О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60109 София, 29.07.2021 г. Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ВАНЯ АТАНАСОВА разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 1416/2021 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 274, ал.3 ГПк. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от С. М. Л. чрез неговия процесуален представител адв. Д. С., срещу въззивно определение от 01.03.2021 г. по ч.гр.д. № 66/2021 г. на Варненския апелативен съд. С него е потвърдено определение № 260178 от 03.12.2020 г. по гр.д. № 387/2020 г. на Шуменския окръжен съд, с което е оставен без разглеждане като недопустим предявеният от С. М. Л. против Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие, иск с правно основание чл. 267, ал.1, т.4 ДЗОПК за признаване за установено, че по наследство от М. Н. С. ищецът е собственик на недвижим имот в [населено място], представляващ апартамент № ..., ет...., вх.... , ЕЖБ 3, на [улица], и е прекратено производството по делото. В частната касационна жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното определение. Жалбоподателят поддържа, че като трето лице не е бил легитимиран да обжалва действията на публичния изпълнител, което било установено в производството по адм.д. № 713/2021 г. на ВАС, като в постановеното по това дело определение било прието, че редът за защита на правата му е чрез иск по чл. 269 ГПК. Затова счита, че изводът на въззивния съд за недопустимост на предявения иск поради това, че не е изчерпан административният ред по чл. 266, ал.4 ГПК, е неправилен. Иска се въззивното определение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 и 3 ГПК по въпроса има ли право на обжалване с жалба по чл. 266, ал.1 и сл. ДОПК трето лице, което не е страна по изпълнението, но притежава собствени права върху имот, който е предмет на изпълнението. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че предявеният от С. М. Л. против Държавата иск за собственост е с правна квалификация чл. 267, ал.1, т.4 ДОПК. Посочил е, че допустимостта на този иск е предпоставена от изчерпване на предвидения в ДОПК административен ред за защита на третото лице, претендиращо самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено принудително изпълнение, чрез обжалване по реда на чл. 266, ал.1 ДОПК на действията на публичния изпълнител, тъй като само ако жалбата му не бъде уважена от административния орган, за него ще възникне правен интерес от предявяване на положителния установителен иск по чл. 269 ДОПК в 30-дневен срок от получаване на решението на административния орган. Приел е, че в случая ищецът С. Л. не е обжалвал действията на публичния изпълнител по насочване на принудителното изпълнение върху спорния имот, поради което предявеният от него иск по чл. 269 ДОПК се явява недопустим. По тези съображения е потвърдил определението на Шуменския окръжен съд за прекратяване на производството по делото. Настоящият състав намира, че обжалваното въззивно определение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, предл. второ ГПК, тъй като съществува вероятност същото, а и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд, да са недопустими. Искът по чл. 269 ДОПК е предвиден за защита на трети лица срещу предприети от публичния изпълнител действия, докато принудителното изпълнение върху вещта не е приключило. Това следва от разпоредбата на чл. 269, ал.3 ДОПК, съгласно която съдът уведомява публичния изпълнител за образуваното исково производство, като в този случай публичният изпълнител може да премине към друг способ за принудително събиране или да спре производството. Целта на иска е със сила на пресъдено нещо да бъде установено по отношение на длъжника и взискателя, че вещта, върху която е насочено изпълнението, не принадлежи на длъжника, а на третото лице, и по този начин да се отрече възможността за продължаване на принудително изпълнение върху тази вещ. В случаите, когато принудителното изпълнение е приключило с издаване на постановление за възлагане на вещта, третото лице може да защити правата си по реда на чл. 239, ал.2 ГПК, като предяви иск за собственост в едногодишен срок от публикуване в ДВ на постановлението за възлагане. Константна е съдебната практика, че правната квалификация на иска се определя от съда, въз основа на посочените в исковата молба фактически обстоятелства и заявен петитум. Когато заявените от ищеца факти и обстоятелства са неясни, неточни или непълни, исковата молба е нередовна, тъй като не позволява на съда да определи вярната правна квалификация, а оттук-и допустимостта на предявения иск, надлежната процесуална легитимация, релевантните за спора факти, тежестта за доказването им пр. Когато допустимостта на търсената с иска защита е предпоставена от определени в закона изисквания, исковата молба следва да съдържа твърдения във връзка с тях. В случая съдът в двете инстанции е преценявал допустимостта на предявения от С. Л. установителен иск за собственост, изхождайки от дадената от ищеца правна квалификация, без да извърши проверка за редовността на исковата молба, в която се съдържат противоречиви твърдения относно това приключила ли е публичната продан на спорния имот-в нея се твърди, че публичната продан е проведена от 02.03.2020 г. до 06.02.2020 г., а искът е предявен пред АС-Варна на 13.03.2020 г. Същевременно по делото има данни, че на 11.03.2020 г. е извършена продажба на имота чрез търг с тайно наддаване, обявеният за купувач е заплатил предложената от него цена в срок, но постановление за възлагане не е издадено поради постъпила жалба от С. Л. /удостоверение изх. № 18831 от 29.04.2020 г. на ТД на НАП-Варна/. Предвид изложеното по горе относно предпоставките за защита на третото лице по реда на чл. 269 и на чл. 239, ал.2 ДОПК, за да прецени дали предявеният иск е допустим, съдът е следвало да изиска от ищеца да уточни обстоятелствата, на които основава претенцията си, като посочи ясно, точно и недвусмислено приключило ли е принудителното изпълнение с издаване на постановление за възлагане на имота. Без изясняване на това обстоятелство не може да се определи правната квалификация на предявения иск и неговата допустимост с оглед предвидените от закона процесуални предпоставки. Като се е произнесъл по допустимостта на предявения иск, възприет като такъв по чл. 269 ДОПК, преди да бъде отстранена нередовността на исковата молба, въззивният съд е постановил недопустимо определение, което следва да бъде обезсилено заедно с потвърденото определение на първата инстанция, а делото следва да се върне на Окръжен съд-Шумен за предприемане на необходимите процесуални действия по привеждане на исковата молба в съответствие с изискването на чл. 127, ал.1, т.4 ГПК. Водим от гореизложеното съдът О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение от 01.03.2021 г. по ч.гр.д. № 66/2021 г. на Варненския апелативен съд. ОБЕЗСИЛВА въззивно определение от 01.03.2021 г. по ч.гр.д. № 66/2021 г. на Варненския апелативен съд и потвърденото с него определение № 260178 от 03.12.2020 г. по гр.д. № 387/2020 г. на Шуменския окръжен съд . ВРЪЩА делото на Шуменския окръжен съд за извършване на посочените в обстоятелствената част на определението съдопроизводствени действия. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: