1 Р Е Ш Е Н И Е № 60063 Софя, 04.06.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА при участие на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 670 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. М. Д. С. обжалва решение № 2428 от 06.11.2019 г. по в.гр.д. 6048/18 г., Апелативен съд – София, ГК, 2 състав, с което след отмяна на решението на първоинстанционния съд е отхвърлен искът й с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ отм. за разликата над 100 000 лв до 150 000 лв и е потвърдено решението за отхвърляне на иска й до напълно предявения размер от 200 000 лв. Сочи отменително основание съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК. Счита, че е допуснато нарушение на нормата на чл. 52 от ЗЗД. Излага съображения, че не са отразени всички релевантни обстоятелства, за да се определи точния размер на обезщетението, като изключителния стрес от внезапната и непрежалима загуба на Д. А.. Връзката между дъщерята и бащата, ранната й 16 годишна възраст, към която е изживяла един от най-тежките мигове в живота й. Липсата на бъдеща подкрепа и грижа. Дълбоката скръб, в която е изпаднала. Счита, че обезщетението следва да бъде определено като се вземат предвид икономическите условия в страната, ориентир, за което са лимитите на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Сочи, че решението е необосновано, основание по чл. 281, т. 3, пр. 3 от ГПК, в частта, с която е прието, че двете ищци са майка и дъщеря. Ответникът ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице основания за допускане касационно обжалване, тъй като въпросите са фактически. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: За да отмени частично решението по иска с правно основание чл. 226 от КЗ отм на М. Д. С. в частта над присъдения от първоинстанционния съд размер от 100 000 лв и да отхвърли иска до присъдения размер от 150 000 лв и потвърди решението за отхвърляне на иска за разликата над 150 000 до 200 000 лв., въззивният съд е приел, че се е състояло ПТП на 17.09.2012 г. на пътя [населено място] – [населено място] на около 400 м преди разклона на Военното поделение, [населено място], като водачът на лек автомобил П. К. П. е нарушил правилата за движение по пътищата, управлявайки л.а „Ситроен Б.“ и по непредпазливост е причинил смърт или телесни повреди на повече от 1 лице, смъртта на Х. Х. и на Д. А.. От влязла в сила присъда е установил противоправното поведение на водача на автомобила. Конкретното нарушение е движение с превишена скорост и неспазване ограниченията на хоризонтална маркировка, след ляв завой, излязъл от своето платно и навлизайки в насрещното платно, реализирал челен удар с движещата се попътно кола. Последица е настъпването на смъртта на всеки от пътниците в двете коли, конкретно на спътника на прекия извършител – Д. А.. Приел е, че ищцата М. С. е дъщеря на пострадалия. Приел е, че застрахователят отговаря за действията на прекия причинител на пътно-транспортното произшествие, на основание сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“. А също така, съдът приема, че застраховател на гражданската отговорност на виновния водач е ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“. Признал е правото, предвидено в закона, на основание чл. 226 от КЗ отм. ищците Галина К. и М. С. да бъдат обезщетени пряко от застрахователя, на основание сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“ и непозволеното увреждане, извършено от виновния водач. Приел е с оглед свидетелските показания, че между М. С. и баща й Д. С. е имало здрава връзка, описаното от свидетеля поведение, съдът е квалифицирал като психодрама поради неочакваната смърт на бащата. Установил е, че са налице права на обезщетение за причинените неимуществени вреди на жалбоподателя М. С.. Въззивният съд е определил обезщетението на дъщерята на пострадалата М. С., съпоставяйки с дължимото обезщетение на съпругата на Д. А., Г. К., претендираща обезщетение за причинените й вреди от същото противоправно деяние. Приел е, че обезщетенията следва да отговарят на страданията на ищците, и на обществения критерий за справедливост, при който се отчита икономическата конюнктура в страната. Но е посочил, че лимитите на застраховка „Гражданска отговорност“ са приети „само въз основа на европейска директива“ и същите са завишени спрямо икономическия растеж у нас. Както и че са от значение при множество претенции. Конкретно обезщетението на М. С. е определено, като въззивният съд е съпоставил определяемия размер с определяемия размер на съпругата на починалия Г. К.. Приел е, че обезщетението следва да е в по-голям размер за съпругата, тъй като тя била изгубила съпруг – „партньор в живота, устроен, хармонизиран с вече отгледано дете и протичащ в рамките на установено русло живот“. Така възивният съд е приел, че размерът на обезщетението на съпругата следва да е 110 000 лв, а 100 000 лв за дъщерята. За ищцата М. С. е приел, че „макар и лишена от баща, предстои да поеме път на собствена реализация да прави в бъдещото избори и да ги отстоява.“ Отчитайки и преживените от нея болки и страдания, е намерил, че обезщетението за М. С., дъщеря на починалия, следва да е в размер на 100 000 лв. Така частично е отменил решението на първата инстанция по иска с правно основание чл. 226 от КЗ отм, за разликата над 100 000 лв до 150 000 лв и е потвърдил решението в частта над 150 000 лв до напълнопредявения размер от 200 000 лв. С определение № 659 от 01.12.2020 г. по настоящето дело е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК решението на Апелативен съд – София по касационната жалба на М. Д. С., в частта, с която е отменено решението на първоинстанционния съд за уважаване на иска за разликата от 100 000 лв. до 150 000 лв. и вместо това е отхвърлен иска за сумата над 100 000 лв. до 150 000 лв. и в частта, с която е потвърдено решението за отхвърляне на иска за разликата от 150 000 лв до 200 000 лв - до напълно предявения размер по следния правен въпрос: „Относно критериите за определяне на обезщетение на основание чл. 52 от ЗЗД и конкретно, за обстоятелствата, свързани с родствената връзка и отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение.“ Съгласно чл. 226 от КЗ отм., приложим към процесното правоотношение, на основание § 22 от ПЗР на КЗ поради това, че договорът за задължителна застраховка е сключен преди влизане на КЗ в сила, застрахователят носи отговорност за всички вреди, причинени от лицето, чиято отговорност е застраховал. Това са всички преки и непосредствени вреди от увреждането, за което водачът на автомобила, респ. на основание договора за застраховка, застрахователят, отговаря. А това означава, че установи ли се извършването на противоправно и виновно действие от страна на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована, застрахователят отговаря за всички вреди, на основание чл. 51 от ЗЗД. На основание чл. 52 от ЗЗД, приложим при определяне отговорността на основание чл. 226 от КЗ отм., обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието справедливост не е абстрактно понятие. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да прецени конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които определят паричния му еквивалент. С оглед задължителното тълкуване на нормата на чл. 52 от ЗЗД, в т. 11 от ППВС 4/1968 г. понятието справедливост изисква преценка на редица конкретно съществуващи обективно обстоятелства, за да се определи конкретния размер на обезщетението. Тези конкретни обстоятелства включват начин на извършване на непозволеното увреждане, обстоятелствата, при които е извършено, възрастта на увредения, отношенията между пострадалия и претендиращите неимуществени вреди, както и конкретните обстоятелства за всеки конкретен случай, действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Тези критерии са възприети и във формираната по реда на чл. 290 ГПК практика по приложението на чл. 52 ЗЗД, изразена в: решение № 202 от 16.01.2013 г., по т. д. № 705/12 г., решение № 104/25.07.2014 г. по т. д. № 2998/2013 г. на І ТО на ВКС; решение № 114/03.11.2014 г., по т. д. № 1053/2012 г. на ІІ ТО; решение № 4/03.08.2015 г., по т. д. № 40/2014 г. на ІІ ТО; решение 172 от 11.1.2017 г. по т. д. 2140/17 г. 2 ТО на ВКС, в която е е прието, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти. Възприето е и становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, § 26 ПЗР КЗ вр. чл. 266 от КЗ отм. В случая въззивният съд на първо място, е извършил нарушение на материалния закон, конкретно на нормата на чл. 52 от ЗЗД, така както е тълкувана в задължителната и трайна практика на ВКС, като е извършил грешна преценка на конкретните критериите, приложими в случая, за да определи справедливия размер на обезщетението, съпоставяйки дължимото обезщетение на съпругата на пострадалия и на детето на пострадалия. Освен това не е дооценил посочените критериите относно родствената връзка между пострадалия и неговата дъщеря, както и не е отдадено значение в достатъчна степен възрастта на детето, 16 години, останало без баща, още в детска възраст. Приетите за установени факти от въззивния съд за травматичния шок, който е преживяла ищцата М. С., невъзможността в посочения период да говори, да мисли за нещо различно от смъртта на баща й, не са оценени съобразно посочените критерии, по такъв начин, че правилно да се определи размерът на обезщетението. Не е отчетена невъзвратимостта на ситуацията в живота на детето на починалия. Не е дооценена емоционалната връзка, която съществува между бащата и дъщерята, душевната драма и тревога, която е преживяла пострадалата от смъртта на баща си, скръбта, която е чувствала и изразила, установена в процеса от свидетелските показания. Както бе посочено, за да се определи обезщетението за преживените неимуществени вреди от ищеца, съдът следва да прецени специфичните обективни критерии за всеки конкретен случай, което не е сторил въззивният съд в разглеждания случай. Основателни са доводите в касационната жалба, че следва да се прецени и нивото на застрахователните лимити, на основание § 26 от ПЗР на КЗ вр. чл. 266, т. 1, б. „б“ от КЗ, които към момента на увреждането са 10 000 000 лв. Застрахователните лимити са израз на икономическата конюнкура в страната и следва да се отчетат при определяне на паричния еквивалент на обезщетението. В константната практика на ВКС, решение № 25 от 03.04.2009 г. по т.д. № 504/2008 г. на I ТО на ВКС, решение № 95 от 24.10.2012 г. по т.д. № 916/2011 г., I ТО. на ВКС, лимитите на застрахователно обезщетение са обективен белег на икономическите условия, които следва да се съобразят при определяне справедливия размер на застрахователното обезщетение. Поради допуснатите нарушения на материалния закон, въззивният съд неправилно е приложил нормата на чл. 52 от ЗЗД и не е определил точния еквивалент на справедливо обезщетение. Настоящият съдебен състав съобрази родствената връзка между пострадалото лице Д. С. и М. С., отношения между баща и дъщеря, характеризиращи се с дълбока обич и подкрепа. Загубата е била несвоевременна и внезапна, от която е произтекъл травматичен шок за М.. Начинът на настъпване на произшествието, а именно в пътно-транспортно произшествие, при което бащата е получил множество травматични увреждане, черепно-мозъчна и гръдно-коремна травма, травматично разкъсване на дясната половина на сърцето, травма несъвместима с живота. Детската възраст (чл. 2 от Закона за закрила на детето) на М. С., 16 години към момента на произшествието, в която е изгубила своя баща. Емоционалната уязвимост на детето при неговото израстване, в случая е утежнена от неимоверно тежко събитие, внезапна загуба на баща, който е морална опора в живота на детето. Наличието на това събитие в нейния живот, обуславя изключително тежка емоционална травма, която с оглед свидетелските показания, е преживяла. Трудно е осъзнала загубата, както и нейната необратимост. Продължително е страдала и изживявала мъката от загубата. Въззивният съд необосновано е направил изводи за следващите се обещетения на двете ищци, определяйки тяхната неравност, с посочените критерии. Обезщетението не може да се определи чрез съпоставка, както е посочил въззивният съд. Обезщетението се определя съобразно всички психични преживявания на пострадалия, претърпените от него страдания, формиращи негативни емоционални изживявания за конкретното лице, намиращи отражение върху психиката му и съобразно посочените по-горе критерии, формиращи основанието съгласно чл. 52 от ЗЗД. Предвид така описаните негативни преживявания и преценени в съвкупност посочените критерии, от значение, за определяне обезщетението на М. Д. С., дължимото й обезщетение, преценено и с оглед икономическата конюнкура към 17.09.2012 г. съобразно лимитите на застрахователните обезщетения, посочени по-горе, настоящият съдебен състав намира, че справедливият еквивалент за определяне на обезщетение за преживените неимуществени вреди е в размер на 120 000 лв. По изложените съображения ще следва да се отмени частично решението на въззивния съд в частта относно сумата 20 000 лв и на касатора М. С. да се присъди допълнително сумата от 20 000 лв. Върху тази сума следва да се присъди лихва, съобразно приетото за основателно възражение за погасяване по давност, на основание чл. 197 от КЗ отм. искът за лихва за периода от датата на увреждането 17.09.2012 г. до 31.10.2013 г. В останалата част касационната жалба е неоснователна, решението следва да се остави в сила. При този изход на делото, ще следва да се разпределят и направените по делото разноски. Адвокат В. Н., представляващ касатора М. Д. С., е поискал присъждане на разноски на основание чл. 38а от ЗАдв. С оглед обжалваемия интерес, на основание чл. 7, ал.1, т. 5 от Наредба № 1 за размерите на минималните адвокатски възнаграждения, адвокатското възнаграждение за осъществено процесуално представителство следва да е в размер на 3 530 лв. При така формирания извод, за частично уважаване на касационната жалба, дължимото възнаграждение, на основание чл. 38а от ЗАадв, за оказана правна помощ на касатора, съразмерно се дължат разноски в размер на 706 лв. Съразмерно на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника по касационната жалба се дължат разноски в размер на 306 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 2428 от 06.11.2019 г. по в.гр.д. 6048/18 г., Апелативен съд - София в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен иска на М. Д. С. с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) за сумата от 100 000 лв до 120 000 лв. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА ОСЪЖДА, на основание § 22 ПЗР на КЗ вр. чл. 226 от КЗ отм., ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], [населено място], пл. „П.“ № 5 да заплати на М. Д. С., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 5, ап. 9, адв. В. Н. сумата от още 20 000 лв., представляваща разликата от присъдените 100 000 лв до 120 000 лв., , ведно със законната лихва от 31.10.2013 г. до окончателно изпълнение на задължението, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП на 17.09.2012 г., при което е причинена смъртта на баща й Д. С. А.. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА, на основание чл. 38 а от ЗАдв. ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], [населено място], пл. „П.“ № 5 да заплати на адвокат В. Н. – САК, [населено място], [улица], ет. 5, ап.9 сумата от 706 лв. ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК М. Д. С., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес] да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] сумата от 306 лв Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: