Р Е Ш Е Н И Е № 339 С о ф и я, 08 октомври 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 15 с е п т е м в р и 2014 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ РУМЕН ПЕТРОВ при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно дело № 1092/2014 година. Производство по реда на Глава двадесет и трета от НПК и има за предмет въззивна присъда № 1 от 09.06.2014 г. по ВНОХД № 183/2014 г. на Сливенския окръжен съд, която се атакува от окръжна прокуратура-Сливен с довод за неправилно приложение на материалния закон и искане за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с конкретни указания по приложението на закона и задължителната съдебна практика на Върховния съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста. В касационното производство оправданият подсъдим Д. Й. Х. от Сливен, редовно призован, не се явява, като защитникът му адв.Хр.Х. от АК-Сливен моли протеста да бъде оставен без уважение, а оправдателната присъда да остане в сила. Върховният касационен съд провери атакуваната въззивна присъда в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 103 от 09.04.2014 г. по НОХД № 304/2014 г. Сливенският районен съд е признал подсъдимия Д. Й. Х. от Сливен за виновен в това, че на 23.08.2013 г. в Сливен, при управляване на МПС – микробус марка „Форд”, модел Транзит”, с рег.№ СН-70-75-НС е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди в размер на 1 210,90 лв на лек автомобил марка „Опел”, модел „Т.”, с рег.№ СН-83-56-АН, собственост на сдружение „Жажда за живот” със седалище в Сливен и на основание чл.343, ал.1, б.”а” вр.чл.342, ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК е осъден на 4 месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в сила, като е оправдан по част от повдигнатите му като обвинение нарушения на правилата за движение. На основание чл.343г от НК същият е лишен от право да управлява МПС за срок от 1 година. В тежест на подсъдимия са присъдени направените по делото разноски общо в размер на 295 лв. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв.Хр.Х. от АК-Сливен с оплакване за незаконосъобрвазността й с оглед неправилното приложение на материалния закон и задължителната съдебна практика по тълкуването му с искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна присъда, със съответните последици от това. С постановената въззивна присъда № 1 от 09.06.2014 г. по ВНОХД № 183/2014 г. Сливенският окръжен съд е отменил изцяло първоинстанционната и като е признал подс.Х. за невинен, го е оправдал по предявеното му обвинение. В касационния протест на окръжна прокуратура-Сливен се навеждат доводи за неправилно приложение на материалния закон както поради несъобразяване със задължителна за съдилищата практика на Пленума на Върховния съд от 1983 година, така и заради несъответен анализ на доказателствената съвкупност, относима към правилното приложение на закона с претенцията за отмяна на атакувания съдебен акт за ново разглеждане на делото от друг състав на окръжния съд, комуто да бъдат дадени задължителни указания как да стори това. Върховният касационен съд – първо наказателно отделение намира протеста за подаден в законоустановения срок, от страна, имаща право на жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на редовна касационна проверка на основание чл.346, т.2 от НПК, поради което е допустим, но по съществото си е НЕОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения : В протеста си прокурорът, коментирайки колебливо актуалността на ППлВС № 1/1983 г. в неговата т.2, б.”б” и твърдейки безадресно за наличие на „противоречива съдебна практика на ВКС”, упреква въззивния съд за възприетия от него „нов критерий” за установяване на причинените имуществени вреди като „значителни” по аналогия на разтълкуваните в задължителното за съдилищата ТР № 1/1998 г. на ОСНК на ВКС понятия за „големи размери” и „особено големи размери”, обвързано с размера на минималната работна заплата към момента на деянието. Едновременно с това претендира и за възприемане на извода на вещото лице причинената вреда на автомобила на сдружението да е „тотална”, което според него определяло „значителността” на „степента” на увреждането. Тази му позиция не е съобразена с еднопосочната съдебна практика относно възприемането на дадени вреди за „значителни” (изразена и в цитираните в присъдата решения на касационната инстанция), а така също и с изискването те да са оценени като реално причинени. Безспорно е, че обществено-икономическите условия при приемането на ППлВС № 1/1983 г. са били коренно различни от настоящите, основаващи се на въведената пазарна икономика и свободна конкуренция между стопанските субекти. И докато през 1983 г. вредите при ПТП е следвало да бъдат оценявани по „държавни цени на дребно” на частите и труда за ремонта на увреденото МПС в „държавен сервиз”, базата за оценяване понастоящем са средните пазарни цени на тези части и труд измежду различните сервизни бази и търговци в страната. Вещото лице по делото инж.В.Ш. ги е извел в заключението си на база каталог „Ш.”, сборник нормативи за труд за възстановяване на автомобила и Наредба № 24 за задължителното застраховане от 2010 г. – приложение № 2, но без да съобрази овехтяването на автомобила, съответно на подлежащите на възстановяване части от него. В същото време, съобразно посоченото приложение на Наредбата е посочил „остатъчна стойност” на автомобила – 7 % от цената му като нов и спрямо нея, сравнено със стойността на новите части и труд за възстановяването му е направил извод, че е „икономически нецелесъобразно да се извърши ремонт на автомобила” и затова щетата от ПТП следва да се приеме за „тотална”. Това също е против разбирането, изразено в ППлВС № 1/1983 г., на което се позовава прокурорът, където в т.2, б.”б” освен „приспадане на овехтяването” на увредените части, Пленумът на ВС е приел, че „когато МПС е унищожено и не може да се възстанови”, вредата следва да се оценява за цялото МПС по „цени на дребно”, понастоящем по средна пазарна цена на автомобила, съобразно неговото състояние и овехтяване. Изводите на вещото лице за стойността на частите за възстановяване на автомобила биха имали своето значение за реализиране на пълната гражданска отговорност на виновния водач (но по друг ред), както и „икономическата” целесъобразност за извършване на ремонта на МПС – за застрахователя, който би следвало да го плати въз основа на развило се застрахователно правоотношение (също пред друг съд). В случая, както нереално дадената оценка от вещото лице на действителната щета на МПС на сдружението е далеч под възприетия критерий от окръжния съд за 14 минимални работни заплати към момента на ПТП за „значителни имуществени вреди”, така и неоспорената доказателствена съвкупност не сочи това МПС да е „унищожено”(дори не са засегнати части и агрегати от съществено значение за безопасност за движението му), поради което не е налице обективен признак на престъплението по чл.343, ал.1, б.”а” от НК. Като е направил извод в тази насока, съдът е приложил правилно закона и не е допуснал касираното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Протестът, като неоснователен, следва да бъде оставен без уважение, а оспорената въззивна присъда следва да бъде оставена в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 1 от 09.06.2014 г., постановена по ВНОХД № 183/2014 г.от Сливенския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :