Р Е Ш Е Н И Е № 224 София 20.07. 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. № 4554 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК . Образувано е по касационна жалба на ЗАД [фирма], срещу решение №808 от 19.04.2013г., постановено по т.д. №2877/2012г. на САС, в частта, с което е уважен искът на [фирма] за сумата от 67 526.15 лв., дължима по застрахователна полица №50247283/14.01.2009г. за застрахователно събитие ”Кражба”, ведно със законната лихва върху сумата, и за сумата от 1000 лв. обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД. В частта, с която искът по чл. 208 КЗ е отхвърлен за разликата до предявения размер, решението е влязло в сила. В касационната жалба се сочи, че настъпилото застрахователно събитие представлява изключен риск по Общите условия на застрахователния договор. В раздел ІІІ „Изключения, които могат да бъдат покрити след заплащане на допълнителна премия”, настъпилото застрахователно събитие представлява изключен риск , който може да бъде покрит само след заплащане на допълнителна премия и съответно издаден добавък за МПС, което се отдава под наем/ лизинг”. В случая по делото е установено, че МПС за което е издадена застрахователна полица по застраховка „Каско” е било отдадено на лизинг на [фирма], обстоятелство, което не е било обявено на застрахователя към датата на сключване на договора. Застрахованото лице е избегнало плащането на допълнителна премия, с която да бъдат покрити рисковете по застраховката, като в предложението – въпросник на въпроса „дали автомобилът ще се отдава под „наем” е отговорено с „не”. Предвид обстоятелството, че застрахования с подписа си е декларирал, че е запознат и е съгласен с ОУ в това число и с т.4 на раздел ІІІ, същият е следвало да декларира, че автомобила, за който се сключва застраховката е отдаден на лизинг и да заплати дължимата застрахователна премия, в случай, че иска застраховката да покрива риска „Кражба”. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на иска като неоснователен. В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа касационната жалба. Представя писмени бележки и списък на направените разноски. Ответникът заявява становище за отхвърляне на иска като неоснователен. Поддържа се, че Кодекса за застраховането допуска случаи, при които застрахователят носи риск и при неплатена застрахователна премия за така наречените „Изключени рискове”. Застрахователят трябва да бъде активната страна във взаимоотношенията със застрахованото лице, негово е задължението да обясни какво произтича от сключения договор, особено след като в предложението за сключване на договора е декларирано обстоятелството, че е налице лизингов договор, че на застрахователя е известно кой е лизингодателя и че автомобилът е отдаден на лизинг. Това обяснява поведението на застрахователното дружество да бъде активната страна при сключване на договора. Процесуалният представител на ответника заявява в открито съдебно заседание, че поддържа развитите доводи в отговора на касационната жалба. Представя се списък на разноските. От представителя на ищеца е направено възражение за прекомерност на разноските на другата страна, както и за липсата на доказателства, че адвокатското възнаграждение е заплатено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, прие за установено следното: За да уважи обективно съединените искове по чл.208 КЗ и чл.86 ЗЗД, въззивният съд е приел за установено, че между страните е сключен на 14.01.2009г. договор за застраховка „Бонус Каско”, със срок на действие на застрахователния договор 15.01.2010г. при условията на „всички рискове”. Застрахователната сума за покрития риск „Кражба” на автомобила е уговорена в размер на 98 752 лв. За неоснователно е прието възражението на ответника, че не дължи заплащането на застрахователно обезщетение, тъй като кражбата на автомобил, за който е сключен договор за лизинг, представлява непокрит риск. Съдът е направил разграничение между застрахователен риск и обстоятелствата, при които застрахователят се е съгласил да репарира вредите от вероятното му настъпване. Такова обстоятелство, съгласно раздел ІІІ, т.4 от Клауза „Всички рискове” на ОУ за покриване на застраховетелния риск „Кражба” на отдаден под наем или лизинг автомобил, е заплащане на допълнителна премия и издаването на добавък. На застрахованото лице е бил зададен въпрос дали автомобилът ще бъде отдаден под наем, но не и въпрос дали ще бъде отдаден на лизинг, поради което и с оглед на разпоредбата на чл.188, ал.2 КЗ не може да се приеме, че е налице укриване на съществено за риска обстоятелство, доколкото такъв въпрос изрично не е бил зададен. По аргумент на чл.188, ал.3 КЗ, неуведомяването на застрахователя за отдаване на лизинг на застрахованото МПС на трето лице, не е основание за едностранно прекратяване на договора за застраховка, нито за отказ за плащане на застрахователното обезщетение. Съдът се е позовал и на разпоредбите на чл.189, ал.4 и чл. 190, ал.4 КЗ, в които е уредено правото на застрахователя да откаже частично или изцяло да плати застрахователно обезщетение при „съзнателно неточно” обявяване, респ. „несъзнателно неточно обявяване”, ако неточното обявеното или премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на събитието, каквито обстоятелства не са били доказани в конкретния случай. Доколкото в случая не е налице нито една от двете хипотези, за обстоятелство, за което застрахователят не е поставил писмено въпрос, съдът счита, че липсва основание за намаляване на дължимото обезщетение, съобразно съотношението между уговорената с полицата застрахователна премия и тази която застрахованият би платил, ако това обстоятелство му беше известно. За размера на допълнителната премия по раздел ІІІ т.4 от ОУ застрахователното дружество не е представило доказателства. Застрахованото лице има право на вредите от настъпилото застрахователно събитие, които се преценяват към деня на настъпване на събитието, при съобразяване на разпоредбата на чл.203, ал.3 КЗ. След преценка на заключенията на двете експертизи, САС е определил размера на застрахователното обезщетение на 70 200 лв. и след приспадане на неплатените застрахователни премии в размер на 2 673.85 лв., е уважил искът за сумата от 67 526.15 лв. За разликата до 70 200 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Съобразно уважената част от главния иск е уважен искът за мораторни лихви в размер на 1000лв. С определение №581 от 26.06.2014г., постановено по делото, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 КЗ за произнасяне по материалноправния въпрос „Застрахователят по имуществена застраховка дължи ли на застрахования застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие, за което в Общите условия към застрахователния договор е предвидено рискът да се покрива след заплащане на допълнителна премия и издаден добавък”. По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав на ВКС, ТК, първо отделение приема следното: Застрахователният договор е формален, двустранен, консенсуален и възмезден. Сключването на застрахователния договор се подчинява на общите разпоредби за сключване на договорите – чл.13 и чл.14 ЗЗД. Това което отличава застрахователния договор от другите договори е неговата двуфазност. Инициативата за сключване на договора е на застрахования, а застрахователят отправя оферта - покана, в която застрахователят поставя писмено въпроси на кандидата за застраховане, на които той трябва да даде отговор. На базата на дадените от кандидата за сключване на договора отговори за обстоятелствата имащи съществено значение за естеството и размера на риска, застрахователят преценява дали да сключи договора. Писменото предложение и писмените отговори стават по силата на чл.184, ал.2 КЗ неразделна част от договора за застраховка. Постигнатото съгласие за сключване на застрахователния договор намира израз в издаването на застрахователна полица или друг документ/ чл.184, ал.1 КЗ/. Писмената форма е форма за действителност на застрахователния договор и е доказателство за волеизявлението на страните по договора. Застрахователният риск е съществен елемент от застрахователното правоотношение. Според приетото в правната теория и съдебна практика, застрахователният риск е обективно съществуваща възможност от увреждане на определено имуществено или неимуществено благо. В зависимост от вероятността да настъпи застрахователното събитие, от степента на риска, застрахователят определя размера на застрахователната премия, застрахователната сума, времетраенето на договора. Затова законът –чл.188 КЗ, задължава кандидата за застраховане да обяви на застрахователя всички известни му обстоятелства, които имат съществено значение за естеството и размера на риска. С оглед свободата на договаряне – чл.9 ЗЗД, страните могат да постигнат съгласие кои рискове се покриват от застрахователния договор и за кои застрахователят не поема застрахователна закрила. Изключени рискове са тези, за които застрахователят отнапред обявява на застрахования, че не поема задължение за обезвреда на причинените на застрахования вреди при настъпване на застрахователно събитие изобщо или ако не бъдат изпълнени допълнителни условия. Тъй като общите условия на застрахователя обвързват с клаузите си застрахования, законът поставя изисквания към съдържанието на общите условия. Те трябва да определят ясно и недвусмислено: покритите и изключените рискове; условията за плащане на премиите от застрахования и последиците от неплащането или неточното плащане; задълженията на застрахователя и на застрахования при настъпване на застрахователното събитие и за неговото доказване; обстоятелствата, свързани с промяна на застрахователното правоотношение. При несъгласие на застрахования с Общите условия на съответния застраховател в частта относно клаузите за изключени рискове, застрахованият няма задължение да приеме тези условия, нито да сключи застрахователен договор при условия, които не приема. Неприемането на отделни клаузи от общите условия, трябва да бъде изрично заявено от кандидата за застраховане, в противен случай той е обвързан от тях, по силата на чл.186, ал.1, изр. първо КЗ, ако с подписа си е удостоверил, че ги приема. В Кодекса за застраховането са визирани хипотезите, при които застрахователят може да откаже заплащане на застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие за покрит риск. Те са свързани с неизпълнение от застрахования на основни задължения, приети от законодателя за значителни с оглед на интереса на застрахователя. Едната група задължения имат преддоговорен характер, тъй като се изисква от кандидата за застраховане за обявяване на съществени за застрахователя обстоятелства /посочени във въпросник/, от значение за последния за определяне на степента на риска и от там да се определят условията, при които застрахователния договор може да бъде сключен / чл.189, ал.4 КЗ/. Другата група задължения са за неизпълнение на поети с договора задължения – неизпълнение на задължението за съобщаване по чл.206, ал.3 КЗ, неизпълнение на задължение за предотвратяване на вредите – чл. 207, ал.2 КЗ. Общата разпоредба за отказ да се извърши застрахователно плащане при имуществени застраховки се съдържа в чл.211 КЗ: при умишлено увреждане, при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед на интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или застрахователния договор. Разпоредбата се прилага за сключени договори за застраховка и настъпило застрахователно събитие за покрит риск. От горното следва, че когато в Общите условия страните са посочили ясно задълженията на застрахования, покритите рискове и изключенията от покритие, при наличието на обстоятелства, които водят до приложение на уговорените изключени рискове, застрахователят няма задължение за изплащане на застрахователно обезщетение. В този случай чл.211 от КЗ не следва да намира приложение при уреждане на застрахователни правоотношения за събития, които не са застрахователни, поради изключването им от застрахователно покритие по волята на страните. С оглед на изложеното отговорът на поставения правен въпрос е: „Застрахователят по имуществена застраховка не дължи на застрахования застрахователно обезщетение за непокрит с договора застрахователен риск, както и когато в Общите условия е уговорено, че застрахователят покрива риск само, ако при сключване на застрахователния договор са изпълнени определени условия – напр. заплащане на допълнителна премия и издаден добавък ”. По съществото на касационната жалба: Основателни са касационните оплаквания за неправилност на решението. В случая с Общите условия на договора за застраховка, раздел ІІІ, т.4, страните са уговорили изключения на риска „Кражба”, ако не бъде заплатена допълнителна премия и добавък, когато МПС е отдадено под наем или на лизинг, какъвто е конкретния случай. Безспорен факт по делото е, че за откраднатото МПС е сключен договор за финансов лизинг от 21.05.2008г. между [фирма] и [фирма], в сила към датата на сключване на договора за застраховка. На основание чл.186, ал.1 КЗ, Общите условия обвързват застрахования, тъй като с подписването на застрахователния договор е заявил писмено, че ги приема. Доказателство за приемането на клаузите на Общите условия в част ІІІ „Изключения, които могат да бъдат покрити след плащане на допълнителна премия” е сключен добавък №4 / без премия/ към застрахователната полица от 14.01.2009г., за покриване на изключени рискове. С добавъка застрахователят се е задължил да обезщети застрахования за събития в резултат на следните изключени рисковете посочени в ОУ на застрахователната полица: пожар, кражба на цялото МПС или на отделни части от него, за злоумишлени действия на трети лица , настъпили в чужбина – държавите членки на ЕС и държавите извън Съюзи, членки на международното споразумение „Зелена карта”, с изкл. на Руската Федерация. Така сключения добавък покрива изключените рискове по т.1 на раздел ІІІ на Общите условия „Изключения, които могат да бъдат покрити след плащане на допълнителна премия” и издаден добавък. Застрахователят не е поел задължение за изплащане на застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие за риск „Кражба”, когато застрахованият не е поискал сключване на добавък за покриване на риска, тъй като застрахованото МПС попада в посочените в т.4 на Раздел ІІІ изключение – същото е предмет на договор за финансов лизинг. Настъпването на застрахователно събитие „Кражба”, обект на която е лизинговия автомобил, не поражда задължение за застрахователното дружество да репарира причинените на собственика вреди, след като в Общите условия рискът за тази автомобил е изключен от застрахователното покритие. По изложените съображения въззивното решение като неправилно и постановено в противоречие на материалния закон чл.208, ал.1 КЗ ще следва да бъде отменено в обжалваната му част, а предявените обективно съединени искове отхвърлени като неоснователни тъй като не се налага извършването на допълнителни съдопроизводствени действия. С оглед на изхода от касационното обжалване на касатора ще следва да се присъдят направените и документирани разноски, съобразно представен списък за разноски в размер на 4004.64 лв.. Водим от горното и на основание чл.290 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №808 от 19.04.2013г., постановено по т.дело № 2877/2012г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, трети състав, с което ЗАД [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата от 67 526.51 лв. обезщетение за застрахователно събитие – кражба, по застрахователна полица №50247283/14.01.2009г., ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й заплащане, както и сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 8.09.2009г. до 3.06.2010г. , както и в частта за разноските, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма] срещу ЗАД [фирма] искове за заплащане на застрахователно обезщетение за сумата от 67 526.51 лв. и за сумата от 1000 лв. мораторни лихви за периода от 8.09.2009г. до 3.06.2010г. по застрахователна полица №50247283/14.01.2009г. за настъпило на 22.04.2009г. -23.04.2009г. застрахователно събитие „Кражба” на лек автомобил „ СУБАРО, с рег. [рег.номер на МПС] , като неоснователни. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на ЗАД [фирма] разноски в размер на 4004.64 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: