Р Е Ш Е Н И Е № 73 С. 02.04.2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на осемнадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 731 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.307 ал.2,във вр.с чл.303 ал.1 т.1 от ГПК. Образувано е въз основа подадената от К. П. Р. от [населено място] молба с вх.№ 236 от 6.01.2014г.на В. за отмяна на влязлото в сила решение № 1272 от 7.11.2011г. по гр.д.№ 1507/11г. на Варненски окръжен съд, с което e отменено решение № 2443 от 1.06.11г. по гр.д.№ 8071/11г.на В. и вместо това е постановено друго, с което е осъден К. П. Р. да предаде на Д. Т. Д.-Р. на основание чл.76 от ЗС владението върху апартамент № 1, находящ се в [населено място] [улица] ет.1, с площ от 83кв.м., съставляващ имот с идентификатор № 10135.2560.347.1.1. /решението е влязло в сила на 27.02.12г., когато е постановено от ВКС определение по чл.288 от ГПК/. Основанието за отмяна, на което се позовава е новонастъпило обстоятелство - влязла в сила на 7.10.2013г.присъда № 112 от 21.03.13г. по н.о.х.д.№ 3425/12г.на В., с която молителя К. П. Р. е признат за невинен и оправдан по обвинение за престъпление по чл.323 ал.1 във вр.с чл.26 от НК за това, че за периода от 7.03.10г.до 2.02.11г.,в [населено място], при условията на продължавано престъпление, самоволно, не по установения от закона ред, е осъществил едно оспорвано от Д. Т. Д.-Р. и Д. П. Р./негови майка и сестра/ свое действително право на съсобственост, като ги е лишил от възможност да упражнят правото си на ползване и собственост върху същия апартамент № 1, находящ се в [населено място] [улица]. Иска да бъде отменено решението на В., а делото върнато на първоинстанционния съд за съобразяване с постановената присъда, който молителят счита за задължителна за гражданския съд. В съдебно заседание молителя се явява лично, заедно с процесуалния си представител. Поддържа подадената молба за отмяна и желае да бъде уважена. Представя писмени бележки и претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 555.13лв. Ответната страна Д. Т. Д.-Р. не се явява, но се представлява от процесуален представител, който поддържа изразеното в писмения отговор становище за неоснователност на подадената молба за отмяна. Счита, че оправдателната присъда не е основание за отмяна на влязло в сила решение. Такава може да е само осъдителната /или решение по чл.124 ал.4 от ГПК/, с които се установява някое от изчерпателно изброените в чл.303 ал.1 т.2 от ГПК обстоятелства. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 2 400лв., реалното плащане на които удостоверява с представен договор за правна защита и съдействие № 51631 от 24.01.2014г. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата по делото, намира молбата за неоснователна по следните съображения : За да бъде отменено едно влязло в сила решение поради наличие на ново обстоятелство или ново писмено доказателство, следва комулативно да се налице следните предпоставки: 1.то да е новооткрито /да е съществувало преди постановяване на решението, но да не е било известно на страната към този момент и нейното незнание да се дължи на обективни причини/, 2. да е от съществено значение за изхода на делото и 3. страната да разполага с документ, с който го доказва. Липсата на една от тези предпоставки води до неоснователност на подадената молба за отмяна. В случая не е налице втората от така изброените предпоставки, защото постановената присъда № 112 от 21.03.13г./ която молителят сочи като ново обстоятелство и ново писмено доказателство/ не е от съществено значение за изхода на делото и чл.300 от ГПК, съгласно който влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици на деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца- е неприложим. В случая съдът, постановил акта, чиято отмяна се иска не е съд, който е разглеждал гражданските последици на деянието, предмет на постановената присъда. Деянието предмет на присъдата е по чл.323 от НК /самоуправство/. Неговият фактически състав е различен и не се покрива с фактическия състав на нарушеното владение по чл.76 от ЗС. Това е така, защото наказателно правната защита на правата на гражданите по чл.323 от НК възниква при самоволна /от дееца/ и оспорвана от другиго промяна на трайно установено фактическо положение. В случая деецът е бил оправдан поради установеното по делото, че в период на повече от тридесет дни преди посочената дата на извършване на деянието, Р. не са обитавали апартамента, т.е.- не е налице оспорване на установената от К. Р. фактическа власт. Отделно не е установено „в пълнотата, необходимо за ангажиране на наказателната отговорност” авторството на извършените действия по подмяна на заключващото устройство. Съвсем различни са предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл.76 от ЗС – 1.наличие на фактическа власт на ищцата върху апартамента /като тази власт не трябва да е случайна и инцидентна, а трайна и постоянна, без да е необходимо във всеки момент да се извършват конкретни действия, израз на намерението да държи вещта като своя/, 2.отнемане на фактическата власт от ответника и 3. това отнемане да е извръшено по „скрит начин” /по начин и време, които правят трудно възприемането му от ищцата/. Обстоятелството, че предмета, вида и обхвата на доказване на деянието по чл.323 от НК и за иска по чл.76 от ЗС са различни, като за последния /тъй като не се ангажира наказателната отговорност/ не е необходимо да са налице безспорни доказателства относно авторството и начина /механизма/ на извършените действия по подмяна на заключващото устройство, а е достатъчно де се установи, че в резултат на действия на ответника – с ключовете, с които разполага ищцата не може да отвори входната врата на апартамента и да влезе, изключва основателността на тезата на молителя, че отмяната следва да се допусне, за да може гражданският съд да зачете влязлата в сила присъда. Гражданският съд, разгледал иска по чл.76 от ЗС не е разглеждал гражданските последици на деянието, предмет на постановената присъда по чл.323 от НК и поради това, актът на гражданският съд не е обвързан с прието от наказателния, преценящ състав на деяние, който е без връзка с хипотезата на чл.76 от ЗС /съответно за гражданския съд е ирелевантно обстоятелството, прието за недоказано в присъдата, а именно, че К. Р. не е извършвал фактическото действие – подмяна на заключващото устройство на входната врата на процесния апартамент и не е отнемал владението на Д. Т. Д.-Р./. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира искането по чл.303 ал.1 т.1 от ГПК за отмяна на влезлия в сила съдебен акт за неоснователно. Съобразно изхода от делото, на основание чл.78 от ГПК, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени установените като направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 400лв. Мотивиран от горното Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от К. П. Р. от [населено място] молба с вх.№ 236 от 6.01.2014г.на В. за отмяна на влязлото в сила решение № 1272 от 7.11.2011г. по гр.д.№ 1507/11г. на Варненски окръжен съд. ОСЪЖДА К. П. Р. ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес: [населено място][жк]бл.146 вх.5 ап.8 да заплати на Д. Т. Д.-Р. от [населено място] [улица] ет.1 ап.1 сумата от 2 400лв./две хиляди и четиристотин лева/, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1.