3 Р Е Ш Е Н И Е № 108 София, 23 февруари 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 730 по описа за 2010 година. С решение № 131 от 17.06.2010 г. по внохд № 171/10 г. Окръжният съд-гр.Пазарджик потвърдил присъдата на Районния съд-гр.Пазарджик, постановена по нохд № 1013/09 г., с която подсъдимият З. Н. Л. е осъден на основание чл.220, ал.1 и чл.54 НК на шест месеца лишаване от свобода с отлагане изпълнението на наказанието за срок от три години. В срока по чл.421, ал.3 НПК осъденият Л. на основание чл.420, ал.2, във връзка с чл.422 ал.1, т.5 и чл.348, ал.1, т.т.1-2 НПК е направил искане за възобновяване на наказателното производство, като счита, че делото или трябва да се върне за ново разглеждане или той следва да бъде оправдан по повдиганото му обвинение. Пред ВКС защитникът на осъдения поддържа направеното искане. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка, ВКС, І-во наказателно отделение установи: Искането е допустимо и основателно. Възражението за допуснати съществени нарушения на процесуални правила е основателно. При разглеждане на делото обстоятелство, от кръга на тези по чл.102 НПК, е останало неизяснено по изискуемия от закона начин. Както е известно, първият критерий, ползван при преценката на изгодността или не на сделката по чл.220, ал.1 НК, е цената на вещта и то пазарната цена към момента на осъществяване на съответната сделка. По настоящото дело не е установена пазарната цена на инкриминираната вещ – рентгенов стоматологичен апарат, предмет на сделката, сключена от осъдения на 09.10.2006 г. На досъдебното производство е назначена техническа експертиза, възложена на експерт Г. (л.458) и същата е приета в хода на първоинстанционното разглеждане на делото. Представеното писмено заключение не само съдържа предположителни изрази – „..водеща е презумпцията за..”, но впечатлява с отсъствието на обосновка на ползваните методи и практики при извеждане на стойността на инкриминирания рентгенов апарат. По-важно обаче е това, че не е дадена пазарната цена на вещта. В съдебно заседание пред първостепенния съд (л.67-68), експертът Г. ясно е изяснила, че не е имала поставена задача да определи пазарната цена на рентгеновия апарат, поради което не е сторила това. Пак там е видно, че изчислената от нея ликвидационна стойност е по-ниска от пазарната. При отсъствието на пазарна цена на инкриминираната вещ и наличието на съмнение за размера на щетата, като разлика между покупната цена и пазарната такава, ПОС е приел, че от сделката, сключена от осъдения, е произлязла значителна вреда за представляваното от него търговско дружество, в размер на 9887 лева – представляващ разликата между покупната цена от 11 400 лева и ликвидационната стойност от 1513 лева. Изложеното дотук сочи, че размерът на вредата, за която се твърди, че е произлязла от инкриминираната по делото сделка, не е изяснен надлежно, тъй като не се основава на действителната пазарна цена на вещта към момента на закупуването й. Само това е достатъчно за отмяна по реда на възобновяването на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. ВКС намира за необходимо да обърне внимание на това, че пред въззивния съд подсъдимият и защитата му са оспорили заключението, изготвено от експерта К. при съображения за липса на компетентност, правоспособност и обоснованост, което е останало без отговор, съответен на изискванията на чл.339, ал.2 НПК. Нещо повече, в хода на въззивното производство е назначена комплексна техническа експертиза (л.49), която е възложена и изпълнена от експерти, единият от които, с лиценз на Агенцията за ядрено регулиране, а другият медицински физик експерт, на длъжност завеждащ секция „Радиационна защита при медицинско облъчване” при Национален център по радиобиология и радиационна защита към Министерство на здравеопазването, като в представеното писмено заключение добре е видно разпределението на задачите помежду им, съответно на компетентността им. В мотивите на въззивното решение, не само не е даден отговор на възражението относно експерта К., но и не е обсъдено различието в изводите по представеното от него заключение и това по комплексната експертиза. На същото място съдът по същество формално е посочил двете експертни заключения, вместо да обсъди противоречията помежду им и да ги преодолее по съответния ред. Констатираното наличие на основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК, препятства възможността възраженията на осъдения по приложението на закона да получат отговор от настоящата инстанция, но същите следва да бъдат преценени при новото разглеждане на делото от въззивния съд. Водим от горното на основание чл.425, ал.1, т.1 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ ПО РЕДА НА ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО решение № 131 от 17.06.2010 г., постановено по внохд № 171/10 г. на Окръжния съд-гр.Пазарджик и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: