Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * земеделски земи * правосубектност * план за земеразделяне * възстановяване правото на собственост * застрояване * общинска собственост


                                        Р Е Ш Е Н И Е
                                   
                                   №. 571
                                    София, 19.07.2010 г.
                                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

  
   
            Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и десета година, в състав:


        Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
                Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
                                                                                  ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА


            при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№ 385 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. М. Р. от гр. Д. срещу решение №533 от 18.11.2008г. по гр.д. №652/2008г. на Д. окръжен съд.
В жалбата е развито оплакване за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон /чл.10, ал.12 от ЗСПЗЗ/ при преценка на спорното право на собственост на ищеца върху процесния имот, както и за неправилно уважаване на ревандикационния иск срещу физическо лице, въпреки че то владее имота в качеството си на едноличен търговец.
Ответникът в производството Р. П. Н. оспорва жалбата. Подробни доводи излага в писмен отговор.
За да се произнесе по жалбата, настоящият състав взе предвид следното:
С обжалваното решение състав на Д. окръжен съд е оставил в сила решение №69 от 23.06.2008г. по гр.д. №1140/2005г. на Д. районен съд в основната му част, с която са били уважени предявените от Р. П. Н. срещу Г. М. Р. два обективно съединени иска по чл.108 от ЗС за следните части от недвижими имоти: 424кв.м. от нива, цялата с площ от 3,135 дка, находяща се в землището на гр. Д., имот №366002, спорната част разположена по протежение на цялата северна граница на имота и защрихована със син цвят между точки № 1* и 7 по скица №1 /л.61 от първоинстанционното производство/ и 304 кв.м. от нива, цялата с площ от 3,420 дка., представляваща имот №366003, спорната част разположена по протежение на южната граница на имота и защрихована с червен цвят по скица №2 /л.60 от първоинстанционното производство/.
В. съд е приел, че ищецът е закупил с нот.акт №95/2004г. процесните имоти №366002 и №366003, намиращи се в бивш стопански двор на организация по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, които са били възстановени на праводателите му по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ. От своя страна ответникът, в качеството му на ЕТ „С”, се е снабдил с два констативни нотариални акта №54 и 55/2004г. за собственост въз основа на покупко-продажба и давност на следните имоти: поземлен имот №72624.632.5 по кадастралната карта на гр. Д., с площ от 0,870 кв.м., представляващ склад с площ от 533 кв.м. и прилежаща площ към него, както и имот №72624.632.16 по кадастралната карта, с площ от 2809 кв.м., ведно с построената в него сграда – свинарник със застроена площ от 387 кв.м. Имотите на ищеца и на ответника са съседни. Тези на ищеца представляват земеделска земя, а тези на ответника – урбанизирана територия, съгласно заключението на вещото лице. Прието е за установено, че ответникът владее спорните части от имотите на ищеца.
При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че ищецът е собственик на имоти №366002 и №366003, части от които се владеят от ответника без правно основание. Прието е за неоснователно възражението на ответника, че имотите на ищеца нямат земеделски характер и не са подлежали на възстановяване по ЗСПЗЗ. Изложени са мотиви, че след изготвяне на парцеларния план на стопанския двор на обект „С”, тази площ, която не е била нормативно необходима за животновъдните сгради е описана като свободна земеделска земя, която е възстановявана по реда на ЗСПЗЗ. Намерено е за ирелевантно и възражението на ответника, че фактическата власт се осъществява от него не като физическо лице, а като едноличен търговец и затова искът по чл.108 от ЗС следва да бъде отхвърлен. Съдът е приел, че с регистрирането си като ЕТ, физическото лице не променя своята правосубектност, а само правоспособността си да бъде страна в търговски отношения, докато в случая спорът е граждански, а не търговски.
С определение №684 от 14.07.09г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса дали в хипотезата на чл.10, ал.12 от ЗСПЗЗ е допустимо възстановяване на собственост с план за земеразделяне.
По този въпрос настоящият състав намира следното:
В чл.10, ал.12 /нова ДВ бр.79/96г./ на ЗСПЗЗ е предвидено възстановяване правата на собствениците по реда на чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ върху земите, включени в стопански дворове на ТКЗС, ДЗС или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, когато не са застроени и не представляват прилежащи площи към сгради. С последващите изменения на текста е уточнено, че се имат предвид земите в стопанските дворове, независимо дали те са във или извън урбанизираните територии.
Тази разпоредба следва да се разглежда във връзка с други текстове от ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, които регламентират статута на земите и сградите в стопанските дворове на организациите по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Сградите и съоръженията, построени в тези стопански дворове, представляват част от имуществото на организациите по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ и подлежат на разпределение между правоимащите или на продажба чрез търг – чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.48, ал.2, 8 и 10 от ППЗСПЗЗ. Прилежащите площи към сградите и съоръженията, както и земите, които не са заети от сгради и прилежащи площи, но не са годни за земеделско ползване и не подлежат на възстановяване, представляват държавна собственост – чл.27, ал.10, вр. ал.6 и ал.8. По аргумент на противното, останалите земи в стопанските дворове, които са годни за земеделско ползване, подлежат на възстановяване или обезщетение по реда на ЗСПЗЗ.
Анализът на тези текстове сочи, че възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ върху земи, включени в стопански дворове на организации по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, може да стане само ако те имат земеделски характер, т.е. ако не са застроени, не са прилежащи площи към сгради и съоръжения и са годни за земеделско ползване. Възстановяването се извършва при условията на чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ – т.е. в съществуващи или възстановими стари реални граници. Възстановяването не може да се извърши с план за земеразделяне, но в смисъла, който чл.14, ал.1, т.2 от ЗСПЗЗ и чл.18г, ал.1, т.4 от ППЗСПЗЗ влагат в това понятие. Стопанските дворове са извън териториите по чл.18г, ал.1, т.4 от ППЗСПЗЗ, за които се изработват планове за земеразделяне. За тях се изработват парцеларни планове или планове на новообразуваните имоти по чл.45, ал.3 от ППЗСПЗЗ – арг. от чл.56е, ал.1 от ППЗСПЗЗ и §36, ал.3 от ПЗР на ПМС 85/30.04.08г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Земеделските земи в тези стопански дворове, които не са възстановени по реда на чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ, стават общинска собственост по силата на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и могат да служат за обезщетяване, включително и в хипотезата на чл.11, ал.4 от ЗСПЗЗ. Това не противоречи на чл.10, ал.12 от ЗСПЗЗ, тъй като става въпрос за различни хипотези. Чл.10, ал.12 от ЗСПЗЗ регламентира начина на възстановяване на земеделските земи, включени в стопански дворове на организации по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но не изключва възможността тези земи, ако са станали общинска собственост по реда на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и да послужат за обезщетяване на бившите собственици.
По съществото на касационната жалба:
В конкретния случай спорът е за собственост на земеделски земи, определени като такива с парцеларния план на стопанския двор на организация по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, които са станали собственост на общината по силата на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и които са послужили за обезщетяване на праводателите на ищеца по реда на чл.11, ал.4 от ЗСПЗЗ. Данни за това се съдържат в решението на общинска служба по земеделие гр. Д. №421 от 25.11.2002г., което изрично се позовава на чл.19 от ЗСПЗЗ и на предходно свое решение по чл.25, ал.3 от ППЗСПЗЗ. Това решение не противоречи на чл.10, ал.12 от ЗСПЗЗ, тъй като не е постановено в хипотезата на възстановяване на собствеността, а в хипотеза на обезщетяване със земи от фонда на общината, която не се изключва от разпоредбата. Обстоятелството, че в различни документи погрешно е посочено, че имоти №366002 и №366003 са част от плана за земеразделяне, не може да обоснове извод, че това наистина е така, съответно – че е нарушен чл.10, ал.12 от ЗСПЗЗ, както поддържа жалбоподателят. Решението на общинската служба по земеделие гр. Д. легитимира праводателите на ищеца като собственици на процесните имоти, а по силата на прехвърлителните сделки от 2004г., собствеността върху имотите е преминала върху ищеца. Ответникът заявява свои права върху съседни имоти, застроени със сгради на организацията по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, които той е изкупил, както и на прилежащите площи към тях.становено е по делото, че той е навлязъл в имотите на ищеца и държи спорните части от тях без правно основание, поради което правилно въззивният съд е уважил предявените срещу него искове по чл.108 от ЗС.
Неоснователно е и другото оплакване в касационната жалба, свързано с възражението на ответника, че той владее спорните части в качеството си на едноличен търговец, а искът е насочен и уважен срещу него не в това му качество. Въззивният съд е дал правилен отговор на този въпрос. Едноличният търговец няма друга правосубектност, различна от тази на физическото лице, което е регистрирано като ЕТ. В спорове за собственост с трето лице, които не са свързани пряко с това дали спорното имущество е част от търговското предприятие на едноличния търговец или е негова индивидуална собственост, въпросът за качеството, в което физическото лице участва в съдебния процес, не възниква. Затова въззивното решение нито е недопустимо, нито неправилно, въпреки че искът по чл.108 от ЗС е уважен срещу физическото лице, без отбелязване на качеството, в което владее спорния имот.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №533 от 18.11.2008г. по гр.д. №652/2008г. на Д. окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: