О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 74 гр. София, 27 юли 2020 г. Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юли, две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ : КЕТИ МАРКОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участие на прокурора ТОМА КОМОВ изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА ЧНД № 423/ 2020г., и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 44, ал. 1 НПК. Настоящото производство е инициирано с определение (разпореждане) № 217 от 18. 06. 2020г. на съдията- докладчик по НЧХД № 1466/ 2017г., по описа на РС – Дупница, с което е повдигнат спор за подсъдност пред ВКС. В мотивите на съдебния акт са изложени съображения, че в случая неправилно ОС- гр. Кюстендил е изпратил делото на РС- гр. Дупница, тъй като е бил надлежно сезиран с искане за присъждане на разноски, направени във въззивното производство, по което именно той дължи произнасяне. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е депозирал писмено становище, че спорът за подсъдност между Районен съд- Дупница и Окръжен съд – Кюстендил следва да бъде решен като делото да бъде изпратено по подсъдност на ОС- Кюстендил, който е компетентен да разгледа и се произнесе по искането на повереника на частния тъжител за присъждане на разноски в полза на страната, направени във въззивното производство. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди данните по делото, взе предвид становището на прокурора, намира следното: Производството по НЧХД № 1466/ 2017г., по описа на РС- Дупница, наказателно отделение, 1 състав, е приключило с постановяването на присъда № 60 от 5. 08. 2019г. По жалба на подсъдимия по делото Д. М., депозирана чрез неговия защитник, е образувано ВНЧХД № 510/ 2019г., по описа на ОС- Кюстендил, който с въззивно решение № 39 от 7. 04. 2020г. е потвърдил първоинстанционната присъда. И в проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд, и с последващо изрично заявление от 11. 05. 2020г., адресирано до ОС- Кюстендил, повереникът на частния тъжител М. С. М.- адв. З. В., е поискал присъждане на разноски в полза на визираната страна. В заявлението са изложени съображения, че с решението си окръжният съд не се е произнесъл по разноските, направени в производството пред него, въпреки своевременно направеното искане, което моли да бъде сторено с определение. С разпореждане на съдия от ОС- Кюстендил делото е изпратено на РС- Дупница- без мотиви. С разпореждане на съдия при РС- Дупница делото е върнато на въззивния съд, поради липса на произнасяне по разноските. С ново разпореждане на съдия от ОС- Кюстендил делото е изпратено отново на РС- Дупница. Изложени са мотиви, че следва да се произнесе първоинстанционният съд по силата на разпоредбата на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, тъй като нейното систематично място е в Глава ХХ НПК, която урежда съдебното производство пред първата инстанция. След поредното получаване на делото, съдията-докладчик при РС- Дупница е сезирал ВКС, повдигайки спор за подсъдност с ОС- Кюстендил. Изложил е съображения, че компетентен да се произнесе по искането за присъждане на разноски е окръжният съд, тъй като претедираните разноски са направени пред него, а той не е сторил това с въззивното решение. Позовал се и на разпоредбата на чл. 317 НПК, която урежда субсидиарното приложение на правилата за първата инстанция във въззивното производство. ВКС в настоящия си състав намира за правилно и съответно на закона становището, застъпено в акта на съдията – докладчик при РС- Дупница. Поначало съдът дължи произнасяне относно разноските по делото със своите актове по същество- присъди и решения, съобразно правилата, установени с нормите на чл. 189- 190 НПК, които са общи и следователно приложими за всяка съдебна инстанция. Когато това не е сторено, с разпоредбата на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, законът допуска възможността съдът да се произнесе и с определение, което правомощие се отнася както за първоинстанционния, така и за въззивния съд. За последния този извод следва не само от изричната разпоредба на чл. 317 НПК, а и от обстоятелството, че претенцията за присъждане на разноски е единствено за тези, направени във въззивното производство. Ето защо, в конкретния случай по искането за присъждане на разноски е следвало да се произнесе ОС- Кюстендил, към когото същото правилно е било адресирано от страната по делото, и който двукратно незаконосъобразно се е десезирал. Изложеното до тук обуславя извода, че делото следва да бъде изпратено за произнасяне по искането на ОС- Кюстендил. Воден от изложените съображения и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА НЧХД № 1466/ 2017г., по описа на РС- Дупница, ведно с ВНЧХД № 510/ 2019 г., по описа на Окръжен съд – гр. Кюстендил, по подсъдност, за произнасяне по искането за присъждане на разноски във въззивното производство на адв. З. В., в качеството му на повереник на частния тъжител по делото М. С. М., на ОКРЪЖЕН СЪД- КЮСТЕНДИЛ . Препис от определението да се изпрати за сведение на председателя на Районен съд – Дупница. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: