Р Е Ш Е Н И Е № 869 София, 15.07.2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1938 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 от ГПК, образувано по касационната жалба на Министерство на отбраната /МО/ София срещу въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд /КОС/ от 21.VІІ.2009г. по в.гр.д. № 405/2009г. Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 935 от 13.ІХ.2010г. на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по материалноправния въпрос относно моментът, към който се преценява законосъобразността на заповед за прекратяване на трудово правоотношение. Ответницата по касационната жалба П. С. К. от [населено място] е заела становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. По поставения от касатора въпрос след допускането на касационно обжалване ВКС на РБ, състав на ІV ГО, е дал разрешение по реда на чл.290 и следв. от ГПК с решение № 608/12.Х.2010г. по гр.д. № 1139/2009г., което настоящият състав напълно споделя. Според него моментът, към който се преценява законосъобразността на уволнението, е датата на прекратяване на трудовото правоотношение, а не датата на издаване на уволнителния акт. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ, състав на ІV ГО, съобрази следното: С атакуваното решение КОС е оставил в сила решението на Дупнишкия РС от 02.ІV.2009г. по гр.д. № 1448/2008г. в уважителната му част по предявените от К. срещу МО искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ, както и в отхвърлителната му част по иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ за разликата над 3911.40лв. до 4091.40лв., отменил е решението в отхвърлителната му част по претенцията за обезщетение за сумата 3911.40лв. и вместо него е постановил друго, с което е осъдил МО да заплати на К. тази сума, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане. Съдът е приел, че уволнението на ищцата от длъжността „главен специалист по собственост и управление на О. за Д.” в сектор „Собственост на недвижими имоти”, отдел „Собственост на недвижими имоти” при Дирекция „Управление и разпореждане с недвижими имоти”, с място на работа ИА „Държавна собственост на МО” /ИА “Д.”/ София с изнесено работно място в Д., със заповед № РД-27-128/31.VІІ.2008г, издадена от главния секретар на МО и връчена на 05.VІІІ.2008г., на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ – поради съкращение, е незаконно. Уволнението е в изпълнение на заповед № ОХ-447 от 04.VІІ.2008г. на министъра на отбраната, с която се нарежда на главния секретар на министерството и на ръководителите на реорганизиращите /закриващите/ се структури извършването на конкретни действия във връзка с ПМС І 167/11.VІІ.2008г. за приемане на УП на МО, прието на заседание на МС на 03.VІІ.2008г. /ДВ бр.65/22.VІІ.2008г./, според т.4 от която заповед на ръководителите на закриващите се структури е разпоредено да прекратят, считано от 01.VІІІ.2008г, трудовите и служебни правоотношения с граждански лица, чиито функции преминават в други структури. Уволнението в случая е извършено от лице, което не е разполагало с правомощие за това, тъй като към 31.VІІ.2008г. ИА „Д.” все още е съществувала и компетентен към този момент да прекрати трудовото правоотношение с ищцата е бил нейният изпълнителен директор с оглед чл.2 от УП на Агенцията, приет с ПМС № 265/1999г., отменен с ПМС № 167/2008г. за приемане на нов УП, в сила от 01.VІІІ.2008г. Не е разгледан доводът на ищцата за незаконност на уволнението поради неизвършването на подбор. В касационната жалба на МО срещу въззивното решение са изложени съображения за неправилност на извода на въззивния съд, че уволнителния акт е издаден от неоправомощено за това лице. Сочи се, че законността на уволнението следва да се преценява към момента на прекратяването на трудовото правоотношение, който е момента на получаването от ищцата на писменото изявление за това – 05.VІІІ.2008г., че по силата на пар.3 от ПМС № 167/11.VІІ.2008г. от 01.VІІІ.2008г. УП на ИА “Д.” е отменен и че към същата дата е влязъл в сила новият УП на МО, че съгласно пар.9 от ПМС № 167/2008г. дейността, архивът, правата и задълженията по договорите, сключени във връзка с дейността на ИА “Д.” от тази дата се поемат от МО, че със заповед № 447/04.VІІ.2008г. министърът на отбраната е възложил на главния секретар правомощието да прекрати трудовите правоотношения при съкщращаване в щата, както и че датата на извеждане на заповедта за уволнение като техническа дейност не обосновава незаконосъобразността й, тъй като е породила правно действие на 05.VІІІ.2008г., когато главният секретар е разполагал с компетентност да я издаде. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове. Претендират се и разноски. Касационната жалба е основателна. С оглед отговора на въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, се налага извод, че неправилно въззивният съд е преценявал законосъобразността на заповедта за уволнение /и на уволнението/ на ищцата към датата на издаването й. Както бе вече посочено, тази преценка се прави към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, който в случая съобразно разпоредбата на чл.335 ал.2 т.2 от КТ /поради едновременно връчване на предизвестието и на заповедта за уволнение/ е 05.VІІІ.2008г. – датата, на която до ищцата е достигнало писменото изявление на работодателя за това. Към тази дата главният секретар на МО е имал правомощия за прекратяване на трудови договори с работници и служители по трудови правоотношения с ИА “Д.”, предоставени му с т.1 и т.3 от заповед № ОХ-447/04.VІІ.2008г. на министъра на отбраната. Това следва и от разпоредбите на пар.3 от ПЗР на посоченото ПМС, с който се отменя, считано от 01.VІІІ.2008г. /виж в тази връзка пар.15 от ПЗР на същото ПМС/, УП на ИА “Д.”, от която дата отпадат и правомощията на изпълнителния директор на тази структура, както и на пар.9, по силата на който дейността, архивът, правата и задълженията по договорите, сключени във връзка с дейността на ИА “Д.”, се поемат от МО. Неправилно въззивният съд е приел, че приложимост в случая намира т.4 от посочената заповед на министъра на отбраната, която се отнася само за закриващите се, а не и за преобразуващите се по силата на ПМС № 167/2008г. структури. Като е приел противното и не е разгледал твърдението на ищцата за незаконност на уволнението й поради несъобразяването му с разпоредбата на чл.329 от КТ, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон и е допуснал процесуално нарушение. Ето защо и на основание чл.293 ал.2 и ал.3 от ГПК атакуваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне на същия съд за разглеждане на спора по същество от друг негов състав във връзка и с второто релевирано основание за незаконност на уволнението. На основание чл.294 ал.2 от ГПК при повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по претендираните от страните разноски за настоящата инстанция. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решението на Кюстендилския окръжен съд, ГК, от 21.VІІ.2009г. по гр.д. № 405/2009г. и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг негов състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: