2 Р Е Ш Е Н И Е № 187 Гр.София, 13 септември 2011 година Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на четвърти април две хиляди и единадесета година в състав, ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ:ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретар АВРОРА КАРАДЖОВА и в присъствието на прокурор АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдията /председател/ ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело № 1094/2011 г. Делото в тази съдебна инстанция е по жалба, подадена от името на подсъдимия И. П. К. срещу решението на Бургаския апелативен съд, изменящо присъдата на Сливенския окръжен съд не само в посока на утежняване на положението му, но съдържащо и отказ то да бъде смекчено. Първоинстанционната присъда – 23 от 7 октомври 2010 г. по нохд 395/10, е за престъпление по транспорта по чл.343, ал.1, б.”а” НК, извършено на 13 май 2010 г. и причинило смъртта на 80-годишната пешеходка М. А. А.; наложеното на подсъдимия наказание е 3 г. лишаване от свобода, но е намалено по реда на чл.58а НК на 1 г.л.св. заради проведеното в окръжния съд съкратено съдебно следствие; наказанието освен това е условно (чл.66 НК) за 3 г. и наложено заедно с лишаване от право да се управлява МПС за същия срок. Присъдата има и гражданскоосъдителна част за обезщетението за имуществени щети в размер на 1500 лв., дължимо на тримата наследници на починалата (съпруг и двама синове). Бургаският апелативен съд като втора (въззивна) инстанция с решението си № 247 от 22 декември 2010 г. по внохд 262/10 е уважил частично протеста на съответния прокурор срещу присъдата, като е отменил условното осъждане на подсъдимия, а жалбата от негово име (за по-благоприятни условия на осъждането по чл.66 НК или за определяне на по благоприятно наказание – пробация) – отхвърлил; въззивната жалба е отхвърлена и в частта й за намаляне на присъденото обезщетение. В подадената сега (касационна) жалба отново се настоява за по-лекия вид наказание при условията на изключително или многобройни смекчаващи обстоятелства, но алтернативно е поискано и връщане към условното осъждане. Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на касационната инстанция, а прокурорът е за нейното отхвърляне. ВКС намери жалбата за основателна, но не във всичко, което е поддържано в нея или в нейна подкрепа. Оспорената от жалбоподателя отмяна на условното осъждане се основава не само на голословно противоречие с убедителните изводи на апелативния съд, че подсъдимият не може да бъде смятан за неосъждан към този момент; извършено е позоваване на две решения на ВКС, които нямат никакво отношение към незаконосъобразните доводи в подкрепа на условно осъждане. Апелативният съд, от друга страна, би бил убедителен и в аргументацията си при коригиране на санкционирането на подсъдимия, ако се бе отнесъл с по-голямо внимание към доказателствата неговото здравословно състояние. Нейното подценяване е очевидно при отхвърлянето като неотносимо към времеизвършването на престъплението ЕМГ изследването от 6 декември 2010 г. (неправилно датирано от съда като извършено на 20 ноември 2008 г.-вж.на л.58 от делото), но по-съществено е обявяването на здравословното състояние на подсъдимия извън кръга на обстоятелствата, които могат да бъдат изключителни по смисъла на чл.55 НК. БАС би могъл и да е прав, но без изслушването по въпроса на съответния специалист или специалисти, мнението му си остава неуважително към необходимостта от специални знания, за която по аналогия в случая важат изискванията в чл.144, ал.2 НПК. Необходимо е било, с други думи, в резултат на законосъобразно тълкуване на чл.54, ал. 2 и 55, ал.1 НК съдът да направи необходимото за изясняване на обективната истина в изтъкнатата посока и за осигуряването на правото на защита на подсъдимия (арг. от чл.13 и 15 НПК), и като не го е сторил, е постановил решението си в нарушение на материалния закон, но с процесуалните последици от това, които пък на свой ред изискват отстраняване, както се отстраняват съществените нарушения на процесуални правила (чл.354, ал.3, т. 2 НПК). Ето защо и съобразно останалите приложими разпоредби от глава двадесет и трета от НПК, ВКС – І н.о. Р Е Ш И : Отменя въззивно решение № 247 от 22 декември 2010 г. по внохд 262/10 на Бургаския апелативен съд и връща делото за ново разглеждане от стадия на заседанието по чл.327 НПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: