4 Р Е Ш Е Н И Е №. 211 гр.София, 05.11. 2015г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІІІ г.о. в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и тринадесета година , в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА О. КЕРЕЛСКА при секретаря Северина Толева , като изслуша докладваното от съдия К. …… …..гр. дело № 438 по описа за 2015 год. И за да се произнесе, взе предвид: Образувано е по касационна жалба на С. Пловдивска духовна семинария „Св. Св. К. и М.” [населено място] против решение №1775/24.10.2014 по в. гр.д. №2647/2014 год. на Окръжен съд [населено място], с което след отмяна на първоинстанционното решение е постановено ново решение, с което е призната за незаконна Заповед №44/24.09.2013 г. на ректора на С. Пловдивска духовна семинария „Св. Св. К. и М.”, [населено място] ,с която е прекратено трудовото правоотношение с В. Й. П. от [населено място] поради дисциплинарното му уволнение и заповедта е отменена , В. Й. П. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „старши възпитател”и С. Пловдивска духовна семинария „Св. Св. К. и М.”, [населено място] и са присъдени са разноски. Ответникът по касация с В. Й. П. оспорва касационната жалба по същество. Застъпва становище, че в случая не са налице „системни нарушения на трудовата дисциплина” , поради което липсва дисциплинарно нарушение и дисциплинарното уволнение е незаконно. Позовава се и на това, че се полза със закрилата при уволнение като синдикален лидер.Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.Претендира разноски. С определение №487/30.04.2015 г. по делото съдът е приел, че касационната жалба е процесуално допустима, както и че са налице законовите предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса относно теченето на сроковете за налагане на дисциплинарните наказания по чл. 194,ал.1 КТ, когато работникът или служителят в рамките на тези срокове, е ползвал законоустановен отпуск. Прието е , че по този въпрос е изпълнено допълнителното основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 КТ тъй като в обжалваното решение същият е разрешен в противоречие с неговото разрешаване с представените от касатора решения /Р№ 249/02.03.1995г. по гр.д. №1548/1994,ІІІг.о на ВКС , Р №266/26.09.2011г. по гр.д. №31182011 г. на ІІІ г.о. на ВКС./ С обжалваното решение е прието , че дисциплинарното наказание – уволнение е наложено за множество дисциплинарни нарушения, извършени през м. Юни 2013 год., за които субектът на дисциплинарната власт е бил уведомен с нарочни доклади , както следва : доклад с вх. № 88/26.06.2013 г. , доклад с вх. № 97/27.06.2013 г. доклад с вх. №08/27.06.2013, доклад с вх. № 104/04.07.2013 г. , доклад №105/04.07.2013 г.,доклад вх. № 106/04.07.2013 г. Съдът се позовава на задължителна практика на ВКС / решения по чл. 290 ГПК/ , според която двумесечният срок за налагане на дисциплинарното наказание , започва да тече от откриване на нарушението , което означава узнаване на нарушението от субекта на дисциплинарната власт в неговите съществени признаци от обективна и субективна страна. В този контекст е прието, че с получаването на съответните доклади работодателят е узнал за извършените нарушения и от този момент е започнал да тече предвидения в чл. 194,ал.1КТ двумесечен срок. Доколкото заповедта за дисциплинарно уволнение е с дата 24.09.2013 г., съдът е приел, че дисциплинарното наказание е наложено след изтичане на двумесечния преклузивен срок и само на това основание е заповедта е незаконна. Съгласно чл. 194 ,ал.1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по- късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по- късно от една година от извършването му.Краткият двумесечен срок се поглъща от едногодишния. Ако е изтекъл едногодишния срок от извършването на нарушението, дисциплинарното наказание не може да бъде наложено, дори и да не е изтекъл краткия двумесечен срок от узнаването му, което се случва при хипотеза на по- късно откриване /узнаване/ на извършеното дисциплинарно нарушение. Обратното, ако е изтекъл двумесечния срок от узнаването , дори и да не е изтекъл едногодишния срок от извършване на наказанието дисциплинарното наказание отново не може да бъде наложено. Съгласно чл. 194,ал.3 КТ сроковете не текат, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка. Без значение е видът на отпуска,/ достатъчно е същият да е от предвидените в закона /.Без значение е и неговата продължителност. През време на отпуска сроковете спират на текат, поради това за да се прецени дали съответния срок е изтекъл ,времето на законоустановен отпуск се приспада от продължителността на сроковете по чл. 194,ал.1 КТ. В този смисъл са и цитираните решения на ВКС във връзка с които касационното обжалване е било допуснато. С оглед този отговор на поставения по делото въпрос, досежно основателността на касационната жалба следва да се приеме следното: По делото няма спор, че дисциплинарното наказание е наложено в рамките на едногодишния срок, но календарно - след изтичането на двумесечния срок.При постановяване на своето решение обаче, съдът не е съобразил данните , че през периода от 19.07.2013 г. до 13.09.2013 г. ищецът е ползвал годишния си платен отпуск за 2013 г. След приспадане на този период , се установява, че дисциплинарното наказание е наложено в рамките на срока по чл. 194,ал.1КТ . Независимо от казаното уволнението е незаконно на друго основание. Още в исковата молба ищецът е заявил , че се ползва със закрилата на чл. 333,ал.3 КТ , доколкото към момента на уволнението е организационен секретар на териториална синдикална единица на национален синдикат „ Защита” – Федерация на работещите в Образованието , науката и спорта [населено място]/Ф./. За установяване на това твърдение по делото е представен протокол от конференция на Ф., проведена на 06.12.2012 год. от който се установява , че ищецът е бил избран за организационен секретар на териториалната организация.Представен е и списък на присъствалите на конференцията като и двата документа са заверени от синдиката. С оглед на това следва да се приеме, че доколкото към датата на уволнението ищецът е член на ръководството на териториалната организация на Националния синдикат „Защита -Ф.”, същият се е ползвал със защитата предвидена в чл. 333,ал.3 КТ .Ръководството на синдиката не е дало съгласие за неговото дисциплинарно уволнение и само на това основание, уволнението е незаконно.При преценката дали е налице хипотезата на чл. 333 ,ал.3 КТ съдът не може да навлиза в обсъждане на обстоятелства дали конференцията е била надлежно свикана, дали присъстващите лица са членове на синдикалната организация,както и дали същата е протекла правилно , в каквато насока са доводите на ответната страна.Страната би могла да оспори представените документи по реда на чл. 193 ГПК като писмени доказателства , като при такъв вид оспорване съдът следва да разпредели доказателствената тежест и с оглед вида на оспорването да събере необходимите доказателства. По тези съображения, които са различни от съображенията на въззивната инстанция постановеното решение следва да бъде оставено в сила. По делото не се намират доказателства за направените от ответната страна разноски за тази инстанция, поради което такива не се присъждат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №1775/24.10.2014 по в. гр.д. №2647/2014 год. на Окръжен съд [населено място]. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: