Ключови фрази
Спор за материално право на собственост върху земеделски земи * контрол за валидност на административен акт * земеделски земи * Отмяна на констативен нотариален акт * установяване право на собственост към минал момент

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 108

 

София, 09.03.2009 година

 

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 04 март две хиляди и девета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

  ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА

                                     БОНКА ДЕЧЕВА

 

изслуша докладваното от съдията  БОНКА ДЕЧЕВА

ч. гр.дело 71/2009 година

Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Н. Й. В. против определение № 59 от 25.02.2008г., постановено по гр.д. № 163/2008Г. на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила определение № 118/20.08.2007г., постановено по гр.д. № 457/2005г. на Свогенски районен съд. С последното е прекратено производството по предявените от касатора искове поради неизправяне нередовностите на исковата молба.

Жалбоподателят обосновава допускането до разглеждане на жалбата до касационно разглеждане, позовавайки се на това, че въпросът за допустимостта на косвения съдебен контрол на административните актове, който е съществен за разрешаването на спора по предявените искове е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.- Р-1682-03 на ВКС ІV гр.о., Р-78—73 на ОСГК на ВК, Р-1840-83-І ВС , І гр.о., които допускат в рамките на задължителната преценка на приюдициалните юридически факти, съдът да преценява нищожността на административни актове и без да ги изменя, или отменя, да приема съществуване на едно правоотношение.

Ответниците по частната жалба Общинска служба земеделие и гори, П. С. П. , Ч. С. петров и А. Х. С. не вземат становище.

Върховният касационен съд, състав на първо гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:

По допускане на частната жалба до касационно обжалване.

Допускането на частна жалба до касационно обжалване е обусловено от наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 от ГПК, съгл. чл. 274, ал.3 от ГПК. Повдигнатият с частната жалба процесуален въпрос относно допустимостта на косвения съдебен контрол на административните актове е съществен за изхода от спора. Съдът не е разгледал този аспект на предявените искове, но като го е игнорирал е постановил решение в противоречие с цитираната съдебна практика, поради което касационната частна жалба следва да се допусне до разглеждане на основание чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.

При преценка на редовността й, съдът констатира, че е постъпила в едноседмичния срок от получаване на съобщението за изготвяне на обжалвания съдебен акт, изхожда от процесуално лигитимирана страна и отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че предявените от ищеца искове по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, ,чл. 97, ал.1 от ГПК, за обявяване за нищожно, отмяна и обезсилване на решение на ПК, иск за обявяване за нищожни констатирани факти в нот. акт № 34/19997г., и иск за отмяната му по чл. 431, ал.2 от ГПК, иск за обявяване нищожност на сделката по н.а. № 10/2005г. на основание чл. 135 от ЗЗД и за отмяната му по чл. 431, ал.2 от ГПК и иск по чл. 108 от ЗС не са уточнени от гледна точка на обстоятелства, на които се основават тези искове и на формулирания петитум от гледна точка на описание на имота, границите му и момента на установяване правото на собственост.

Определението е частично неправилно.

Видно от исковата молбите-уточнения и конкретно последната от 16.08.2007г., ищецът е предявил общо осем обективно съединени иска. От тях могат да се извлекат обстоятелствена част и петитум само за иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Ищецът е уточнил в цитираната последна молба-уточнение, че иска установяване право на собственост от Й. В. Ц. към 1949г. – преди колективизацията. Сочи като придобивно основание на наследодателя давност и наследство. Имота, предмет на иска е индивидуализиран с молбата от 30.11.2005г. Правният интерес от предявяване на този иск е обосновал още в исковата молба, позовавайки се на това, че имота в м. “К” е заявен от него, като наследник на Й. В. Ц. , признато е правото му на възстановяване, но не е възстановен в съществуващи реални граници, а на същото место, където той се намира е възстановен имот на ответниците, чийто наследодател, според ищеца не е притежавал там имот.

Предпоставка за предявяване на установителния иск за собственост към минал момент по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ е наличието на правен интерес от предявяването му, а той се обуславя от наличието на правен спор относно въпроса кому да се възстанови конкретен имот и от възможността при успешно доказване и уважаване на иска, ищецът, комуто е отказано възстановяване на правото на собственост да иска изменение на решението относно лицата, в чиято полза е възстановена собствеността на основание чл. 14, ал.7а от ЗСПЗЗ. Само в спорното исково производство може да се разреши възникналия спор между страните на кого от претендиращите за един имот, определен за реституция от ПК, принадлежи правото на възстановяване на собствеността. Конститутивното действие на решението на ПК се свързва с това, че то определя предмета на реституция в съществуващи, респективно възстановими реални граници или с план за земеразделяне, но не и относно лицата. По отношение на лицата, в чиято полза, или вреда е постановено решение от ОСЗГ, тя може по искане на заинтересованите лица да го изменя / чл. 14, ал.7а от ЗСПЗЗ/ За тази възможност, законодателят не е определил срок, тъй като се препраща към реда и условията на ал. 7 от чл. 14, но не и към визирания в нея срок

За предявяване на иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ законодателят не е предвидил краен срок и обстоятелството, че на ответниците вече е възстановен с влязло в сила решение конкретен имот не е пречка, а напротив е предпоставка за предявяване на този иск. За да е допустимо предявяване на иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ е необходимо най-малко да е признато правото на възстановяване на собствеността за имота на една от страните, или правото на собственост върху него да е вече възстановено. Този иск е недопустим когато имота изобщо не е заявен пред ПК от страните по спора,, или и за двете страни има влязъл в сила отказ за признаване и възстановяване, включително и за правото на обезщетение за него. Това е смисълът, вложен в ТР № 1/1997г. Не съставлява пречка за предявяване на иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ обаче това, че административното производство е приключило за ищеца с влязъл в сила отказ, когато същия имот е възстановен на ответника, тъй като този административен акт, а дори да бе решение на съда по чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ, не създава сила на присъдено нещо относно правата на ищеца и относно това кому принадлежи правото на възстановяване на собствеността.

Предвид изложеното в производството по иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ съдът винаги преценява правилността на решението на ПК относно лицата, в чиято полза е призната, или възстановена собствеността и не е необходимо изрично искане за извършване на косвен съдебен контрол на решението на ПК, респ. ОСЗГ.

Останалите предявени искове от ищеца са недопустими. Нищожност на решение на ОСЗГ като административен акт не може да се установява в гражданското производство освен по пътя на косвения съдебен контрол, но в този случай съдът не се произнася със сила на присъдено нещо п този въпрос.становяване нищожност на административен акт със сила на присъдено нещо е административно производство по АПК /а преди това и по ЗАП/, което се развива с участието на други страни и при друг процесуален ред. Затова е недопустим иск за установяване нищожност на административен акт. Недопустим е и иск за нищожност на факти, дори те да са с правно значение. ГПК допуска в изрично предвидените случаи установяване на факти с правно значение, но не допуска установяване нищожност на факти. /Следва само да се отбележи, че вписването на констативни нот. актове е въведено с изменението на Правлиника за вписванията – ДВ бр.5/2001г. в сила от 20.02.2001г., а кностативен н.а. № 34/1997г е издаден преди това изменение./. Неправилността на изводите на нотариус в констативен нот. акт се констатира от съда в мотивите на решението,, а ако с него са засегнати права на ищеца, на който е уважен иск за собственост, съдът и служебно е длъжен да отмени този охранителен по характера си акт на основание чл. 431, ал.2 от ГПК. /Р-78-1986г. на ОСГК/ В този смисъл би могло да се приеме за допустимо искането на ищеца за отмяна на констативния нот. акт, издаден на основание решението на ПК за възстановяване правото на собственост на ответниците. То може да бъде уважено само при успешно проведен и уважен иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ.

Исковете по чл. 97, ал.1 от ГПК и чл. 108 от ЗС са недопустими в това производство. По принцип предявяването на двата иска едновременно по отношение на един ответник е недопустимо, защото ревандикационния иск в установителната си част има за предмет също установяване правото на собственост на ищеца. Тези искове не могат да се съчетаят с иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, защото с последния иск ще се установи правото на собственост към минал момент, но от това не следва, че ищецът по този иск е собственик към настоящия момент. Предмет на исковете за собственост е правото на собственост към настоящия момент, имота се индивидуализира по действащия план но преди да бъде постановено решение по чл. 14, ал.7а от ЗСПЗЗ, ищецът не би могъл да се лигитимира като собственик към настоящия момент. Затова предявяването на ревандикационен иск е преждевременно, ако не е проведен успешно иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ и ПК не е индивидуализирала имота, за който този иск е уважен към настоящия момент. Като е прекратено производството по исковете за собственост към настоящия момент, съдилищата по същество, като краен резултат са постановили правилно определение, макар и по други мотиви.

Правилно е прекратено производството по иска по чл. 135 от ЗЗД, за нищожност на сделката по н.а. № 10/2005г и за отмяна на този нот. акт. За да е редовна исковата молба по този иск и той да е допустим е необходимо ищецът да твърди качеството си на кредитор по отношение на някой от ответниците, т.е. да има облигационно вземане, а ответниците да са страна по сделка, или да са извършили действие, с което да са го увредили така, че той да не може да се удовлетвори от останалото имущество. Подобни твърдения в исковата молба няма. Не се твърди облигационно отношение между ищеца и ответниците, а се претендира право на собственост към минал момент. Затова, като е приел, че правилно РС е прекратил производството по тези претенции поради неизправяне на исковата молба, въззивният съд е постановил правилно определение в тази част.

По изложените съображения, касационната жалба се явява основателна само в частта, с която се атакува определението на въззивния съд, с което е потвърдено определението на РС по иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ и искането за частична отмяна на констативен н.а. № 34,т.ІІІ/1997г., т.4. В тази част двете определения следва да се отменят и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. В останалата част, обжалваното определение следва да се остави в сила, като правилно.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение № 59 от 25.02.2008г., постановено по гр.д. № 163/2008Г. на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила определение № 118/20.08.2007г., постановено по гр.д. № 457/2005г. на Свогенски районен съд в частта, с която е прекратено производството по иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и искането по чл. 431, ал.2 от ГПК досежно т.4 от констативен н.а. № 34,т.ІІІ/26.06.1997г. и ВРЪЩА делото в тази част за продължаване на съдопроизводсвените действия..

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 59 от 25.02.2008г., постановено по гр.д. № 163/2008Г. на Софийски окръжен съд в останалата обжалвана част.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: