Р Е Ш Е Н И Е
№ 129
С. 17.06.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на тринадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 7660 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба, подадена от В. И. П. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат И. против въззивно решение № 1480 от 26.07.2013г. по в.гр.д. № 32 по описа за 2012г. на Пловдивски окръжен съд, с което e потвърдено решение № 3770 от 1.11.2011г. по гр.д. № 10941/2010г.на Районен съд Пловдив като са изменени постановените с решение от 21.03.08г.по в.гр.д.№ 1837/07г.на ПОС мерки относно родителските права спрямо детето А. – М. Г. Т., ЕГН [ЕГН], предоставено е упражняването им на бащата, определен е за майката режим на лични отношения – всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 19ч. в петъчния ден до 18 часа в неделния ден, с приспиване в дома на майката, един месец през лятото, който не съвпада с определеното от бащата време за почивка с детето, пет дни през пролетната ваканция, както и всяка четна година детето да прекарва К. с майката за времето от 10.00 часа на 24.12.до 18.00 часа на 27.12., а всяка нечетна година- Новогодишните празници за времето от 10.00 часа на 30.12.до 18.00 часа на 2.01. Не е определена месечна издръжка, която майката да заплаща.
С определение № 335 от 5.03.2014г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, поради противоречието му с Постановление № 1 от 12.11.1974г.по д.№3/74г. на Пленума на ВС и постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 207 от 24.07.13г. по гр.д.№ 911/12г. на ІV г.о. по въпрос, касаещ критериите, въз основа на които съда прави преценката си за настъпила промяна в обстоятелствата, обосноваваща необходимост от промяна на мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетното дете и относно защитата на неговия интерес при решаване на въпроса за режима на лични отношения с родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права.
В съдебно заседание касаторката се явява лично и се представлява. Поддържа жалбата и желае тя да бъде уважена. Представя писмени бележки и претендира направените по делото разноски от 30лв.- държавна такса и 1000лв.-адвокатско възнаграждение, реалното заплащане / в брой/ на което удостоверява с договор за правна защита и съдействие от 2.10.13г.
Постъпило е писмено становище и от противната страна, с което желае въззивния акт да бъде потвърден. Обстоятелствата, на които акцентира, за да обоснове промяна на обстоятелствата са настъпилата промяна в емоционалното състояние на детето, което е било общително, а е станало „затворена, мрачна,необщителна,особено в отношенията си с баща си, сестра си и брат си” и на провокирано от майката „противоречиво отношение” на детето към бащата.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното :
Страните са родители на малолетното дете А. – М. Г. Т., която понастоящем е на 10 години /родена е на 5.08.2004г./ Детето е отглеждано от майката до края на 2005г., когато родителите са заживели заедно в дома на бащата в [населено място]. На 31.05.2006г. майката е напуснала дома. Детето е останало при бащата. Между страните е воден спор за упражняване на родителските права, който е разрешен от съда с решение от 21.03.08г. по в.гр.д.№ 1837/07г.на ПОС, като те са предоставени на майката. Решението е влязло в сила през 2008г., но по вина на бащата е изпълнено едва на 13.05.2010г., когато той е предал детето. Два месеца след това /на 14.07.10г./ е предявил настоящия иск с правно основание чл.59 ал.9 от СК за изменение на определените мерки относно упражняване на родителските права и режима на лични отношения.
По поставения въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, следва да се посочи следното:
Съгласно ППВС № 1/74г., чийто разрешения са актуални и при действието на СК от 2009г. - промяна в обстоятелствата, обосноваваща необходимост от промяна на мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетното дете е налице в следните случаи: когато са изменени обстоятелствата, които са взети пред вид при определяне на първоначалните мерки, когато измененията, произтичат от изгубили смисъл мерки по упражняване на родителските права, или когато мерките на практика са променени. Посочено е, че във всички случаи съдът е длъжен да обсъди как обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефективността на мерките, които определят същото. Промяната на взети пред вид при определяне на първоначалните мерки обстоятелства, могат да бъдат свързани с промяна на родителските, възпитателските или моралните качествата на упражняващите мерките, със социалната среда, в която живее детето след първоначалното решение, с жилищните и битовите условия. Като обстоятелства, които засягат положението на детето са посочени : влошаване на жилищните условия при родителя, на когото е предоставено детето или подобряване на условията за живот при другия родител, изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права, загубване на родителски авторитет или фактическа невъзможност на родителя да се справи с детето. Като изменени обстоятелства са посочени и тези, които са свързани с нововъзникналите права и задължения на родителя по повод задължителното спазване на определените мерки – отчуждаване на детето по вина отглеждащия родител спрямо другия или обратно, пречки на родителя, при когото е детето за осъществяване на лични отношения с другия родител, невръщане на детето след осъществяване на лични отношения с родителя, на когото не са предоставени родителските права и неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по отношение на детето.
В случая за да уважи иска въззивният съд е приел, че е налице промяна на част от взетите пред вид при определяне на първоначалните мерки обстоятелства, а именно - „изменение в социалната среда и обкръжение на детето, изразяващо се в значително стесняване на социалния му кръг и намаляване на социално- активни дейности и мероприятия, а именно, допълнителна езикова и извънкласна подготовка”. Преценил е, че отношението на майката по въпроса за образователното развитие на детето било „променливо”, тя изразявала „неясна позиция”, което „обърквало детето”. Като основен мотив за изменение на решението в частта за родителските права и предоставянето им на бащата е посочено „емоционалното състояние на детето”, което било „по-затворено, не толкова общително, не споделяло преживяванията си”. Съдът се е позовал на заключението на приетата комплексна експертиза, установяващо „амбивалентно отношение към бащата” и че детето е жертва на Синдром на родителско отчуждаване, в лека степен /страда от постоянния характер на конфликта между родителите, комбиниран с неговото задълбочаване/.
Изводът на въззивния съд за настъпила промяна в част от взетите пред вид при определяне на първоначалните мерки с решение от 21.03.08г. по в.гр.д.№ 1837/07г.на ПОС мерки относно предоставените на майката родителски права обстоятелства не се споделя от настоящия съдебен състав, защото противоречи на установените по делото факти. Както беше посочено по-горе, изпълнението на определените с решението от 21.03.08г. мерки реално е започнало на 13.05.2010г., когато бащата е предал детето на майката, след като то е било отглеждано в дома му за период от четири години /считано от 31.05.2006г.,когато майката на детето е напуснала дома на бащата./ С посоченият акт, съобразявайки интереса на детето, независимо от категоричния си извод, че и двамата родители в еднаква степен са годни да упражняват родителките права, съдът е решил да ги предостави на майката, като е отчел възрастта и пола на детето, нуждата му от непосредствени майчини грижи и доказаното умение и възможност на майката да се грижи за него. Съобразил е, че бащата поради служебните му ангажименти и често отсъствие от страната, е ангажирал предимно трети лица /специално наети от него/, които да полагат непосредствените грижи за детето, а грижите, възпитанието и непосредствените ежедневни контакти с чужди на детето лица, не могат да обосноват необходимост от лишаването му от майчина грижа.
В настоящето производство не е установена промяна на нито едно от така изброените обстоятелства, който са били определящи за предоставяне на родителските права на майката. Детето продължава да е на възраст, в която се нуждае от непрекъснати майчини грижи, майката полага адекватни на нуждите му грижи, бащата продължава да е изключително служебно ангажиран и често отсъства от страната. Следва да се посочи и че и в подадената искова молба не се съдържат конкретни твърдения за промяна в обстоятелствата, които са от значение за определяне кой следва да упражнява родителските права. В нея ищецът е акцентирал на добрите условия на живот и перспективи, които детето би имало, ако живее при него.Твърденията са, че майката настройва детето срещу него и че след като е заживяло при нея е ”стресирано и травмирано” от „смяната на средата, мястото и начина на живот, ограничената възможност да контактува” с него и заплахите от майката, че ще му забрани да се виждат.
Тези твърдения не се установяват от установените по делото факти. Смяната на средата, мястото и начина на живот след 13.05.2010г.са се отразили добре на детето според показанията на свидетелката Т.. Детето е артистично, хубаво пее и рисува, танцува балет в школата на майка си и тя непрекъснато се старае да развива талантите му. Посещава занимания по футбол и английски. Детето не е лишено от нищо. В грижите за нея помагат майката и сестрата на ответницата. Всички социални доклади- от 20.05.2010г., от 24.11.2010г. и от 24.04.2012г. са единни, , че „полаганите от майката грижи за детето покриват неговите базови, здравни и образователни нужди”, то живее с майка си и баба си в жилище в нова кооперация с площ от около 80кв.м. при подходящи битови и жилищни условия, като майката „полага адекватни грижи пред възрастта му”.На детето е дадена отлична характеристика от училището, което посещава.
Опровергано от трите социални доклада, съгласно които „детето поддържа контакт с бащата и членовете на разширеното семейство по майчини и бащина линия” е и твърдението, че майката ограничава контактите му с бащата.
Единствено свидетелите Т. /дъщеря и син на ответника, съответно на 25г.и 30г., които основно живеят във Франция и Х. твърдят, че след като детето е заживяло с майка си /след 13.05.2010г./- то се е променило, не е искало да споделя неща от ежедневието си и се е държала дистанцирано. Когато се е налагало да остане извън определения режим на лични отношения, ставало неспокойно и искало да говори с майка си. В този смисъл са показанията и на свидетелката Н.- А., която работи във фирмата на ответника. Тези показания съдът разглежда при условията на 172 от ГПК, пред вид роднинска и служебна връзка на свидетелите с ищеца. Промяната на детето, за която те свидетелстват може да бъде обяснена и с други причини – каквито са промяната във възрастта, емоционалното състояние на детето и липсата на постоянни контакти с неговите по-големи брат и сестра. Доколкото съгласно цитираната норма показанията на заинтересованите свидетели подлежат на преценка с оглед всички други данни по делото, следва да се посочи, че от другите ангажирани по делото доказателства не се установява поведение на майката, с което тя да настройва детето против бащата или да провокира „противоречиво отношение”. По-скоро изводът е, че всеки един от родителите, в зависимост от своите разбирания за начина , по който трябва да се отглежда и възпитава детето, се старае да направи всичко по силите си, за да може то да се чувства добре. В този смисъл са показанията на свидетелката Н.- А., която установява, че бащата винаги е правил всичко най-доброто за детето – докато то е било в дома, му е посвещавал цялото си свободно време, а след като живее с майка си – непрекъснато му изпраща храна, играчки и дрехи, през лятото организира почивка на море. Според свидетелите Т. - детето преди да бъде в първи клас е можело да чете, да пише, знаело е таблицата за умножение. Бащата е искал да го запише в частно училище, където покрило критериите за втори клас. Независимо от внесената от бащата такса, на 15.09. детето е започнало да посещава избраното от майката държавно училище. Според свидетелката Г. /сестра на ищцата/ –майката е записала детето в това учебно заведение след задълбочена проверка, с аргумента, че то трябва да има детство и да играе. Установява, че то се чувства добре в тази среда, има приятелки и учителите й харесват. В този смисъл са и показанията на свидетеля Ч., който е баща на дете, което посещава школата по танци на ответницата и установява, че детето е много весело, буйно, лъчезарно и е в прекрасни отношения с майка си. Тези свидетелски показания опровергават твърденията, че А. –М. е затворена, мрачна, необщителна”.
Проблемът, който се установява със заключенията на приетите по делото психиатрична и психологична експертизи е, че в детето е създадена ситуитивна тревожност, в резултат на замесването й „в междуличностен конфликт, свързан с раздяла на родители”. Налице са данни за „лека степен на С. на родителско отчуждаване /PAS/ и детето „постоянно преживява конфликта на лоялността, разкъсвана между двамата родители”. Затова изводът е, че интересът на детето изисква приключване на споровете, за да му се осигури спокойна и сигурна среда.
С оглед на всичко изложено, настоящият съдебен състав приема, че освен, че не е установена промяна на обстоятелства, който са били определящи за предоставяне на родителските права на майката, още не е установена и промяна в обстоятелства, които да засягат положението на детето, в смисъла посочен по-горе и не са установени изменени обстоятелства, във връзка с нововъзникналите права и задължения на родителя по повод задължителното спазване на определените мерки – отчуждаване на детето по вина на майката спрямо бащата, пречки за осъществяване на лични отношения с другия родител, неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по отношение на детето.Това налага отмяна на постановения от въззивният съд акт като неправилен и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на предявения иск.
С оглед изхода от спора, направеното искане и на основаине чл.78 от ГПК в полза на касатора следва да бъдат присъдени установените като реално направени разноски в размер на 1030лв., от които за адвокатско възнаграждение 1 000лв./съгласно договор за правна защита и съдействие от 2.10.13г./ и държавна такса - 30лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 1480 от 26.07.2013г. по в.гр.д. № 32 по описа за 2012г. на Пловдивски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 3770 от 1.11.2011г. по гр.д. № 10941/2010г.на Районен съд Пловдив и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на бащата Г. В. Т. за изменение на постановените с решение от 21.03.08г. по в.гр.д.№ 1837/07г.на ПОС мерки относно родителските права и режима на лични отношения спрямо детето А. – М. Г. Т., ЕГН [ЕГН].
ОСЪЖДА Г. В. Т. ЕГН [ЕГН] от [населено място] да заплати на В. И. П. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] сумата от 1030лв. / хиляда и тридесет лева/ направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.