Ключови фрази
Обективна отговорност за деликт при или по повод извършване на работа * обезщетение за имуществени вреди

Р Е Ш Е Н И Е

№ 276

гр. София, 24.02.2015 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА


при участието на секретаря Албена Рибарска
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 519/2014 година.

Производството е по чл. 290 ГПК.
М. В. А. – Б. и Д. П. Б. са подали касационна жалба срещу решение по гр. дело № 10886/2009 г. на Софийски градски съд, гражданска колегия, ІV – Б въззивен състав.
Ответникът Столична община, [населено място] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което е оставено в сила решение от 28.02.2007 г. по гр. дело № 12699/2006 г. на Софийски районен съд, І ГК, 50 състав. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от М. В. А. – Б. и Д. П. Б. срещу Столична община, [населено място] искове по чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетения от по 5457 лв. за всеки ищец, за имуществени вреди изразяващи се в лишаването на ищците от възможността да ползват недвижим имот - жилище, описан в заповед по чл. 100 З. - № РД – 41 – 1151/07.08.1987 г. на председателя на ИК на СНС за периода от 02.08.2000 г. до 10.10.2002 г., произтичащи от бездействието на ответника да построи и предаде в срок посочения недвижим имот, както и исковете по чл. 86 ЗЗД за лихва върху главниците за периода 02.08.2000 г. – 12.06.2006 г. от по 3345 лв. за всеки от ищците. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че не е установено ищците да са претърпели имуществени вреди. В мотивите са развити съображения, че за да настъпят претендираните вреди следва да е установено, че отчужденият имот е бил завзет от общината, респективно ако е бил завзет, кога е станало това, а отчуждените собственици са били лишени от възможността да го ползват, като същевременно не им е било предоставено нито оборотно жилище, нито отреденото срещу отчуждения имот жилище. Софийски градски съд е приел, че няма доказателства ищците да са били лишени от възможността да събират добиви от отчуждения имот до обезщетяването им. Изложен е мотив за това, че липсват данни да е било осъществено визираното в чл. 106 З. /отм./ по изключение „незабавно завземане на имота”, наложено от незабавното започване на строителството. В мотивите на въззивното решение е разгледана хипотезата за „алтернативно жилище”, което ищците са могли да обитават до построяването на отредения, като обезщетение апартамент, в който случай според съда същите е следвало да установят, че не са могли да отдават под наем последното, поради което са пропуснали ползи. Изложено е още, че при липса на „алтернативно жилище”, ищците е следвало да докажат, че имотът им е бил завзет, без от общината да им е било предоставено подходящо жилище по смисъла на чл. 106, ал. 2 З. /отм./, поради което са направили разходи за обитаването и ползването му.
С определение № 367 от 12.03.2014 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на посоченото въззивно решение по правния въпрос: „Може ли въззивният съд, без да изследва становището на страните, без да отдели спорното от безспорното, без да даде указания на страните да дадат своето становище по въведените от него нови предели на предмета на доказване от ищеца, да се произнесе с въззивното решение, като го „изненада” с мотивите си”.
ВКС по поставения въпрос споделя правните разрешения, приети с решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. дело № 1281/2010 г. на ВКС, състав на гражданска колегия, ІІІ г.о., постановено по чл. 290 ГПК, съгласно които въззивният съд не може да постанови акта си въз основа на мотиви, по които не е предоставил възможност на страните да изразят становищата си. В случая въззивният съд е изложил съображения за хипотези, за които не е дал възможност на страните да изразят становище и ангажират доказателства. Хипотезата по чл. 106 З. /отм./, както и хипотезата за „алтернативно жилище” не са и поддържани в исковата молба. ВКС в настоящия си състав намира, че съдът следва да предостави възможност на страните да изложат становищата си и по тях да формира своите правни разрешения.
Предвид така възприетите съображения по съществото на касационната жалба ВКС в настоящия си състав приема следното:
М. В. А. – Б. и Д. П. Б. са предявили посочените по – горе искове против Столична община за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от служители на ответника – пропуснати ползи от неполучени граждански плодове от имот, предоставен им в обезщетение срещу отчужден собствен имот и чл. 86 ЗЗД за присъждане обезщетение за забава. От съдебно – техническата експертиза, изслушана в касационното производство, изготвена от вещото лице инж. Д. М. след извършена от него справка в служба „Архив регулационни планове” при Н. се установява, че действащият регулационен план за местността „Разсадника – Бежанци”, преди отчуждаването на процесния имот е бил одобрен със заповед № РД – 50 – 09 – 87/10.02.1986 г. и съгласно същия план имот пл. № 205 в кв. 41 нов /стар кв. 36/ по плана на местността „Разсадника – Бежанци”, находящ се на [улица], [населено място], собственост на ищцата е бил разположен в югоизточния ъгъл на терен, отреден за „Комплексно жилищно строителство, магазини и паркинги”, като бившият имот на ищцата към настоящия момент попада под източната част на изградени магазини до секцията на жилищен блок – 130 Б – 2, съгласно одобрените проекти за жилищен блок № 129 – 130. Видно от приложеното копие от заповед № РД 40 – 946 от 16.06.1987 г. на председателя на ИК на СНС по чл. 95 З. /отм./ е отчужден имот пл. № 205 в кв. 41 нов /стар кв. 36/ по плана на местността „Разсадника – Бежанци”, находящ се на [улица], собственост на М. В. А. – Б. и Б. В. А. в полза на държавата за държавно жилищно строителство – блокове 129 и 130, като ищцата е обезщетена с четиристайно жилище за нуждите на четиричленното си семейство. Жилището е индивидуализирано със заповед по чл. 100 З. /отм./ № РД – 41 – 1151 от 07.08.1987 г., копие от която е представена по делото, в която като обезщетени собственици са посочени М. В. А. – Б. и съпругът й - Д. П. Б., а жилището е конкретизирано, както следва: апартамент № 184, находящ се в [населено място],[жк], бл. 129 – 130, вх. „Д”, ет. 6 с площ от 115.05 кв.м. на стойност 26 537 лв. По делото е изяснено, че 11 989 лв. от тази сума ищците са изплатили чрез заем от Д., сключен на 04.04.1989 г. В цитираната техническа експертиза след извършена справка от вещото лице, инж. Д. М. е констатирано, че първоначалните проекти за строителство на жилищен блок 129-130 – секции А, Б1, Б2, В1 и В2 в[жк]са изработени през 1987 г., през 1989 г. е извършена преработка на проектите, одобрена на 27.03.1991 г. Констатирано е още, че въз основа на одобрените проекти е издадено разрешение за строеж № 42 от 28.03.1991 г. на „С.” да изгради жилищен блок 129-130, секция „Б1, както и е посочено, че с писмо от 18.03.1991 г. „С.” уведомява У., че теренът на жилищен блок 129-130 е разчистен и собствениците са обезщетени. Вещото лице, инж. М. е изложило, че „С.” е изпратил писмо до У. от 15.02.1999 г., с което са предоставени за одобряване преработени и актуализирани проекти за блок 129 – Б1, като в писмото е посочено, че блокът е изграден в груб строеж. От извършената справка от експерта – инж. М. в архива при Дирекция „Инвестиционно отчуждаване” е установено, че в Докладна записка на директора на Дирекция „Отчуждаване на недвижими имоти” до кмета на София от 26.02.2002 г. е посочено, че вход „Д” от жилищен блок 129-130 не се строи, поради което е поискано разрешение М. А. – Б. да бъде обезщетена с друг имот, в друга сграда. От извършения оглед от вещото лице инж. М. е установено, че към настоящия момент предвидените с одобрените проекти жилищни блокове, означени като секции 129 Б1, 129 В1, 129 В2 и 130 Б2 са изградени на място и са въведени в експлоатация, както и е установено, че жилищните блокове са означени, като един жилищен блок № 129- 130, който е с четири входа – „А”, „Б”, „В” и „Г”, а не е изградена секция 129 А, която би била вход „Д” на блока, като именно в тази секция е следвало да се изгради апартамент № 184, определен като обезщетение за ищците. Тази експертиза, представена пред ВКС не е оспорена от страните и с оглед на изложените в обстоятелствената й част и заключението констатации, подробно разгледани по – горе, както и предвид доказателствата, събрани пред първоинстанционния съд и въззивния съд трябва да се направят следните изводи:
Към момента на отчуждаването приложимата правна уредба е З. /отм./ и ППЗТСУ /отм./. Съгласно чл. 103, ал. 1 З. /отм./ правоимащият се счита обезщетен с влизане в сила на заповедта по чл. 100 З. /отм./, а в случая за ищците това е цитираната вече заповед № РД – 41 – 1151 от 07.08.1987 г. Правната уредба по посочените нормативни актове не е предвиждала срокове за предаване на предоставения в обезщетение имот в разглежданата по спора хипотеза, при която този имот /по настоящето дело - апартамент № 184, находящ се в [населено място],[жк], бл. 129 – 130, вх. „Д”, ет. 6 с площ от 115.05 кв.м./ е в предвидена за строителство сграда. Предвид чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която е била ратифицирана и съответно е в сила за Република България от 07.09.1992 г. предаването на отстъпения в обезщетение имот - апартамент, който е трябвало да се построи е следвало да се извърши в разумен срок, спазването на който произтича от необходимостта да се постигне баланс между обществения интерес, обуславящ отчуждаване на притежавания от ищцата имот и интереса на ищците, като отчуждени собственици. Както се установи от разгледаните доказателства отчуждаването на притежавания от ищцата имот пл. № 205 в кв. 41 нов /стар кв. 36/ по плана на местността „Разсадника – Бежанци”, находящ се на [улица] осъществено през 1987 г., а реално ищците са получили имотното си обезщетение с нов обект, определен като обезщетение за отчуждения процесен недвижим имот със заповед № РД – 41 – 128 от 19.06.2002 г. и са били въведени в него на 11.10.2002 г., обстоятелство, което не се оспорва от другата страна. Следователно посочения баланс между обществения интерес, обуславящ отчуждаване на притежавания процесен имот и интереса на ищците, като отчуждени собственици не е постигнат с отстъпване в обезщетение на имот от страна на Столична община в такъв срок, чиято прекомерна продължителност не може да се определи, като разумен срок. Налице е следователно незаконосъобразно бездействие от страна на служители на общината по отношение на задължението й, произтичащо от закона да предостави имот в обезщетение на отчуждените собственици. Ответникът, в чиято тежест е било предоставянето на имотно обезщетение на ищците, като отчуждени собственици е пасивно легитимиран да отговаря по исковете, тъй като отчуждаването е било извършено, а задължението за реално обезщетяване не е било изпълнено. Ищците са претърпели имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от това бездействие, съизмерими с дължимия пазарен наем за аналогично с предоставеното им в обезщетение жилище за исковия период от време.
Доводите на ответника, че отчуждения имот, посочен по- горе е могъл да бъде ползван от ищците са необосновани, тъй като теренът за изграждането на жилищен блок 129-130 , ж.к. „Разсадника – Бежанците„ е бил разчистен за извършване на строителството видно от писмото, цитирано по- горе от 18.03.1991 г. на „С.” и така отчуждения имот вече не е могъл да бъде ползван от ищците.
Претенциите са за заплащане на обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от лишаване на ищците от възможността да ползват отстъпения им в обезщетение апартамент, съизмерими с дължимия пазарен наем за аналогично с предоставеното им в обезщетение жилище за исковия период от време. Претендираните вреди са доказани, тъй като за процесния период от време ищците не са получили имотно обезщетение – посочения в заповедта по чл. 100 З. апартамент и не са могли да реализират посочения вид доходи от него. От съдебно-техническата експертиза, представена при първоинстанционното разглеждане на делото се установява, че за исковия период средните пазарни наемни цени за процесния имот възлизат общо на сумата 10914.60 лв., а от съдебно – счетоводната експертиза представена също така при първоинстанционното разглеждане на делото се установява, че мораторната лихва за исковия период е в размер на сумата 6697.39 лв. Тези експертизи не са оспорени от страните, поради което в съответствие с процесуалните правила размерът на обезщетенията следва да се определи въз основа на тях.
ВКС намира предвид горните мотиви, че обжалваното решение е постановено при допуснати нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК- допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поддържани в касационната жалба. Като е постановил решението си въз основа на мотиви, по които не е предоставил възможност на страните да изразят становищата си въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилни са изводите на въззивния съд относно имуществената отговорност на ответника, който предвид изложените съображения е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове, които както се изложи подробно по- горе са доказани по основание и по размер.
На основание чл. 295 ГПК въззивното решение следва да се отмени и спорът да се реши по същество, като ответникът Столична община бъде осъден да заплати на ищците сумата 10914 лв., обезщетение за имуществени вреди за периода от 03.08.2000 г. до 10.10.2002 г., предвид заявеното от тях уточнение на исковете. Ответникът следва да заплати на ищците мораторна лихва в размер на сумата 6690 лв. предвид заявеното от тях уточнение на исковете. При този изход на делото ответникът по исковете следва да заплати на ищците направените разноски за производствата пред инстанциите, които възлизат общо на сумата 2296. 41 лв.
По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение

Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение, постановено по гр. дело № 10886/2009 г. на Софийски градски съд, гражданска колегия, ІV – Б въззивен състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Столична община, [населено място] да заплати на М. В. А. – Б. и на Д. П. Б. сумата 10914 лв., обезщетение за имуществени вреди за периода от 03.08.2000 г. до 10.10.2002 г., както и да заплати на М. В. А. – Б. и на Д. П. Б. сумата 6690 лв., обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Столична община, [населено място] да заплати на М. В. А. – Б. и на Д. П. Б. разноски по делото в размер на сумата 2296.41 лв.
Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: