Р        Е        Ш       Е       Н       И        Е                                                           № 366                                        София, 09  октомври  2009 година                                           В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и девета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова                                                            ЧЛЕНОВЕ: Борислав Ангелов                                                                                Фиданка Пенева   при секретар Ив. Илиева и с участието на прокурор от ВКП – Дим. Генчев изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева  наказателно дело № 371/2009 г.   Производството е по реда на чл. 422 ал. 1, т. 5 НПК. Образувано е по искане на осъдения М. К. за възобновяване на наказателното производство по в н о х д № 1787/2007 година по описа на СГС. Въведени са всички касационни основания по чл. 348 ал. 1, т. 1- 3 НПК, като предпоставка за допустимост на искането по чл. 422 ал. 1, т. 5 НПК. Твърди се, че осъденият е признат за виновен за престъпление по чл. 213а ал. 2, т. 3, 4 и 6 НК, без да са налице обективните и субективни признаци за това. Поради това, че деянието му не осъществява състав на престъпление иска да бъде оправдан след възобновяване на делото от настоящия състав. По второто основание – допуснати съществени процесуални нарушения се твърди, че са нарушени основни принципи на процеса закрепени в чл. 13 и 14 НПК, относно задължението на съда да разкрива обективната истина и да изгражда вътрешното си убеждение след пълно обективно и всестранно обсъждане на всички доказателства по делото. Твърди се, че втората инстанция не е обсъдила всички доводи на защитата направени пред нея – нарушение на чл. 339 ал. 2 НПК, както изискването на чл. 305 ал. 3 НПК при обсъждане на доказателствата в мотивите към съдебния акт. По третото основание за явна несправедливост на наказанието се твърди, че наложеното по размер очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца. По това основание искането е за изменение на атакуваното решение, чрез значително намаляване размера на наказанието, на основание чл. 55 ал. 1, т. 1 НК. Направено е искане и за отхвърляне на гражданския иск. Осъденият, редовно призован не се явява, но изпраща за свой процесуален представител адвокат М. М. от САК. Последният пледира за възобновяване на наказателното производство по съображенията изложени в искането. Иска или отмяна на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане, или намаляване размера на наказанието и прилагане института на условното осъждане. Гражданските ищци и техните повереница не се явяват, редовно призовани. Прокурорът дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване. Защитата в дуплика иска ВКС да се произнесе по въпроса за това, процесуално правомерно ли е с протокол за оглед да се изземват веществени доказателства. Върховния касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: Искането за възобновяване е неоснователно.   С въззивно решение от 19.01.2009 година по в н о х д № 1787/2007 година, САС е изменил присъда на СРС от 22.2.2007 година постановена по н о х д № 160/2006 година, само в гражданско-осъдителната част, като увеличил размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди на 10 000 лева по иска предявен от С. З. Ц., чрез законния ийпредставител В. Г. Д., ведно със законната лихва от 15.11.2004 година. В останалата част потвърдил присъдата. Осъдил подсъдимите М. К. и Д. И. да заплатят дапълнителна държавна такса в размер на 100 лева. С цитираната първоинстанционна присада дамата осъдени – искателят К. и Д. И. /който не е подал искане за възобновяяване на наказателното производство/ са били признати за виновни в това, че на 15.11.2004 година, в гр. С., в съучастие като съизвършители, с цел да принудят В. Д. да поеме имуществено задължение в размер на 101 000 лева към И. А. , я заплашили с насилие и противозаконни действия с тежки последици по отношение на брат й и дъщеря й, като деянието е извършено от две въоръжени лица и е придружено с повреждане на имущество – прест. по чл. 213а, ал. 2, т. т. 3, 4 и 6 НК. Наложил им наказание, както следва – на осъдения К. – пет години лишаване от свобода и 4 000 лева глоба, а на осъдения И. , 7 години лишаване от свобода и 5 000 лева глоба. Със същата присъда, двамата са признати за виновни и в това, че по същото време и място и в същата форма на съучастие са отнели чужди движими вещи на обща стойност 814,85 лева от владението на В. Д. , с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили заплашване – прест. по чл. 198 ал. 1, пр. 2 вр. чл. 20 ал. 2 НК. На осъдения К. му е наложено наказание – три години лишаване от свобода, а на осъдения И. – пет години. На основание чл. 23 ал. 1 и 3 НК на К. е наложено общо наказание – пет години лишаване от свобода / при общ режим/ и 4 000 лева глоба, а на И. – седем години лишаване от свобода /при строг режим/ и 5 000 лева глоба. Уважени са предявените граждански искове както следва: - двамата са осъдени да заплатят солидарно сумата от 814,85 лева като обезщетение за причинени имуществени вреди на В. Д. и 10000 лева – за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането. - Уважен е искът на С. З. Ц. за неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, ведно със законната лихва от деня на увреждането и - искът на П. Д. за неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, ведно със законната лихва от 15.11.2004 година. Двамата са били осъдени да заплатят разноските по делото и съответните държавни такси. По доводите за допуснати съществени процесуални нарушения: Законосъобразността на въззивното решение се оспорва от гледна точка на задължението на съда да проявява процесуална активност при събиране на доказателствата, необходими за изясняване на обективната истина. Тази теза не намира опора в данните по делото. Основната функция на съда в състезателното наказателно производство е да реши спора между обвинението и защитата. Още първоинстанционният съд е удовлетворил всички доказателствени искания на защитата, /вж протокол от с.