4 Р Е Ш Е Н И Е № 230 гр. София, 17 септември 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и втори май........две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря К. Павлова…...…………..……………………………в присъствието на прокурора И. Симов...……..……………………..………......изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА …………………..……...............…н. дело № 547 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Е. И. Ч. против въззивно решение № 3/13.09.2015 г. на Апелативен съд – гр.Пловдив, НО, 2-ри състав, постановено по ВНОХД № 373/2014 г. В жалбата са изложени бланкетни оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание. В представеното допълнение към касационната жалба и в съдебно заседание защитата излага доводи в подкрепа само на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Пледира за намаляване размера на наказанието и приложение на института на условното осъждане. Прокурорът от ВКП и повереникът на частните обвинители изразяват становище за неоснователност на жалбата. Считат, че атакуваният въззивен съдебен акт е правилен и законосъобразен и следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл.347 от НПК, намери следното: С присъда № 57 от 22.07.2014 г. по НОХД № 604/2014 г. Пловдивският окръжен съд е признал подсъдимия Е. И. Ч. за виновен в това, че на 01.12.2013 г., при управление на л.а. „” в нарушение на правилата за движение по чл. 5, ал. 3, т. 1, чл. 20, ал. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 21, ал. 1 и чл. 150 от ЗДП по непредпазливост причинил смъртта на А. А. А., поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „б”, пр. 1, вр. ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 54 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода, които да търпи при първоначален „общ” режим в затворническо общежитие от „открит” тип. С решение № 3 от 13.01.2015 г. по ВНОХД № 373/2014 г. Апелативен съд – гр.Пловдив е изменил присъдата, като е оправдал подсъдимия в частта относно допуснатите нарушения на правила за движение по чл. 5 ал.3, чл. 20 ал.1 и чл.20 ал.2 от Закона за движение по пътищата. Потвърдил присъдата в останалата й част. Касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд намира, че в жалбата само формално и чисто декларативно са заявени основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. ВКС не дължи разглеждане на бланкетни оплаквания, неподкрепени с доводи и възражения, поради което само констатира липсата на посочените касационни основания. Фактическите положения, установени по делото, са изведени от долните съдебни инстанции в резултат на обективен и пълен анализ на доказателствената маса, а изложената от въззивния съд аргументация е съобразена със стандарта на чл. 339 ал.2 от НПК. Лисват основания за отмяна на атакувания съдебен акт. Неоснователно е оплакването за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, касаещо размера на наказанието „лишаване от свобода”, в какъвто аспект са изложените аргументи в жалбата, в допълнението към нея и в съдебното заседание пред настоящата инстанция. Безспорно се приема от правната теория и съдебната практика, че за правилното определяне съдържанието на наказателната отговорност винаги е необходимо индивидуалната тежест на конкретната проява да бъде разгледана съобразно данните за личността на дееца. Това е основният критерий, който е ориентир относно нуждата от по-голям или по-малък интензитет на наказателно въздействие, с оглед целите, предвидени в чл. 36 от НК. Видно е от съдържанието на мотивите, че Пловдивският апелативен съд е извършил внимателна проверка на обстоятелствата, относими към индивидуализацията на наказанието. Установил е, че първата инстанция е взела предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността на подс. А. обстоятелства и ги е оценила съобразно действителната им тежест. Отговорил е на оплакванията на подсъдимия, като е изложил убедителни съображения защо счита, че наложената наказателна санкция, която е в рамките на минимума на предвиденото в закона, съответства на степента на обществена опасност на извършеното деяние и на личността на подсъдимия, поради което не е явно несправедлива. Настоящият касационен състав намира, че липсва подценяване на наличните смекчаващи обстоятелства, както и надценяване на отегчаващите такива, поради което доводите на защитата, които са идентични по съдържание с вече обсъдените във въззивното решение не могат да бъдат споделени. Оправдаването на подсъдимия за три от петте нарушения на правилата за движение по пътищата е сторено, тъй като те не са в пряка причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици. От това, обаче, не може да се прави извод за необходимост от намаляване на наложеното наказание „лишаване от свобода. Върховният касационен съд споделя изцяло аргументите на контролираната инстанция, изложени на л.11-12 от мотивите, за необходимост от реално изтърпяване на наложеното наказание. Обстоятелствата по механизма на деянието- шофиране в пияно състояние, без свидетелство за правоуправление, с изключително висока скорост в населено място, както и факта, че подсъдимият е наказван по административен ред с наказателни постановления за нарушения на ЗДП, правилно са мотивирали съда към извод, че приложението на института на условното осъждане няма да доведе до реализиране на целите на личната превенция. Затова ВКС прие, че наложеното наказание и начинът на изтърпяването му не сочат на явна несправедливост, поради което жалбата на подсъдимия е неоснователна. С оглед гореизложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 3 от 13.01.2015 г. на Апелативен съд – гр.Пловдив, НО, 2-ри състав, постановено по ВНОХД № 373/2014 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: