещна искова молба/, по която са се произнесли ПОС и ПАС се съдържат твърдения за неизпълнение на задължения по договор за посредническа дейност, а се претендира връщане на недължимо платени фактури по същия договор. Индивидуализацията на спорния предмет става чрез посочване на основанието и петитума на иска, предявен до съда. При така предявената претенция е налице противоречие между обстоятелствата, на които се основава иска /чл.127 ал.1 т.4 ГПК/ и петитума /чл.127 ал.1 т.5 ГПК/, доколкото обстоятелствата насочват на договорно неизпълнение, а искането – на неоснователно обогатяване. Констатираното от настоящата инстанция противоречие между обстоятелствена част и петитума, водещо до неясна искова молба е неотстранимо на този етап, а е следвало да бъде констатирано и отстранено от въззивният съд. Като инстанция по същество въззивният съд следва сам да приложи чл.129 ГПК за отстраняване нередовностите на исковата молба и ако не го стори, а разгледа делото по същество, неговото решение е недопустимо. Ето защо настоящият състав на ВКС счита, че произвасянето по неясна искова молба е довело до недопустимост на въззивното решение и на основание чл.293 ал.4 ГПК то следва да бъде обезсилено и делото се върне за ново разглеждане на въззивния съд за отстраняване нередовностите /неяснотата/ в предявената искова претенция, в какъвто смисъл са и указанията на т.5 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС вр. с т.4 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. При новото разглеждане на делото от ПАС, съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС – чл.294 ал.2 ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл.293 ал.4 ГПК, съдът: Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 553/11.11.2013 г. на Пловдивски апелативен съд, Търговски отделение, І състав по т.д. № 948/2013 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.