з. 16.02.2007 г./, а пред въззивния, на искането за допълнителни задачи към вещите лица от балистичната експертиза с определение правилно и мотивирано то е оставено без уважение. Неоснователна е и тезата на защитата, че са налице правни пороци при формиране на вътрешното убеждение на съда постановил атакувания съдебен акт. В съответствие с изискванията на чл. 14 ал. 1 НПК е взето решението за потвърждаване на присъдата /в наказателната част/ спрямо двамата извършители на двете тежки престъпления. Съдът е направил обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства приети от първата инстанция. Аргумент в полза на обективността е правилната корекция от въззивната инстанция на проверяваната от него присъда, чрез изключването от кръга на отегчаващите обстоятелства тези, които не са били предмет на обвинение и не са включени в описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. От една страна, в своите мотиви въззивният съд е дал отговор на всички процесуални проблеми поставени от защитата, във връзка с приобщаване на веществените доказателства по делото, които се споделят от настоящия състав. От друга – в искането за възобновяване /неправилно озаглавено като „молба”/ всички възражения са общи и неподкрепени с конкретни факти или изводи на съда. Например, какво би могла да отговори касационната инстанция, на общото възражение, че в мотивите към въззивното решение не е посочено кои факти е възприел съда и въз основа на кои доказателства, с което е допуснато нарушение на чл. 305 ал. 3 НПК. В случая, при внимателен прочит на съдебните актове, се установява безспорност на обвинителните доказателства и затова достатъчно убедително е това, че гласните доказателства /показанията на пострадалата и брат й/, кореспондират с многобройните експертни заключения, проведеното законосъобразно разпознаване на извършителите и веществените доказателства. Осъденият искател и неговият съучастник, /който не е направил искане за възобновяване/ дават обяснения по обвинението едва пред въззивната инстанция, / което не е укоримо, тъй като имат право/, но при това те всъщност признават фактите кореспондиращи с обвинителната теза, а не обратното. Нито едно от обстоятелствата посочени в техните обяснения не е в противоречие с приетото от двете съдилища за установено, за да се породи за съдилищата задължение да излагат съображения защо приемат едни доказателствени средства, а други отхвърлят. Достатъчно е, че въззивният съд ги е обсъдил в мотивите си и частично ги е приел за достоверни. В останалата част ги е отхвърлил, с убедителни аргументи – /вж л. 48 и 49 от второинст. п-во./ Не кореспондира с данните по делото и последното възражение в искането по основанието „допуснато съществено процесуално нарушение”, с твърдението, че въззивният съд не е изложил мотиви защо на К. е наложено наказание лишаване от свобода в размер на пет години. Видно от съобразителната част на решението на СГС /л. 51/ въззивният съд допълнително е диференцирал отговорността на двамата съизвършители и частично препратил към мотивите на първата инстанция, вместо да ги повтаря, което е напълно допустимо и с нищо не накърнява правата на осъдените в наказателния процес. По основанието за явна несправедливост на наказанието: Искането за намаляване на размера на наказанието лишаване от свобода е неоснователно, с оглед на това, че кореспондира с изброените в съдебните актове отегчаващи отговорността обстоятелства – бруталност на извършителите, деянието е извършено нощем, жертвата е самотна майко с дете на три години и в присъствието на психически лабилният й брат многобройност на квалифициращите обстоятелства за деянието по чл. 213а НК. Наказанието е справедливо, тъй като размерът е определен не при превес на отегчаващите обстоятелства, а при баланс със смекчаващите. При това положение е безпредметно да се обсъжда възражението, че съдилищата безмотивно не са приложили чл. 55 ал. 1, т. 1 НК. Освен това, за да се породи за третата инстанция правомощието за изменение на решението по реда на възобновяването е необходимо да е установено, че размера и вида на наказанието очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 НК. От изложеното по-горе се изясни, че данни за това изискване не са налице. Искането за отхвърляне на гражданския иск е бланкетно и голословно. Касационният съд е лишен от предмет за контрол. Поради изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките предвидени в чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1-3 НПК за възобновяване на наказателното производство по в н о х д № 1787/2007 година по описа на Софийски градски съд.   Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Й. К. за възобновяване на наказателното производство по в н о х д № 1787/2007 година, по описа на Софийски градски съд, VІ-ти въззивен наказателен състав.   Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.         ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: